Независимо че още от началото на живота си децата проявяват индивидуалност в развитието си, те имат и много общи черти, които определят поведението и възрастовата им характеристика.


Най-напред малките деца си приличат по характерната пластичност на психиката Това обуславя нейните значителни компенсаторни възможности при определени нарушения или отклонения. Същевременно е и предупреждение да се отнасяте твърде внимателно към определения от рода на “изоставащо”, “непоправимо” или “глупаво” дете. Поради пластичността на детската психика целенасочените въздействия за компенсация или корекция на нарушения или изоставане са значително по-ефективни в ранната детска възраст. Друга обща черта на малките деца е тяхната действеност

Те са в непрекъснато движение или действие. Съвсем естествена гледка е как малкото дете постоянно сменя дейността и своето местоположение в пространството. Задържането на едно място , безизразният поглед или вялото поведение са показатели, че с него нещо не е наред.
Характерна черта на децата от ранната възраст е искреността, откритото поведение
Лъжата е напълно непозната за тях. Те нямат нужния социален опит за такава проява. Тяхното съзнание не допуска, че даден факт може да се скрие, да се замени с друг или да се насочат нещата в невярна посока. Ако понякога малкото дете преиначава истината, в никакъв случай целта му не е да заблуди възрастния или другарчето. По-скоро това е проява на силно детско въображение и фантазия, на специфичния начин на възприятие или е израз на силно желание да се постигне нещо. До 5–6-годишна възраст детската “лъжа” носи белега на невинност и непреднамереност.

Добре развитото въображение също е характерно за тази възраст. В своите игри детето влиза във въображаема реалност, още повече, че в този период за него няма голяма разлика между въображаемо и реално. На основата на въображението то прави по-обективна мисловната си дейност, обогатява емоциите, трансформира социалния си опит за целите на игровата ситуация и формира нови символични игрови комбинации.
Една от най-ярките прояви в поведението на малкото дете е умението да подражава на определени реакции, действия и поведенчески модели на възрастните, които са безспорни авторитети за него. Това е своеобразен начин да се натрупва адекватен социален опит. Наблюдавайки вашите постъпки, действия и жестове, детето много често ги пресъздава в подходяща ситуация. В тази възраст по подражание то приема съответстващите полови роли, овладява определени социални умения, изразява гняв, агресивност или подчиненост. Усвоява общочовешки морални ценности и формира своята нравствена ориентация. Детето овладява различни поведенчески модели в семейството, на улицата или сред децата.
Известни и забележителни са детското любопитство и детската любознателност Те са израз и показател за умственото развитие на малкото дете. То непрекъснато задава въпроси, иска да разбере още и още... Винаги с нещо “експериментира”, пробва и разсъждава. Стремежът за узнае е по-важен от изводите, които прави, или от целите, които постига.
Децата си приличат по посочените общи характерни черти в поведението си, но тяхното проявление при всяко дете в различна степен се влияе от неговата индивидуалност.