Сученето и захапването носят удовлетворение на малките бебета. По този начин те си доставят жизненонеобходимата храна.
Малкото човече изпитва удоволствие не само когато суче мляко от гърдата или шишето, но и когато поставя различни предмети в устата си. Умението да захваща играчка се съпровожда много често от желанието “да я опита”. Така, като ползва едно от най-рано развитите усещания – вкусовото, детето изучава по лесен и достъпен начин качествата на предметите от най-близкото му обкръжение. Понякога то хапе и свой близък човек, особено в периода на раздразнените венци от поникването на зъбите. Често това се случва на майката по време на кърмене. Възможно е, разтревожена от този “злонамерен акт" тя да реши, че най-добре е да отбие детето. Такава драстична стъпка е голяма грешка. Защото в тези прояви на бебето не се крие нищо друго освен непреднамерена, спонтанна реакция. При 2 – 3-годишното дете обаче положението вече е по-различно. Чрез хапането то изразява силни негативни емоции – гняв и обида поради неизпълнено желание или забрана, пренебрегване. Все още малкият човек не се е научил да изразява чувствата си с думи и се възползва импулсивно от по-примитивното оръжие – хапането. Дори в прилив на голяма любов притиска силно – до болка, своето котенце или майка си. Макар и да има възрастово оправдание, склонността на детето да хапе не бива да се толерира.
Нужен е твърд родителски подход, за да се предотврати това нежелателно поведение. Много важно е детето да разбере, че такива постъпки не са приети при хората. Трябва да му казвате: “Аз няма да ти позволя да хапеш никого!”, а ако е по-голямо: “Знам, че сега си много ядосано, но намери друг начин да ми го покажеш. Кажи ми направо, защото не е прието човек да се държи така.” Най-лесен и изкусителен начин за противодействие от страна на някои родители е веднага да отвърнат със същото – да ухапят детето, за да разбере колко боли! Не е във възможностите обаче на едно малко същество да си представи, че болката, която му причинява друг, е същата, когато то хапе. И нещо много важно – така родителят изпада в противоречие със себе си. Хем с думи не одобрява постъпката, хем сам я извършва.
Освен твърдата забрана се препоръчва и ефектът на дистанцията. Демонстративно покажете на детето, че мама не желае да стои близо до него, дори може за кратко време, докато му мине, да се изолирате в друга стая. Детето е много чувствително към проявите на обич от страна на близките и може да се очаква, че отдалечаването и преднамерено наложената дистанция ще го откажат от лошия навик.
И все пак случва се всички тези мерки да не дадат желания резултат – то продължава да хапе. По-задълбочен анализ, особено с помощта на специалист, разкрива дълго поддържано напрежение в детската душа породено от разстроен домашен психоклимат. Може би у дома винаги има скандали и агресия? Или майката и бащата на практика са зарязали детето в емоционално отношение, защото са много заети с работа и по цял ден отсъстват от дома? Дали пък нещо не става в детската градина, което го принуждава така да се защитава, или просто имитира?
Хапането при някои малки деца не е нещо необичайно или патологично. То обаче изисква своевременна намеса с правилен психологичен подход. Емоционално-волевото съзряване с времето също ще помогне на детето да изживее това поведение. Ако то расте в нормално и спокойно обкръжение…