Много родители се ужасяват, когато установят, че малкото им дете е присвоило чужда вещ, а често и пари. В такива случаи някои от тях го заклеймяват гневно с обвинението “крадец”, дори го и набиват.


Присвояването от друго дете на играчка или на лакомство е нещо обичайно
при децата през първите им 2–3 години. Те обичат да обявяват своето притежание (“Това е мое!”), но нямат представа, че и другите имат своя собственост. Понякога детето посяга към чуждата вещ пред очите на майка си – то безцеремонно грабва играчката или шоколада от ръцете на друго дете и пищи неистово, щом го накарат да го върне. Същото плячкосване може да се разиграе и в магазин.

Някой път обаче съблазнителната вещ се открива донесена у дома. Пример. Едно семейство е било на гости на близки роднини, в дома на които Тошко, 3 ½ год., си харесал някакви кончета, поставени за украса на достъпно място. Момчето си ги прибрало, без да попита домакините. След кратък разговор с родителите то се извинило и върнало кончетата.
Присъствах на рожден ден на 2-годишно дете. Беше шумно, весело, имаше всякакви гости. Възрастни и деца донесоха на домакините много подаръци. Когато партито приключи, една от гостенките с удивление забеляза, че вместо с изпразнен плик (подаръкът вече е бил предаден) семейството си тръгва отново с пълен плик. Оказа се, че дъщеря им – на 3 год., си е подбрала някои от харесалите й играчки и напълнила плика с тях. Ситуацията наистина беше конфузна. Родителите си тръгнаха много разстроени, макар че заради такава проява момиченце на тази възраст не може да бъде обявено за “крадла”.

За малкото дете никак не е лесно да потиска
импулсите
за незабавно присвояване
на онова, което силно желае. Това обаче съвсем не означава, че трябва да го изчаквате, “докато му дойде умът в главата”. В такива случаи е нужно незабавно, но търпеливо и достатъчно категорично да обясните на провинилото се: “Тази играчка е на... и той (тя) обича да си играе с нея. Затова веднага я върни. Нали няма да ти хареса, ако някой вземе твоя играчка? Ти ще си я поискаш?!” Или “Върни в магазина там, откъдето взе пакетчето с бонбони (чипс, дъвки...)”.
Понякога зад присвояването на чужди предмети се крият и
други мотиви
Детето се чувства пренебрегвано или обиждано от някого и по този начин то иска да му отмъсти. Или пък присвояването е отчаян опит да привлече вниманието на онзи, когото обича. Например по време на гостуване 4-годишно момиченце беше взело от чужда къща брошка, за да я подари на мама. Защото тя все отсъства, много е заета и рядко му отделя време и внимание.
Когато другарчета игнорират детето или му се подиграват, то тайно присвоява чужди вещи и им ги раздава, за да си спечели добро отношение от тяхна страна.
Родителският пример също става
модел за подражание
Майката често взема пари назаем или нещо, което й е нужно за домакинството, и все “забравя” да го върне. В представата на детето това означава, че безпрепятствено чуждото може да стане твое...
След 5–6-годишната си възраст малчуганът вече е достатъчно напреднал във волевото си съзряване и е осъзнал, че не бива да присвоява нищо чуждо – предмети или пари. С времето обаче съблазните се увеличават. Когато стане ученик, детето е заобиколено от връстници и с по-големи материални възможности. Никак не е трудно да се изкуши, като открадне някоя скъпа и силно желана вещ или пък вземе пари – дори от дома си. Когато това бъде разкрито, компромиси не бива да се правят
Детето е длъжно само да върне взетото на притежателя му, а ако е изхарчило сумата, да я възстанови. Няма как – ще му се наложи да се лиши от парите, които родителите му дават, да прежали обещан или очакван подарък...
Запомнете нещо много важно: ако присвояването е единичен епизод в живота на вашето дете,
не бива прекалено да го раздухвате
и драматизирате
Правилният подход е направо да кажете на детето, че знаете, че то е взело чужд предмет или пари от вас без разрешение и веднага трябва да ги върне. Завоалирани фрази като “Да знаеш кой е взел...” или “Някой е ровил тук...” не го задължават да признае вината си. Тези фрази, както и въпросът “Защо направи това?” ще го принудят да излъже, да увърта и да се защитава. Ако се измъкне, нищо чудно провинението пак да се повтори. Все пак спестявайте си клейма като “крадец” и “бъдещ престъпник”, защото те ще озлобят детето срещу вас, вместо то да почувства вината си.
В ранната възраст много прегрешения се дължат на незрелия волеви контрол и непознаването на общоприетите морални норми. В този период са нужни тактична намеса и твърд подход от страна на родителите. След време детето точно ще знае кое е редно и правилно и коя постъпка е осъдителна. Така ще се научи само да си налага задръжки и контрол.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

Речник
Клептомания. Това е психично разстройство. Страдащият от него периодично изпитва непреодолима склонност да открадне каквато и да е ненужна му вещ, която после може да подари или захвърли. Криминалисти описват младеж, откраднал много часовници, храни, дрехи и други предмети, които след това се е опитвал да подарява на непознати. Някои се възползвали, но други заподозрели нещо нередно и му отказвали. Тогава той или захвърлял откраднатото, или го заравял в земята.