Въпреки стремежа си към свобода, децата се нуждаят от ясни правила и търпелива, но уверена ръка, която да ги напътства.
Когато педагозите оценяват ефикасността на възпитанието, те се ръководят принципно от три различни възпитателни стила. Първият, известен като демократичен стил поставя в центъра на вниманието душевния комфорт на детето и индивидуалното му развитие, стреми се да приема децата на сериозно и да ги въвлича при вземането на много решения. Акцентът на този стил е да накара малчуганите да се чувстват обичани и защитени, но им дава и много възможности да се самоутвърждават. Още отрано децата имат право да вземат участие при изработването на правила в игрите. Тези правила са задължителни и спазването им е закон, но те трябва непрекъснато да се адаптират към действителността и извънредните ситуации. Родители, които се ръководят от такива идеи, не държат особено на наказанията, тъй като знаят, че чрез тях може по-скоро да навредят, отколкото да постигнат положителен ефект. Водещото е децата да се окуражават и да им се помага сами да решават проблемите си.


Вторият стил е авторитарният който дава на детето много сигурност и подкрепа, но ограничава възможностите му за инициатива и за развитие на собствената му отговорност. При този стил наказанията играят главна роля.
В третия стил основното е настроението на детето На него му се разрешава да прави това, което му харесва. Родителите се намесват, когато сметнат за необходимо. Така децата никога не знаят дали действията им се одобряват, или не.

Дългосрочни проучвания на резултатите от прилагането на трите различни стила при възпитанието показват решителното предимство на демократичния стил
Макар и близки по ефекта си, другите два стила все пак се различават – най-лоши са резултатите при третия, “размит” стил. Какво е характерно за него? Той се прилага в точно определени случаи.

  • Родителите не предявяват никакви изисквания поради нежелание да полагат усилия.
  • Родителите непрекъснато мърморят на детето, вместо да му кажат ясно какво да прави и какво – не.
  • Родителите налагат забрани, но им липсва решителност да контролират спазването им.
  • Родителите отдават “служебно” внимание и нежност на детето, но мислите им са на работното място или в супермаркета. Причините за това поведение се крият предимно в постоянната им преумора от претовареност със служебни и домашни ангажименти. В такива случаи те са по-склонни да прибягват до бързи, спестяващи усилия методи. Родителската нерешителност се отразява доста бързо на детето, което става боязливо, несигурно и накрая – често агресивно. Този стил не осигурява достатъчно подкрепа и сигурност. Свободата и възможността да взема само решения са нещо добро, но те действат само когато детето има стабилна връзка с родителите и при нужда може да получи тяхната подкрепа.
    В кварталната сладкарница двегодишен малчуган непрекъснато обикаля около масата, докато майка му е заета с оживен разговор по мобилния телефон. Накрая детето пада със силен рев под масата. Най-после то получава това, към което очевидно се стреми през цялото време – вниманието на майка си. Тя го слага в скута си и продължава да говори, то я прегръща през врата и се мъчи да пъхне бонбон в устата й, но тя извръща глава. Накрая синчето се смъква от скута и продължава обиколките около масата, но без предишния ентусиазъм.
    Децата имат нужда от ясни граници, ясни правила, внимание. Родителите непрекъснато трябва да им обясняват кое им е разрешено и кое – не. Малчуганите се нуждаят от бариери, които трябва обаче да са подвижни – когато детето пораства и става по-умело, бариерите трябва да се отместват. Не бива да смятате, че става въпрос само за обуздаването на детето и за приучването му към дисциплина. В действителност много по-важно е да се формира собствен, уникален свят в ума на детето. Основата за това се създава през първите години от живота. Затова е толкова важно какъв свят показвате на малчугана и как той възприема този свят:
  • Ще порасне ли детето в атмосфера, в която има разум, любов и доверие, или в атмосфера на хаос, липса на правила и своеволие?
  • Ще бъде ли затрупвано от куп неразбираеми сигнали, които родителите излъчват ден след ден?
  • Ще успее ли да подреди всичко, което вижда, чува, преживява, по разумен начин, или бързо ще капитулира при опитите си да проникне в закономерностите на живота? Опасността от хаос в главите на децата е голяма – те трябва да преработват безкрайно много неразбираеми неща. Затова е важно родителите да използват всяка възможност да им разясняват света по достъпен за тях начин с много търпение и отдаденост.
    Децата, възпитавани по правилата на демократичния стил, не се нуждаят от повече дисциплина. А при прилагането на “размит” стил дисциплината най-вече е нужна на родителите, а не на децата. Мама и татко трябва да се опитват да предлагат повече яснота на малчугана и в приказките, и в действията си. За да може в главата на детето да се създаде ясна представа за света. Така то ще расте по-малко плахо и несигурно и – което е особено важно – по-малко агресивно. Възпитанието не се състои само в това детето да се научи да се държи прилично или да брои от едно до сто. Много по-важно е да му се покаже, че си струва да опознава правилата в заобикалящия го свят.