Преди да стана родител, обичах да наблюдавам поведението на двойки в ресторанти и клубове и да научавам много за тях от скрития език на тялото. А днес, когато съм майка на 3-годишна дъщеря, продължавам любимия си социален експеримент и с интерес наблюдавам… майките в градинката. С усмивка ви предлагам гледната си точка към няколко типа майки на детската площадка, която… не бива да приемате насериозно…
„Омръзна ми от нехайни родители!”
Тази майка не оставя нищо на случайността. Като командир на бойна рота, преди да потегли към детската площадка, тя подготвя цяло бойно снаряжение. В изрядно подредената й чанта може да се открият кутийка с витаминозни закуски, шише с прясно изцеден сок и дори малка „аптечка” с всичко необходимо за първа помощ при рана на коляното или ужилване от пчела. Когато малчуганът се намокри или се изцапа, като същински факир тя вади от магичната си торба дрехи за смяна.
Тя не е особен привърженик на голямата свобода, вместо това държи винаги нещата да са под неин контрол. Включително и кое дете е на ред на пързалката или дали 3-годишният й син се качва с едно стъпало по-нависоко на катерушката, отколкото му е позволено…
Майката тип „военен командир” изобщо не може да проумее как е възможно някои родители да забравят жизненонеобходимите мокри кърпички или играчките на малкото си съкровище на път за детската площадка. Всъщност именно убеждението, че е грижовна майка, която никога не забравя родителските си отговорности, понякога строга, но винаги справедлива, я кара да се чувства пълноценна.
„В Манхатън градинките са фантастични!”
Обикновено тази майка е рядка птица на детската площадка. Може да бъде забелязана най-вече през уикендите, когато бавачката е в почивка. Никога не се появява без чаша силно кафе в ръка, за да издържи на детския маратон, и без слънчевите си очила, за да скрие досадата си, че се налага да прекарва известно време в градинката сред майки от простолюдието, вместо в някой изискан дамски клуб. Тя е принудена с неудоволствие да разменя някоя и друга дума с други, обикновено когато й се обръща внимание, че нейният син избутва децата от пързалката. Отговорът й обаче е, че децата трябва да се учат да се оправят сами, а възрастните не бива да се намесват.
Тази майка е любим обект за обсъждане и клюки от страна на другите майки…
„Мамо, стани и аз малко да се полюлея!”
Никоя пързалка не е прекалено малка за нея и никоя люлка – твърде ниска. Когато наблюдаваш поведението й на детската площадка, се питаш кое всъщност е детето у дома. По всичко личи, че подобно на безгрижна хипарка, тази жена се забавлява в новата си роля на майка. Енергията й няма граници, затова тя винаги събира около себе си тълпа от деца на всякаква възраст. Малчуганите са очаровани от игрите, които измисля, и от способността й да помирява „враждуващите” страни.
Дори и най-палавото хлапе не може да я изкара от нерви, независимо дали ще нагази до колене в калната локва, или ще се цупи цяла вечност, защото не са му купили сладолед.
Останалите майки й изпращат мили усмивки, но тайничко се дразнят заради непукизма и нестихващия ентусиазъм, който извира от нея…
„Не ме прекъсвай, когато пуша!”
Щом една майка е успяла да завоюва пейка в градинката, по-добре не я отмествайте оттам. Тази аксиома е създадена именно от майката тип „отчаяна съпруга”.
За нея освен за игра за малчугана, градинката е и
място за социална разтуха. В тези часове единствената й мечта е да си изплаче болките от ежедневието пред други майки със сходна съдба. Разбира се, тя хвърля по едно око към случващото се на детската площадка и от време на време раздава справедливост с някоя подхвърлена реплика от рода на: „Жорко, маме, дай малко и на Филип да си поиграе с багерчето!” А когато вече отегченият малчуган се приближи към нея, тя е подготвена с богат арсенал за отвличане на вниманието: „Ето, вземи плика с бонбонки и отиди да почерпиш Надето…”
Рая Георгиева
