Почти всекидневно в училищните дворове или около училищата може да се наблюдава как групичка от 3–4 по-големи ученици избират някой по-малък и го изнудват да им даде новото си яке, мобилния си телефон, парите...


И никой не се намесва,
никой не помага
– нито съученици, нито учители, нито минувачи. Няма ли вече хора, които в такива случаи да спасят жертвата и да окажат отпор на насилието? Как може децата да се възпитат така, че да са срещу насилието, но и да са готови да помагат, да се намесват, когато някой е в беда?

Преди всичко първият въпрос е възпитанието в миролюбивост.
Няма разногласия по въпроса, че децата трябва да отхвърлят насилието. На това
те се учат
най-вече от примера на възрастните
Ако родителите се откажат да прилагат шамари и физическо малтретиране, с това вече е извървяна половината от пътя. Трябва обаче да не се забравя, че и крясъците и повишеният тон също са вид насилие, което един ден ще се прояви. Не по-малко важно е със своето поведение те да показват, че конфликтите могат да се решават много по-лесно и без хабене на нерви със спокоен разговор и любезна усмивка, отколкото със заплашителни юмруци.
Не е зле целенасочено децата да се запознават с примери на мирно решаване на конфликти. Когато на касата в супермаркета две жени ожесточено спорят коя е по-напред и в края на краищата любезно се извинят една на друга, трябва да се обърне внимание на малчугана, че това е добър изход от конфликтна ситуация. Друг пример – в автомобила в присъствието на децата е недопустимо шофьорът (татко или мама) яростно да ругае ”тъпия” нахалник, който отнема предимството. По-добре би било да се направи изводът, че “това може да се случи на всекиго”, което също е възпитание срещу агресията.

Ако искате да учите детето как могат мирно да се уреждат конфликти, не му давайте възможност само да избира какво да гледа по телевизията. Знаете колко много насилие се излива от малкия екран... Има и
някои други правила
които е добре да знаете.
 Не позволявайте детето ви да проявява агресия към другите. В такива случаи се намесвайте. На пясъчника трябва да важи правилото, че който хвърля пясък по децата, удря ги с лопатката или ги хапе, се прибира вкъщи. Не са нужни дълги тиради и многословни обяснения.
 Не допускайте детето ви да бъде атакувано, без да може да се защити. Това не значи да тичате на помощ при всеки дребен повод, но ако видите, че малчуганът е в трудно положение, застанете на негова страна. Не с атаки към агресивното дете, а със спокойно предложение за помирение – “Вземи голямата топка, а дай кофичката си на него, искаш ли?” Стимулирането на ответна агресия няма да помогне. Съвети от рода на “Удари го и ти!”,”Защити се!”, “Бутни го да падне!” са не само педагогически уязвими, но и подхранват насилие.
 Приучвайте детето правилно да реагира при опасни ситуации, как да не предизвиква агресия и как да се предпазва. Дори в детските градини трябва да се включват уроци какво да е поведението при насилие, какво може да  успокои яростта на буйните деца...
Може би най-трудният въпрос е да се намесвате ли, ако чуждо дете на улицата е нападнато и дори бито от други. Дълго време се е смятало, че децата сами трябва да решават проблемите си. Това донякъде е правилно, но само донякъде. Защото опитът показва, че по този начин някои престават да спазват правилата и действат без спирачки, което води до ескалиране на тирания и потисничество. Затова по-добре е да се намесвате, когато някое дете сериозно е застрашено, когато малкият агресор изблъсква всички от пясъчника, избутва децата от люлките и налита на бой. Погрешно е пасивно да наблюдавате подобни “батални” сцени. 
Оказвайте помощ, дори с риск изведнъж да се появи някой родител и да се хвърли в защита на своето отроче. Има ситуации, с които просто не бива да се примирявате, дори и да се стигне до скандал.

Лора Николова
психолог