Нека говорим директно – кратката фраза “Моля те, направи го, за да ме зарадваш (доставиш удоволствие)” е изнудване, спекулация с детската обич. Не бива обаче да се съди майката, която я произнася.


"Щом това му доставя удоволствие...", "За мен е удоволствие да му доставя удоволствие"…

Вярно е, че мама непрекъснато се старае да зарадва с нещо детето си. Но често под това желание се крие някакво изнудване, трампа, пазарлък. Всъщност идеално ще е, ако тя успее да му внуши, че да се доставя удоволствие, също може да е удоволствие.

Пътят към забраните
В първите месеци от живота си бебето е напълно зависимо от вашите грижи. То с поглед дебне усмивката ви, а вие пък очаквате то да ви се усмихне.


След това идва периодът на първите му независими придвижвания в пространството и естествено след него следват и първите забрани. Те са неизбежното начало на възпитанието. Малкото дете се отказва от някои свои желания, за да достави удоволствие на мама. По този начин то се примирява със забраните. "Ужасно ми се иска да си пъхна пръстчетата в този контакт. Това обаче никак не харесва на мама, затова ще се откажа." Много по-късно то ще узнае, че подобен експеримент е твърде опасен за него.

Нека то не е жертвата
Разбира се че детето много обича да доставя удоволствие, но при условие, че това не е свързано с отрицателни емоции за него. Мама добре знае, че то е съгласно да глътне "една лъжичка за нея, още една за тати, една за котето..." Тази чувствителна струна обаче не бива да се експлоатира прекалено много, защото има голям риск представите на детето да се объркат. Киселът не му е вкусен, но то се насилва, за да угоди на молбата...
А още от първите си месеци бебето знае съвсем точно от какво количество храна има нужда. Когато искате да му се наложите, макар и с нежното "Хайде, моля те, още една лъжичка", все едно е, че му казвате: “Ти не можеш да прецениш какво ти е нужно. Аз командвам!”
Друга голяма кандърма във всекидневието са преговорите за гърнето. Естествено е с трепет да очаквате момента, когато гордо ще съобщите в градинката: "Моето момче вече ходи в гърнето!" Затова с всички средства се опитвате да ускорите процеса. Включително и с добре познатото: "Моля те, остани още малко на гърнето, за да ме зарадваш..."
Детето се изхожда в гърнето, за да достави удоволствие на мама. Добре е обаче да го прави и за лично удовлетворение – след това ще се чувства чисто и пораснало. Така че малкото родителско изнудване вероятно го заварва неподготвено за тази крачка и ще го обремени с негативни мисли – мама е недоволна от мен, тя няма да ме обича, ако не акам в гърнето...”

Ще ме обича ли още?
Най-големият страх в живота си, който може да изпитва детето, е, че мама вече не го обича. А зад фразата "направи го, за да ми доставиш удоволствие", се крие заплахата, че то може да загуби обичта, ако не е изпълнително. А мама настоява то да направи нещо точно в името на любовта му към нея.
Детето все още не знае, че трябва да се подчинява на правила. Убедило се е само, че когато е добро, близките го харесват и обичат. "Ако не изпълня молбата, мама сигурно ще престане да ме обича? И какво ще правя, ако тя не ме обича?!"
Установено е, че деца, прекалено много подлагани на такъв натиск, цял живот се борят за одобрението на родителите си и на заобикалящите ги. Те са неуверени и неудовлетворени. Такива деца са изненадани, че в детската градина учителката например не ги кара да нарисуват къщичка или да подредят играчките си... за да й доставят удоволствие.

Предложете му избор
Вместо да кажат "Облечи си палтото", "Подреди играчките си ", мама и татко обикновено хитруват, като използват "ще ме зарадваш, ако разтребиш стаята си...", т.е. позовават се на чувствата си, без това да е нужно. Вероятно често изисквате детето ви да извърши нещо под претекст, че това ще ви достави удоволствие. Ако обаче установите, че сантиментално-нежното ви послание не води до очаквания резултат, бързо превключвате към заповедното "Направи ми удоволствието!" След него детето ви няма кой знае какъв избор за маневриране.
Преговорите са неразделна част от възпитателните методи. Резултатът от тях ще е позитивен само ако детето има избор. По-добре е да му кажете: "Ти можеш да рисуваш в стаята си, но не и в хола и не ти разрешавам да цапаш с бои навсякъде. Ако не приемаш това, няма да рисуваш." Такова поведение е много по-честно, отколкото да кажете на детето: "Ще ти се разсърдя, ако изпоцапаш с боите хола." Не смесвайте обичта с избора.

Изход от задънената улица
За щастие децата са малки хитреци и идва времето, когато те могат да хванат в капана си мама и татко. Ако то яде или отива да си ляга единствено за да достави радост на родителите си, знае добре и какво пък ги ядосва – ако откаже да яде и да си ляга... "Ще ям (това е твоето удоволствие, мамо), ако ми разрешиш едновременно с това да гледам телевизия (това е моето удоволствие)" или "Ще си легна, ако ми разкажеш една приказка"... Не след дълго това поведение започва да ви изнервя... и толкова по-добре. Несъзнателно малкият хитрец ви подава ръка, за да излезете от задънената улица. Вие изоставяте подхода на изнудването и шантажа и преминавате към директните изисквания: "Сега отиваш да спиш" или "Измий се, без много приказки!"

Неговият детектор "Удоволствие"
Виден френски психолог разказва поучителен случай за харесването на всяка цена. Възрастен учител моли дете да изрича на глас всички думи, които му идват в ума, без да ги подбира. Всеки път, когато то назовава някое животно, педагогът го подчертава с окуражаващото "добре". Другите думи той отминава безмълвно. След няколко минути детето започва да изрежда само животни. Това показва колко голяма е силата на внушението. Добре е да го знаете и да го имате предвид, за да не прекалявате със сугестирането.

Бях чувала този израз...
Моята майка много добре знаеше, че заедно със съпруга ми сме поканени да прекараме уикенда на вилата на приятели. Тя обаче ми се обади по телефона, за да ми съобщи:

  • Поканих леля ти и вуйчо ти в неделя на гости. Те ще се зарадват, ако доведете и Криси (дъщеричката ни).
  • Мамо, нали знаеш, че отиваме на вилата на приятелите ни.
  • Знам, но ако дойдете, ще ми доставите такова удоволствие!
    През цялото си детство бях чувала този израз... и изведнъж си дадох сметка колко често и аз го изричам пред Криси. Тогава взех две важни решения: 1. Този уикенд няма да доставя удоволствие на майка си. 2. Завинаги ще изгоня изнудването от възпитателните си методи!

    Хайде да играем…
    Синът на моята приятелка е на 3 год. и обича да имитира майка си и баща си. Прави го удивително точно. Наскоро той играел с мечето си и му заповядал да изяде супата си с думите: "Яж, за да доставиш удоволствие на мама!" Интонацията му недвусмислено показвала – вече си ме ядосал, така че не се размотавай повече! Моята приятелка си признава, че доста се замислила дали е добра възпитателка...