От 8-ия месец на бременността бебето заема положение за раждане. Вероятно на последното ехографско изследване ще Ви интересува дали позицията му е подходяща. От този факт ще зависи какво ще е родоразрешението – по вагинален път или чрез цезарово сечение.

“Басейнът” става все по-тесен
През първата половина на бременността бебето е малко и леко. То плува в относително обилно количество амниотична течност и има пълната възможност да се движи във всички посоки. То може да заеме което и да е положение, без това да има някакви последици за раждането.
През третото тримесечие в корема на майка си бебето разполага с все по-малко пространство. Тъй като главата е най-тежката част от тялото му, логично е тя да застане надолу. Към 37-ата гестационна седмица (г.с.) при първа бременност и в началото на раждането при следващите бременности започва слизането (ангажирането) на плода в таза на майката.

С главата напред или…
Частта от плода, която първа влиза във входа на таза, се нарича предлежаща. През 8-ия месец в по-голямата част от случаите бебето заема главично предлежание, което всъщност означава сгъната (флексирана) напред глава, при което брадата е близо до гърдите. В това положение размерите на черепа му съвпадат с размерите на таза на майката.

Как се установява
Какво положение е заел плодът, се установява лесно чрез палпиране (опипване) или чрез ехографско изследване. Майката, както и лекарят опипват твърда топка в долната част на корема, точно над срамната кост. Майката може да проследи закръглената форма на гърба вдясно или вляво на корема, докато от другата страна лесно разпознава по-енергичните движения на малките крачета. Бебето може да промени страната – да е с гръб вляво или вдясно, но главата му остава надолу чак до раждането.

Последни проверки
При започване на раждането акушерката или лекарят отново проверяват положението на бебето чрез вагинално изследване. Установява се и дали предлежащата част на плода е слязла (ангажирала се е) във входа на таза. Това помага да се уточни и ориентацията на главата. В зависимост от това, дали тилът е напред, назад, наляво или надясно (по отношение на майчиния таз), се говори за положение наляво и напред или надясно и назад.
Това са най-честите пози, които почти винаги известяват нормално придвижване на плода и раждане през естествените пътища.

Други положения
Главата е отметната назад – дефлексирана. По изключение (едва в 1% от случаите) бебето навлиза в родилните пътища с главата надолу, но несгъната напред към гърдите, а отметната назад. Ако дефлексията е пълна, плодът е с лицето напред (случва се веднъж на 1000 раждания). Раждането по нормален път е възможно, ако брадичката на бебето е обърната напред към симфизата (предната част на таза). Ако дефлексията не е пълна, водещата част е челото. Тогава раждането през нормалните родилни пътища е невъзможно, особено при лице, обърнато назад към сакрума (задната част на таза), защото разстоянието от тила до носа не съвпада с конфигурацията на таза. В тези случаи се налага цезарово сечение.

Седалищно предлежание. Плодът или е седнал по "турски", т.е. с крака, сгънати в тазобедрените и коленните стави, или долните му крайници са сгънати в тазобедрените стави и изпънати в коленните стави, така че стъпалата се намират почти на височината на главата. Раждането през нормалните родилни пътища е възможно.

Напречно положение. Някои малки "акробати" чак до раждането остават в напречно положение (всъщност по-често то е косо положение), което може да стигне до раменно предлежание. Това положение на плода може да се обясни с голямо отпускане на маточните стени при жени, които вече са раждали няколко пъти, и то големи бебета. Понякога такава позиция заема вторият близнак, който се разполага нашироко след раждането на първия. В този случай може да се извърши "вътрешна верзия" (плодът се обръща ръчно) и раждането да завърши през нормалните родилни пътища. В други случаи се прави цезарово сечение само за втория близнак.