Възрастта, здравословното състояние и начинът на живот са сред факторите, които влияят върху репродуктивните възможности на жените и мъжете. Информираността за репродуктивното здраве е важна част от грижата за собственото здраве и от осъзнатото планиране на бъдещото родителство.
Познаването на факторите, които могат да повлияят върху фертилитета – възраст, различни заболявания, хормонални нарушения, начин на живот и въздействия на околната среда – позволява на хората да разпознават потенциалните рискове, да вземат информирани решения и при необходимост своевременно да потърсят консултация със специалист.
Репродуктивното здраве засяга и двамата партньори, макар факторите, които определят техните репродуктивни възможности, да имат различни проявления.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) приблизително всеки шести човек в света се сблъсква с инфертилитет в определен момент от живота си.
Същевременно развитието на медицината предоставя все повече възможности за диагностика и лечение, а достъпът до надеждна информация има съществено значение за тяхното използване.
Въпреки напредъка на медицината и широкия достъп до информация, редица погрешни схващания за фертилитета продължават да съществуват.
По повод Европейската седмица на фертилитета, която се отбелязва от 2 до 8 ноември 2026 г., разглеждаме осем от най-разпространените мита и научните факти, които стоят зад тях. Особено внимание заслужава мъжкото репродуктивно здраве – тема, която често остава на заден план в разговорите за зачеването.
Мит 1: Репродуктивните проблеми са предимно женски проблем
Дълги години обществените представи за инфертилитета са свързани основно с женското репродуктивно здраве. В действителност това разбиране не съответства на съвременните медицински данни.
Мъжкото репродуктивно здраве има съществено значение за възможността за постигане на бременност. Европейските медицински насоки разглеждат мъжките репродуктивни нарушения като важна част от причините за инфертилитет при двойките и подчертават необходимостта от целенасочена диагностика.
Българската статистика също показва значението на тази тема. По данни на Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) за периода 2023–2025 г. приблизително 40% от медицинските индикации в заявленията за държавно финансиране са свързани с мъжки инфертилитет. Този показател се отнася до заявленията за финансиране, а не до разпространението на репродуктивните нарушения сред всички двойки в България.
Нарушенията на мъжкия фертилитет могат да бъдат свързани с намален брой или подвижност на сперматозоидите, изменения в тяхната морфология, хормонални и генетични нарушения, инфекции или други заболявания. В част от случаите причината остава неизяснена.
Затова съвременният подход към диагностиката изисква паралелна оценка на двамата партньори. Изследването единствено на жената може да забави установяването на причините и избора на подходящо лечение.
Мит 2: Биологичният часовник тиктака само за жените
Възрастта на жената е един от най-силните фактори, определящи вероятността за бременност. С напредването на годините намаляват както броят, така и качеството на яйцеклетките. След 35-годишна възраст спадът в репродуктивните възможности се ускорява, а след 40 години вероятността за естествено зачеване е значително по-ниска.
Но убеждението, че мъжете запазват непроменени репродуктивните си възможности независимо от възрастта, също е погрешно.
Съвременните научни изследвания показват, че напредването на бащината възраст може да бъде свързано с промени в качеството на семенната течност, подвижността на сперматозоидите и целостта на тяхната ДНК. С възрастта се увеличава и честотата на някои нововъзникнали генетични мутации в сперматозоидите.
Тези промени не настъпват еднакво при всички мъже и не означават, че след определена възраст бащинството е невъзможно. Важно е обаче да се прави разлика между способността за производство на сперматозоиди и вероятността за успешна бременност и раждане на здраво дете.
Напредването на репродуктивната възраст и при двамата партньори се превръща в едно от значимите предизвикателства пред специалистите. Биологичният часовник има различно проявление при жените и мъжете, но факторът време не може да бъде пренебрегнат при нито един от тях.
Мит 3: Ако няма симптоми, няма и проблем с фертилитета
Една от причините репродуктивните нарушения да останат неразпознати е, че често не предизвикват специфични оплаквания.
При мъжете нарушенията в производството на сперматозоиди (сперматогенезата) могат да протичат без болка, сексуални затруднения или други видими признаци. Нормалната сексуална функция не е гаранция за нормални показатели на семенната течност.
Спермограмата е основно изследване при оценката на мъжкия фертилитет. Тя дава информация за концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите. Резултатите обаче се интерпретират в контекста на медицинската история и останалите изследвания, тъй като нито един отделен показател не може самостоятелно да потвърди или изключи възможността за зачеване.
И при жените определени състояния, които влияят върху репродуктивните възможности, могат да протичат без ясно изразени симптоми. Такива са някои форми на ендометриоза, нарушения на овулацията и заболявания на маточните тръби.
Ето защо липсата на оплаквания не трябва да се приема като доказателство за отсъствие на репродуктивен проблем. При продължителни неуспешни опити за бременност диагностиката е по-надеждна от предположенията, основани на общото здравословно състояние.
Мит 4: Ако вече имаме дете, няма причина да се притесняваме за следваща бременност
Предишната успешна бременност често създава увереност, че репродуктивните възможности на двойката са запазени. Но фертилитетът не е постоянна величина и може да се променя с течение на времето.
Световната здравна организация разграничава първичен и вторичен инфертилитет. За вторичен инфертилитет се говори, когато след вече настъпила бременност възникнат затруднения за постигането на нова.
Причините могат да бъдат свързани с възрастови изменения, новопоявили се заболявания, хормонални нарушения, промени в състоянието на маточните тръби или репродуктивното здраве на мъжа.
Възможно е една двойка да е постигнала първата бременност без медицинска помощ, а години по-късно да срещне затруднения при планирането на второ дете. Предишният репродуктивен успех е важна част от медицинската история, но не гарантира бъдеща бременност.
Мит 5: Инвитро процедурите гарантират успех независимо от възрастта
Развитието на асистираните репродуктивни технологии промени възможностите за лечение на инфертилитета. Благодарение на съвременните лабораторни методи много двойки могат да преодолеят репродуктивни затруднения, които в миналото са ограничавали възможността им да станат родители.
Понякога обаче успехите на медицината създават нереалистични очаквания, че инвитро процедурите могат напълно да компенсират влиянието на възрастта.
При използване на собствени яйцеклетки възрастта на жената остава един от най-важните фактори за успеха. С напредването на годините нараства делът на яйцеклетките с хромозомни нарушения, което може да намали вероятността за развитие на жизнеспособен ембрион и успешна бременност.
Необходимо е също да се прави разлика между различните показатели за успеваемост. Положителният тест за бременност, клинично установената бременност и раждането на живо дете са различни резултати. Затова обявяването на един общ процент на успеваемост, без да е ясно какво измерва той и за коя група пациенти се отнася, може да бъде подвеждащо.
България има значителен опит и утвърдени специалисти в областта на репродуктивната медицина. В страната функционират специализирани клиники, които прилагат съвременни методи за диагностика и асистирана репродукция. Данни, представени през 2025 г. в рамките на инициативата „Инвитро в България“, показват, че приблизително 6,5% от родените деца у нас през 2024 г. са заченати чрез асистирана репродукция. Това илюстрира значимото място на тези технологии в съвременната медицинска практика в България.
Високото професионално ниво на българските репродуктивни специалисти, съвременната лабораторна база и натрупаният клиничен опит предоставят на пациентите широки възможности за диагностика и лечение. Въпреки това асистираната репродукция не отменя биологичните ограничения. Навременната консултация позволява на пациентите да получат реалистична оценка на индивидуалните си шансове и възможните терапевтични подходи.
Мит 6: Начинът на живот няма съществено отношение към фертилитета
Репродуктивните възможности се определят от множество фактори, част от които са свързани с ежедневните навици и общото здравословно състояние.
Световната здравна организация посочва тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и затлъстяването сред факторите, свързани с повишен риск от инфертилитет. Въздействието им е комплексно и може да включва хормонални, метаболитни и възпалителни механизми.
Особено важно за мъжкото репродуктивно здраве е влиянието на анаболните стероиди и приема на тестостерон без медицински показания. Тези вещества могат да потиснат хормоналните сигнали, които регулират производството на сперматозоиди, и да доведат до значително намаляване или временно прекъсване на сперматогенезата.
Затлъстяването също може да наруши хормоналния баланс. При жените то е свързано с повишен риск от овулаторни нарушения, а при мъжете може да повлияе върху нивата на половите хормони и качеството на семенната течност.
Научните изследвания разглеждат и влиянието на определени замърсители на околната среда, включително вещества с потенциално въздействие върху ендокринната система. Степента на доказаност на тези ефекти обаче се различава според конкретното вещество и експозицията.
Здравословният начин на живот не може да предотврати всички причини за инфертилитет, но е важна част от грижата за репродуктивното здраве още преди планирането на бременност.
Мит 7: За репродуктивното здраве трябва да мислим едва когато решим да имаме дете
Грижата за репродуктивното здраве не започва с първите опити за бременност. Тя е част от общата здравна култура и има значение още в младежка възраст, когато се формират навици, нагласи и представи за бъдещото семейство.
Резултатите от европейското проучване на Merck сред над 9300 млади хора в 15 държави показват, че едва 46% от участниците заявяват, че познават факторите, влияещи върху фертилитета. Сред факторите, които анкетираните посочват, са начинът на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стресът (57%). Тези проценти отразяват възприятията и знанията на участниците, а не медицинска оценка на относителната тежест на отделните фактори.
Данните очертават необходимостта от по-добра информираност за репродуктивното здраве още преди младите хора да започнат активно да планират семейство. Познаването на биологичните процеси, влиянието на възрастта и възможните репродуктивни предизвикателства им позволява да изградят по-реалистична представа за бъдещите си възможности.
Ранната информираност не означава насърчаване към родителство на определена възраст. Тя дава възможност на младите хора да съобразят образованието, професионалната реализация и личните си планове с медицинските факти, свързани с репродуктивното здраве.
Именно затова специалистите поставят все по-силен акцент върху необходимостта от достъпна, научно обоснована информация за репродуктивното здраве още преди активното семейно планиране.
Мит 8: Консултацията с репродуктивен специалист непременно означава инвитро процедура
Страхът от продължително лечение, сложни медицински процедури и високи разходи може да бъде причина двойките да отлагат консултацията със специалист. Но първата среща с репродуктивен лекар не означава автоматично започване на асистирана репродукция.
Целта на първоначалната оценка е да се установят възможните причини за затрудненията. В зависимост от медицинската история тя може да включва оценка на овулацията, хормонални изследвания, ултразвукова диагностика, изследване на проходимостта на маточните тръби и спермограма.
Съгласно утвърдените клинични препоръки при липса на известни рискови фактори оценка на фертилитета обикновено се препоръчва след 12 месеца редовни опити без предпазни средства, когато жената е под 35 години, и след шест месеца, когато е на 35 или повече години. При жени над 40 години или при наличие на заболявания, които могат да повлияят върху фертилитета, оценката може да бъде необходима и по-рано.
Не всяко репродуктивно нарушение изисква инвитро процедура. В някои случаи са възможни други терапевтични подходи, насочени към конкретно установената причина.
В България функционират специализирани репродуктивни клиники, а Центърът за асистирана репродукция осигурява публично финансиране на определени процедури при изпълнение на установените медицински и административни критерии.
Познаването на тези възможности може да намали несигурността и да помогне на двойките да вземат информирани решения, вместо да отлагат диагностиката поради предварителни страхове.
Информираността е първата стъпка към осъзнатото родителство
Репродуктивното здраве е резултат от сложното взаимодействие между биологични, медицински и поведенчески фактори. Затова нито един симптом, изследване или предишен репродуктивен успех не може самостоятелно да даде пълна представа за възможностите за бъдеща бременност.
В същото време решенията за създаване на семейство все по-често се влияят от професионалната реализация, финансовата стабилност и личните житейски планове. Тези обстоятелства са съществена част от избора кога човек да стане родител, но не променят биологичните процеси, свързани с възрастта.
Затова информираността за репродуктивното здраве трябва да започва още в младежка възраст, много преди планирането на първата бременност. Достъпът до достоверна медицинска информация позволява на младите хора да разбират по-добре факторите, които влияят върху фертилитета, и да вземат осъзнати решения за бъдещото си семейство, съобразени както с личните им стремежи, така и с биологичните особености на репродуктивното здраве.
Преодоляването на митовете е част от този процес. То помага бъдещото родителство да бъде планирано не под натиска на обществени очаквания или погрешни представи, а с познаване на научните факти и възможностите на съвременната медицина.
Статията е подготвена съвместно с Merck Bulgaria.
.jpg)
