Често ставаме свидетели как малки деца изпадат в пристъп на гняв и ярост, придружен с викове, плач, тръшкане на земята (по пода). Това плаши родителите и те си мислят: “Детето ми не е наред...” А всъщност зад тези прояви не се крие нищо ненормално. Те се появяват към края на първата година, като най-типични са за 2-годишните деца (срещат се при около 20% от тях). По-късно – през четвъртата година, постепенно затихват. Само при някои остават до предучилищната възраст. Пристъпите на т.нар. захласване изглеждат особено драматично, когато под влияние на силна емоционална възбуда дишането спира, детето посинява или пребледнява за кратко, отпуска се. Загубата на съзнание трае от 30 секунди до 1–2 минути, след което следва спонтанно възстановяване.

Кои са причините?
В основни линии причините на първо място са в развиващата се психика на малкото дете, но твърде голяма роля има и родителският подход.


Детето.То избухва, когато е пред непреодолимо препятствие – иска само да направи нещо, но не може (да си отвори вратата и да излезе навън...), желае да притежава чуждата играчка, възрастните постоянно му поставят забрани и ограничения...
Детето още не умее да каже какво иска. През ранната възраст децата не могат правилно да се изразяват. Често вие трябва да гадаете какво точно ви казва малкото човече.

В тези първи години се заражда чувството за собствена значимост. Детето осъзнава себе си, своето Аз като отделен индивид. То се стреми да докаже, че трябва да се съобразяват с него, бори се срещу постоянната опека и намеса на възрастните в неговия живот. На тази възраст гневът му е един от използваните методи. Има и фактор “наследствена предразположеност” – не всички деца се захласват и тръшкат. Обикновено това е присъщо на по-чувствителните и по-лесно възбудимите. Често някой от родителите е бил такова дете.
В ранното детство узряването на неврологичните структури, от които се обуславя контролът на емоциите, още не е завършено. Когато това настъпи, пристъпите изчезват.
Възрастните. От голямо значение е подходът им към детето. Някои родители прекалено го разглезват и му угаждат. То е свикнало всичките му желания незабавно да се изпълняват. Понякога това е свързано с някакво заболяване на детето, което тревожи близките. И най-малкото препятствие – отказ, липса на финансови възможности в момента – го изваждат от равновесие и то реагира бурно. Съществува и обратният случай – родителите са прекалено строги към детето, рядко задоволяват неговите желания и молби. А то наистина има свои потребности, нуждае се от доказателства, че го разбират и обичат. Вместо това постоянно чува “спирачки”: “Не може!” Дълго потисканата неудовлетвореност изригва като вулкан...
Понякога и самите родители имат проблеми. Те са преуморени, претоварени, заредени с напрежение. Тогава изливат своите негативни емоции върху малкото дете или пък изобщо не му обръщат внимание. Ако са разведени и в непрекъснат конфликт помежду си, всеки се мъчи да наложи своите възпитателни методи на детето, а иска и да го спечели на своя страна – така направо то се разкъсва между мама и татко. В тези случаи много често за компенсация бащата глези детето, разрешава му онова, което майката не позволява.
За малкото човече никак не е лесно да разбере и понесе кавгите между мама и татко, защото то еднакво ги обича и ги иска до себе си.

Как да се реагира?
Някои наблюдателни и натрупали свой опит родители могат да разпознаят преждевременно кога детето им ще получи пристъп на ярост. Тогава те умело отвличат вниманието му към нещо друго – също интересно, или пък се мъчат да го развеселят. Това обаче не винаги е възможно. Един съвет: когато бурята се разрази, външно запазете пълно спокойствие. Това ще подейства охлаждащо и релаксиращо на вбесеното дете и ще му помогне по-лесно да укроти пристъпа си. В никакъв случай не издавайте яда и уплахата си. В противен случай детето ще пищи, вие – също, то още повече... Не помисляйте въобще за пръчка (за бой). Не се изкушавайте и веднага да задоволите желанието на обзетото от “демони” същество. Ако го направите, бъдете сигурни, че подобни сцени ще се повтарят и в бъдеще.
Дори и да изпаднете в паника, ако детето ви се захласне (посинява, спира да диша...), само отворете прозореца, разкопчайте дрешките му и го напръскайте с вода. Това състояние ще трае кратко. Възможно е след него то веднага да заспи. Никога не оставяйте детето само! Стойте близо до него. Отстранете мебели и вещи, в които то може да се нарани или да се удари. При вида на яростния малчуган някои млади майки дори се развеселяват от гледката, смеят се и се забавляват. Това не бива да се допуска! Детето би се оскърбило – значи мама не го разбира. То наистина страда от мъчителните негативни емоции. Друго пък би могло да приеме подобна реакция като поощрение и в бъдеще съзнателно ще провокира такива изпълнения.
Пристъпите на гняв лесно се отприщват навън – на улицата, в магазина, сред непознати. От една страна, там има много съблазни, от друга – родителите предпочитат да изпълнят желанието, за да си спестят срама и неудобството пред хората. В такива случаи, ако е възможно, отведете детето настрани. Не се смущавайте от реакцията на “публиката” – при 2–3-годишните това са обичайни състояния, а и мнозина са ги виждали у дома.
Ако се опитате да въздействате с разумни думи (“ти имаш у нас по-хубава количка от тази”), точно в този момент те няма да стигнат до детското съзнание. Тръшкането и крясъците дори ще се засилят още повече.
След като пристъпът отмине, не упреквайте и не наказвайте малкия страдалец. Не показвайте обаче, че сте уплашени или се чувствате виновни. Усети ли това, детето ще го използва користно. Само му осигурете ведра и спокойна атмосфера. Ако детето е по-голямо, след време си поговорете и обсъдете случая. Не забравяйте, че за да се стигне до подобен пристъп, то сигурно е изпитвало някакъв дискомфорт – било е гладно, изморено, не се е наспало или е стресирано.
Използвайте забраните дозирано – прекалено честото “Не!” не върши работа. Ако правилата и режимът са твърдо установени, малчуганът ще ги приеме.
Лош пример. В 22 ч. вместо да е в леглото си, 3-годишно момиченце беше доведено на гости у близки. Там му беше весело и щом родителите му решаваха да си тръгнат, то настояваше: “Нека още малко!” И те му отстъпваха. Доскоро това дете получаваше пристъпи на захласване, заради което всички около него се надпреварваха да му угаждат.
Въпреки че с времето гневните възпламенявания затихват, ако нещо ви смущава, когато наблюдавате поведението на своето дете, потърсете консултация със специалист.