Малките деца се развиват по едни и същи закономерности – прохождат около годинката, проговарят след първия си рожден ден, привързват се към близките си. Те обичат да играят не само с играчки, но и с връстници. Типично за тях е да развихрят въображението си.
И все пак установено е, че в отделните национални култури принципите на възпитание не са еднакви. Като резултат от това в една и съща ситуация децата се представят различно. Интересни са резултатите, получени от паралелни проучвания


в САЩ и в две азиатски страни – Китай и Корея
Още когато децата са на 3–4 години – времето на богатата фантазия, се наблюдават съществени различия. Сюжетите, които те обичат да пресъздават в игрите, не си приличат. Американчетата избират приключенски теми, герои от популярни филми. Азиатските деца предпочитат да възпроизвеждат живота на своето семейство. Във взаимоотношенията помежду си те също не се държат по еднакъв начин. Американските деца не обичат да отстъпват – те настояват на своето – ”Аз искам да съм царят!”, а корейчатата показват желание да се споразумяват, да постигат взаимно съгласие. Те се отнасят вежливо едно към друго – обръщат се към другарчетата си така: “Моля те, разреши ми аз да съм царят…”
По-късно, когато и едните, и другите станат ученици, преживяват и показват своите успехи по различен начин. Малките американчета се гордеят с личните си постижения – всяко е много доволно, когато то е първо. Обратно – децата от азиатски произход смятат за неприлично да се изтъкват. Те се стесняват, ако са център на възторг и хвалба, но със страшно задоволство реагират, когато групата, към която принадлежат, е първенец. Освен това изпитват голямо уважение към своите учители. Разбира се,

в основата е възпитанието
Безспорно е, че душевната топлота, от една страна, и контролът върху детето – от друга, са двата най-важни двигателя, които мотивират родителското поведение.
Какво разкриват проучванията? Те показват, че китайците се ръководят от два основни принципа. Първият – родителите винаги са прави. Вторият – родителите са длъжни да сдържат своите любвеобилни чувства спрямо детето, ако искат в семейството да се спазва йерархията и да има стабилна атмосфера. И поради това китайските мама и татко външно показват по-малко топлина към децата си и ги контролират много по-строго, отколкото американците. Е, те пък в много по-голяма степен поощряват индивидуализма и самоувереността у своето дете – нека расте задоволено, но и да се бори да отстоява себе си сред останалите.
Различно е отношението и към физическото наказание
Парадоксално на пръв поглед, в някои азиатски страни, въпреки че е приет резервиран подход към детето, не се гледа с добро око на онези родители, които наказват жестоко физически. И в Европа има подобно осъдително отношение – в Швеция например. Но затова пък в САЩ са по-снизходителни към тези възпитателни мерки. Така границата към недопустимите мерки – малтретирането на деца, лесно се преминава. Американските статистически данни от края на 90-те години сочат, че всеки ден потърпевши са поне по 5 деца, 3 000 000 случая са оповестени за 1999 г.
Интересно е да узнаем за особеностите на поведение при чуждоземните деца и родителите им.
Но по-важно е как е у нас
Ще споделя само някои свои лични впечатления в това отношение – резултат от моя дълъг професионален опит.
В повечето български семейства наблюдавам тенденцията децата да се щадят прекомерно. Само в рамките на 2–3 месеца се срещнах с две деца – почти на 4 години, които не можеха самостоятелно да се хранят с лъжица. Вярно е, че имаха сериозни психични проблеми, но само след неколкодневно настояване едното от тях усвои този навик. Майки, бащи, баби, дядовци и други близки се стараят да презадоволяват любимото детенце с играчки, дрехи и развлечения (всеки според вижданията и възможностите). Но колко са тези, които го поощряват да е самостоятелно, да помага у дома и пр. А да не говорим за уважение към по-възрастните! Илианка (3 год.) гостува на баба си. След като изяжда предложения й шоколад, баба й я подсеща, че трябва да хвърли обвивката в кутията за боклук. Но момиченцето безцеремонно отказва, като отговаря заповеднически: “Ти я хвърли! У нас мама прави всичко.” Мими е на 3 ½ год., има и малко братче. Тя признава, че майка й никога не я моли да свърши нещо у дома. Е, само понякога поставя приборите за хранене на масата. А майката на Жана (4 год.) с болка споделя, че докато е била болна на легло, дъщеря й с раздразнение е приела този факт, защото не била обслужвана, както обикновено.
Разбира се, не може да се твърди, че абсолютно във всяко семейство растат готованци.
Искам да споделя и
една позитивна констатация
През последните десетина години приятно ме изненадва повишената ангажираност на бащите – особено младите, към проблемите на децата им. Те се стараят да присъстват почти на всички консултации, задават въпроси, стриктно следят да се спазват лекарските указания, лично се занимават с детето. Един татко инженер по собствена инициатива дори ми черта крива на подобряващото заекване на сина си. Друг баща пък се отказа да се развежда с жена си и в резултат на подобрените им взаимоотношения детето им се беше повлияло благоприятно.
Да се надяваме, че нашият напрегнат съвременен живот няма да наруши съществено изпълнението на класическите роли на всеки родител, които допринасят – всеки поотделно – за пълноценното психично развитие и равновесие на детето. Бащата е този, които играе повече физически игри с малкото човече. Учи го на технически умения и на отговорност към своите постъпки. Той събужда интереса му към света. А майката – тя дарява с любов и грижи, повече разговаря с децата си. И когато някое от тях има някакво неразположение, то предпочита да потърси първо нея. И тя е готова незабавно да му окаже помощ и утеха.