Колкото и малко да е кърмачето, още отрано то започва да проявява типични за него индивидуални реакции и характерни поведенчески черти. Детската личност се формира в най-ранна възраст. Каква пеперуда ще се излюпи от малката “какавида”, зависи от няколко фактора. А те са: развитието по време на бременността, заложени (вродени) качества, с които се ражда всяко дете, въздействие на родителите, преживени житейски събития и отражението им върху детето.
От първата година на детето започват да се проявяват неговите темпераментни особености. Доказано е, че се обособяват три основни и един смесен тип при който се наблюдават черти от всички останали.
Лесно дете. Това дете бързо се адаптира към новото. Има възможност да се предскаже кога ще се появят основните му биологични нужди, към колко часа ще огладнее, ще му се доспи ли, кога ще се събуди и т.н. При него преобладават приветливото и дружелюбното отношение. Това дете посреща с лекота всичко непознато.
Трудно дете. То не свиква лесно с промените. Има интензивни емоционални реакции – радва се бурно, плаче силно и неутешимо. Трудно му е да влезе в рамките на определения дневен режим. Не е отзивчиво за контакти, както се казва – все му е криво.
Бавно адаптиращо се дете. На него му е нужно време, за да приеме нова обстановка или непознати хора. Отначало се държи настрани, потиснато е, но ако се изчака малко и не се насилва, то се приспособява. По-късно с израстването на децата става ясно, че те се отличават едно от друго и в умственото си развитие Всяко добива свой характерен облик. Някои са с по-силно развито въображение, обичат да рисуват или да се вживяват в роли. Приятно им е, когато са център на внимание. Има деца с добра механична памет – те радват близките си с това, че бързо заучават много стихове и песни. Други пък са склонни повече да разсъждават, да задават много въпроси, обичат да се вглъбяват дълго в едно и също занимание. На тях може да им е трудно да заучат текст наизуст, но пък си помагат с логика, силни са по математика.
Дали детето е момче или момиче също е от значение за психиката и поведението му. Момичетата са по-тревожни и страхливи. Те лесно се разплакват, но пък проговорят по-рано. За тях е характерно, че са акуратни и изпълнителни, склонни са повече към компромиси, по-тясно са свързани с майките си. А момчетата имат по-агресивно поведение, реагират по-импулсивно, играят шумни и груби игри. Но в същото време са по-прями и откровени. Не може да се каже, че умеят лесно да се справят със стресови ситуации (особено при развод на родителите).
Възрастта също влияе и определя много от детските прояви. Когато са по-малки и по-незрели, децата са едни, с израстването се променят, някои до неузнаваемост… Разбира се, как ще се оформи едно дете, зависи до голяма степен от неговите взаимоотношения с възрастните
На първо място е семейството. Практиката постоянно доказва, че доста често подходът на родителите се определя от характера на детето. Ако то е весело, общително и дружелюбно, попада в категорията на обичливите. Такива деца провокират повече внимание към себе си, получават и повече поощрения и комплименти. С открития си характер и жизнеността си те се стремят към повече контакти. Така пък натрупват и по-голям опит. И когато им се наложи да се справят с трудни житейски ситуации или преживеят раздяла, успяват да се справят без много усилия. Обратно – ако детето е плахо, затворено или неспокойно, раздразнително, не настройва положително околните към себе си, с изключение на любещите го майка, баба или друг близък. Особеностите пък му пречат да създава приятелства, да живее по-разнообразно. Следователно то ще среща по-големи житейски затруднения.
Други важни фактори, които се отразяват на детската психика, са свързани със здравното състояние на детето. Особено ако те водят до дълготрайни последици. Хроничното заболяване или инвалидността са сериозна пречка да се преживее нормално детство, да се участва в дейности, които носят радост от контакти с други деца, разнообразни занимания и да се натрупват нови впечатления. И точно в такива случаи, когато в семейството има трудно, проблемно или хронично болно дете, родителите са изправени пред много тежки задачи. Те трябва да полагат максимум усилия и търпение, за да стимулират неговите съхранени и добри способности. Не бива да се допуска чрез критично и песимистично отношение детето да заживее с траен комплекс за малоценност. Така ще го възприема и външният свят. Като възпитатели помнете и следвайте няколко принципа

  • Децата са различни и затова всяко изисква индивидуален подход.
  • Винаги детето носи черти, типични за своята възраст.
  • Насърчавайте положителните умения на своето дете, без да искате от него невъзможното.