Често се случва някои заинтригувани родители да се запитват какво означава термин, който са прочели в някоя статия или книга, посветени на детската психика. Може би ще е интересно да изясня смисъла на някои понятия.

Емпатия
Това е способността да се съпреживява, да се разберат чувствата на друг човек, да се поставим на негово място и да откликнем на проблема му, доколкото е възможно. Малкото дете отрано се учи на емпатия в семейството си. Свръхразглезените деца (често те са единствени на родителите си) често се превръщат за своите близки в “центъра на света”. Поради това у тях трудно се формира способността за съчувствие, т.е. емпатия. Техният егоцентризъм им пречи да общуват и да бъдат приемани от другите, защото се стремят да отстояват преди всичко собствените си интереси.

Негативизъм
Той се изразява, като детето отказва да се подчини на наставленията, изискванията и забраните към него от страна на възрастните. То им се съпротивлява или чрез действия, като прави обратното на онова, което се иска (активен негативизъм), или пък чрез бездействие (пасивен негативизъм). Към това често се добавя и словесна опозиция като израз на несъгласие с “Не!, “Няма!”. Негативистичните реакции са нещо нормално през ранното детство – до 3–4-годишна възраст. Чрез тях малкият човек доказва на възрастните, а и на себе си, че е отделен, самостоятелен индивид. По-големите деца се държат протестно-негативистично, когато изпадат в конфликт със своите родители. Този тип поведение се провокира особено от неподходящ подход – свръхвзискателност, строгост или прекомерна протекция, както и от липсата на разбиране на детето, а също и от непознаване на типичните за дадената възраст особености.

Мутизъм
Тази проява се характеризира със загуба на способността за речево общуване, след като детето вече е проговорило (т.е. след 3-годишна възраст). В основата на мутизма обикновено е преживяна психотравма. Детето замлъква напълно или пък изборно отказва да разговаря само с определени хора, докато с другите общува нормално. Подобни случаи понякога се наблюдават в детската градина или в училище. Такъв проблем се появява по-често при стеснителни деца, склонни към повишена тревожност. Обикновено някой от родителите на детето е по-затворен, не е общителен. В подобни случаи важно е да се знае, че детето е спряло да говори не от инат, както смятат някои негови близки. Нужно е да се открие причината и тя да бъде отстранена с такт или с помощта на специалист, ако се налага.