Спомняте ли си симпатичния заек от „Алиса в страната на чудесата”? Голям, бял, говорещ… Какво ли би станало с Алиса, ако не го беше видяла и не бе тръгнала след него? Всички деца обичат зайчетата. Те са толкова малки, сладки и невинни. Все по-често в зоомагазините се предлагат като заместители на кучетата и котките. Симпатичен и нетрадиционен домашен любимец, зайчето е социално, активно и много игриво, стига да сте подготвени за неговото отглеждане. Продължителността на живота му варира в зависимост от породата, обикновено от 5 до 15 години. Преди обаче да се решите да вземете зайче за домашен любимец, добре е да се замислите как то ще съжителства с детето у дома? Преценете има ли кой да го гледа и дали това не е само временна прищявка.



Първи грижи
Ако избирате зайче за детето си, най-добре вземете голям клепоух приятел. Той не е толкова енергичен, колкото по-малките си събратя. Попитайте в зоомагазина колко голям ще стане заекът, като порасне. Това е от значение. Важно е и каква клетка ще му купите. Не бива постоянно да заключвате животното и да го държите в клетката през целия ден. Така то ще се чувства самотно и нещастно. Пускайте зайчето да се разхожда навсякъде из дома, но обезопасете кабелите. Добре е да знаете, че зайците имат нужда постоянно да гризат. Ето защо трябва да осигурите на вашето зайче играчка, която да дъвче. Пухкавите животинки, подобно на кучетата и котките, проявяват характер. Зайчето е умно, хитро, много забавно и лесно се привързва към стопанина си. Поставете клетката му на закътано място, защото малкият клепоушко не обича течението. Най-добре е подът й да е решетъчен, върху него да има дървена скара. Осигурете на мъника достъп до прясна вода.


Опасност у дома
„Купих на 3-годишния си син зайче за рождения ден. Той беше много щастлив, че ще има домашно животно, за което да се грижи. В началото се радваше и постоянно искаше да го храним и да му даваме вода. След няколко месеца обаче синът ми загуби интерес. Започнаха да се появяват и проблемите”, разказва Михаела Петрова от София. Добре е да имате предвид, че неизчерпаемата енергия на малчугана може да изплаши пухкавото животинче. „Синът ми крещеше от радост и подскачаше около зайчето. То примираше от страх и ужас. Всеки път, когато имахме гости, малкият искаше да покаже „играчката си”. Дърпаше зайчето за ушите, често искаше да го взема в скута си и да го гушка. Не осъзнаваше, че малкото животно е прекалено крехко. Едва откопчвах зайчето от ръцете на сина си. Страхувах се, че той ще го смачка. Веднъж дори, в ужаса си, зайчето одраска момчето ми. Осъзнах, че съм направила голяма грешка, като съм купила животинчето. Може би след няколко години, когато детето ми порасне и осъзнае добре отговорностите около отглеждането на зайчето, ще вземем друго”, допълва Михаела. Скоро след рождения ден тя подарила зайчето на свои приятели без деца.

Заешка безопасност
Ако твърдо сте решили да вземете зайче като домашен любимец, добре е да научите детето на някои прости правила. Така животът ви у дома ще е по-спокоен, а и сигурността на зайчето няма да е застрашена.


 Не стискайте зайчето. За разлика от кучето, то обича нежно да го галят по гръбчето.
 Не гонете зайчето.
 Не пипайте клетката.
 Не вдигайте зайчето за ушите. То се плаши лесно и може да ви одраска.
 Никога не давайте сладко на зайчето!

Важно е да не оставяте детето и зайчето сами в стаята. Дори малчуганът да ви увещава, че нищо няма да направи на животинчето, той трябва да играе с него само под вашия надзор. Научете го как да се забавлява с малкото, докато и вие сте наблизо. Ако се грижите добре за зайчето, то може дълги години да е вашият домашен любимец.

Д-р Ивана Атанасова
педиатър