Всеки човек живее в някакво общество и то изисква от него да спазва общоприети правила. Което означава да потиска някои от своите импулси, да се въздържа и да се контролира в определени ситуации. Способността за самоконтрол се заражда през ранното детство. Когато малкото дете проходи, то не умее още да се пази. А стремежът му да опознава заобикалящия свят все повече нараства. И е съвсем естествено родителите


да му забраняват някои действия
които са опасни за него: да не падне отвисоко, да не се изгори, да не лапа и да не погълне някой боклук от земята. Така то все повече разбира, че не всичко е разрешено.

При 2-годишните деца се наблюдават вече първите признаци на самоконтрол. Често предупреждавани, те проявяват опити да се въздържат от нещо, като сами се убеждават на глас: “Пари!”, “Фане ток!”
Към 3 години желанието за игра с връстниците става все по-голямо. То обаче изисква жертви и въздържание – да отстъпваш своята играчка, да не отнемаш чуждата, а в детската градина – да спазваш правилата. Детето започва все повече да осъзнава, че не може винаги да се държи както му се иска.

Пример. На тази възраст Иво вече се въздържа да хвърля камъчета, където му падне (любимо негово занимание). След обяснението на майка му, че може да счупи нещо или да удари някого се държи по друг начин. Той предварително пита: “А във водата може ли да хвърлям?”
За постигане на самоконтрол на първо място е важно нормалното съзряване на мозъка Определени дялове в него регулират потискането на импулсивно възникващите емоции и действията, към които те водят. От тези центрове зависи и способността да се предвиди ефектът на онова, което много се желае – още преди да е извършено. Това развитие върви постепенно, заедно с обогатяването на собствения опит на детето. Ето защо умението за самоконтрол не се постига нито бързо, нито лесно. То не е еднакво дори и при връстници. В тази насока са проведени интересни проучвания. На група деца, по-големи от 6-годишна възраст, е предложено да изпълнят някаква задача и да изберат кога да получат награда. Ако искат това да стане веднага, ще получат нещо дребно. Но ако изчакат до следващия ден, подаръкът ще е по-голям и хубав. Дори и при по-големите деца – между 9- и 11-годишна възраст, желанието незабавно да бъдат възнаградени е било непреодолимо. Половината от тях се отказали да чакат утрешния ден, без значение, че наградата, която ще получат веднага, е по-малка.
Как детето ще се научи да се самоконтролира, не зависи само от развитието на централната нервна система, нито от неговите индивидуални особености и провокациите, които е преживяло. Ролята на възрастните и на възпитателния подход в семейството е особено важна. Преди всичко най-голямо е
значението на личния пример
Когато родителите са невъздържани и агресивни, използват обидни думи помежду си и към непознати, не се съобразяват с никого и никъде, а отстояват само своя интерес, логично и естествено е детето им да е същото. То може да потресе околните със своя речник, да се държи невъзпитано и да решава спорове с връстници чрез бой. Два типа отношения към детето не са от полза за него и му пречат да се формира като човек, който умее да се владее и не разчита на бързи придобивки. Децата на свръхразглезващите и свръхразрешаващите родители трудно постигат самоконтрол. Те не са научени да търпят лишения, ако е необходимо да се изпълнят желанията им. И това им качество се утвърждава като трайна черта от характера.
Пример. Ники е единствено, дълго чакано дете. Когато е на 3 години, той настоява на момента да му се купи желаната играчка или лакомство. Ако това се случва вечер или в празничен ден, бащата тръгва веднага да намери нещо… Ники се учи много добре и го възнаграждават с ваканция в чужбина. Той постъпва безпроблемно в университета, но едва изкарва една година и се отказва. Сега предпочита да работи и да печели добри пари, макар че родителите му могат да го издържат и страдат, че не реализира своите възможностите и техните мечти.
Другият родителски подход, който рядко е успешен за формиране на дете с добър самоконтрол, е свръхстрогото и изискващо отношение. Когато детето още е малко, съвсем естествено е да иска да експериментира с вещите около себе си. То иска да види какво ще се случи, ако хвърли красивата ваза на пода, ако поиграе с очилата на баба си, ако драсне върху домашното на батко си. Още не му е възможно нито да разбере, нито да предвиди резултатите от своите действия. И възрастните се стремят да го възпитават, бързат да го научат кое е добро и кое е лошо. Но много от тях прекаляват – непрекъснато сипят забрани, неласкави епитети, прибягват до физическо наказание. Не си дават сметка, че чрез своето афектирано поведение плашат малкото дете, а по-голямото усеща, че това е тяхна слабост и е готово веднага да направи точно обратното. През най-ранната възраст любопитството на детето често се провокира от
неща, които действително го застрашават
Тогава все още не може да се разчита на ефекта от словесните въздействия. И най-добре е детето да бъде отдалечавано от обекта или ситуацията, които го застрашават. Най-доброто решение е да се изведе от опасното място или вниманието му да се отвлече към друго нещо, също интересно за него или дори смешно. Детето се ориентира и по израза на вашето лице – строг и неодобрителен или спокоен и одобряващ.
През третата година децата стават особено чувствителни към похвалите и забраните. Не го забравяйте и прилагайте по подходящ начин тези средства. Дайте възможност на детето да допуска и грешки. Нека трупа собствен опит, който е
най-убедителният учител по въздържане
Доказано е, че децата на родители, които не ги ограничават ненужно, по-лесно се научават да се самоконтролират. Вашите въздействия ще имат най-голям успех, когато спокойно обяснявате на детето и се мотивирате с основателни доводи – как то трябва да се държи. В никакъв случай не му говорете като на бебе, а като на пораснал човек. Порицавайте постъпката му, а не него. Хората, които умеят да се владеят, винаги са добре приемани от другите. Те вдъхват чувство на стабилност и сигурност. Но не само това – изграждат умение търпеливо да чакат и да се борят за постигането на своите цели в живота.