СДРУЖЕНИЕ "МЛАДЕЖКИ ИНИЦИАТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ И ДИАЛОГ" е изпълнител по проект "Партньорство за ново възраждане в демографски аспект" № BG05SFOP001-2.009-0129-C01, финансиран по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“, ПРОЦЕДУРА „ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ФОРМУЛИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“. Неговото изпълнение включва редица дейности, сред които информационни кампании и кръгли маси, публикации в електронни медии и отпечатване на различни информационни материали.
Изпълнението на проекта включва и изготвянето на Анализ – оценка на резултатите от изпълнение на програми и политики за развитие на политики за подобряване на демографски проблеми. Целта на анализа е да представи потребностите на заинтересованите страни и целевите групи – бъдещи родители, настоящи родители, бизнес и държавна администрация. За целта беше изготвен Анализ „Демографските предизвикателства и ролята на гражданското общество в България: тенденции и прогнози“, от който ви представяме изведените Препоръки към целевите групи, целящи повишаване на раждаемостта и подкрепа на родителството в България.
ПРЕПОРЪКИ
- Относно подобряване на икономическа политика на държавата в областта на демографското развитие
(1) Разработване на отделни национални демографски политики за секторите на здравеопазването и образованието, включително подпомагане на ученето през целия живот, като се постави акцент върху подобряване на качеството и достъпността на образованието в ранна детска възраст;
(2) Предложенията, които се правят в Националния съвет за демографско развитие и други органи, които имат отношение по проблема и формират конкретни политики, трябва да бъдат дискутирани в много по-широк план с участие на експерти като се вземат предвид новата визия и цели, които са заложени в Националната програма за развитие 2030;
(3) Промени в размера на еднократните обезщетения за раждане на деца, но и въвеждането на данъчни облекчения за млади родители. Двата елемента трябва да се прилагат паралелно при съобразени нива на въздействие на данъчния мултипликатор и мултипликатора на трансферните плащания върху реалната икономика и благосъстояние на домакинствата. Подобни мерки бяха въведени в страни като Унгария, Румъния и Русия съвсем скоро, което е добър пример в тази насока;
(4) Въвеждане на данъчни облекчения на ипотечни заеми на млади семейства с цел стимулиране на раждаемостта в контекста на факта, че разходите на едно домакинство стават много по-предвидими. Много често, решението за това дали да имаш дете или не, зависи изцяло от финансовото състояние и очакванията за бъдещите приходи и разходи, стъпвайки върху теорията за рационалните очаквания;
(5) Въвеждане на елементи на безплатни детски градини и целодневно предучилищно образование като постепенно обхватът на тази мярка нараства;
(6) Интегриране на повече политики за равновесие между професионалния и личния живот като начин за справяне с последиците от застаряването на населението и недостига на труд. По този начин дисбалансите на пазара на труда имат предпоставки за намаление;
(7) Интегриране на цялостна семейна политика, която да включва данъчни мерки и семейни надбавки, действия за насърчаване на равните професионални възможности на мъжете и жените, услуги за настаняване и грижи за децата и лицата в зависимо положение, семейни права в пенсионно-осигурителните системи и възможността за съвместяване на семейния и професионалния живот: родителски отпуск, непълен работен ден;
(8) Въвеждане на мерки за подобряване на тоталния коефициент на плодовитост (total fertility rate), което в дългосрочен период да повиши раждаемостта в България;
(9) Въвеждане на данъчни облекчения или допълнителни трансферни плащания за работодатели, които осъществяват целеви социални инвестиции за борба срещу демографската криза;
(10) Изработване на действащ механизъм от отговорните институции, който да служи за изготвянето на дългосрочни макроикономически прогнози за демографското развитие на страната на всяко тримесечие с оглед динамиката на пазара на труда и високата мобилност на човешкия капитал в съвременния технологичен свят;
(11) Подобряване на екологичната ситуация в градовете, където живеят и работят по-голямата част от населението, чрез използване на повече екологичен транспорт и намаляване на вредните газове и фините частици;
(12) Осигуряване на безплатни профилактични прегледи от специалист (освен тези, извършвани от личния лекар) за най-широко разпространените болести по пол, възраст и външни фактори. Осигуряване на работещите на един работен ден за тази цел, който да бъде компенсиран от здравната каса.;
(13) Залагане на здравни часове в училищата и детските заведения – както за учениците, така и за учители и персонал с цел повишаване на здравната култура сред населението и засилването на процесите по превенция;
(14) Провеждане на цялостен анализ на необходимите професии, умения и компетенции, които се очаква да бъдат необходими за периода до 2020 г. Адаптиране на учебния план според тези изисквания и очаквания;
(15) Провеждане на анализ и оценка на факторите, поради които все още е висок делът на неграмотното население спрямо средноевропейските стойности;
(16) Използване на нефинансови стимули за мотивиране на малцинствените групи за включване към образователната структура чрез въвеждането на добри практики от други страни.
- Относно подобряване на процесите по включване на гражданското общество в дебатите относно демографската криза в България
(1) Организиране на поредица от обществени дебати за нивото на потребностите и възможностите на младите семейства по региони, области и общини. Тези дебати трябва да се осъществяват най-малкото на 6 месеца с оглед динамиката с която се развиват демографските процеси;
(2) Резултатите от проведените обществени дебати, трябва да бъдат имплементирани по подходящ начин в политиката на местните власти за борба с демографската криза и трябва да бъдат следвани като дългосрочни цели за развитие на конкретния регион;
(3) Провеждане на информационна кампания сред населението относно демографската ситуацията в България, както и разяснения относно основните стратегически документи, които са приети в тази посока. Акцентът трябва да попадне върху Националната стратегия за демографско развитие на България, защото резултатите от проведеното анкетно проучване, показаха висока степен на неинформираност на хората за нея;
(4) Въвеждане на нови елементи (електронни), които да улесняват достъпа до информация на хората по въпроси, които ги интересуват тях като родители, защото към момента, преобладаващата част от хората, използват най-често контактите със свой познати като основен инструмент за информираност. Повече политики в тази посока няма да бъдат излишни и биха повишили общественото доверие в отговорните институтции;
(5) Органите за местно самоуправление да обсъдят със социалните партньори и с представители на гражданското общество и да предприемат мерки за оптимизиране на работата на социалната инфраструктура чрез синхронизиране организацията на работното време и въвеждане на гъвкаво работно време на различните предприятия и институции. Трябва да се създадат и възможности за ускорено изграждане на нова и допълнителна социална инфраструктура;
(6) Асоциациите, представляващи семействата, както и представителите на гражданското общество, следва да бъдат по-ефективно приобщени към изготвянето на семейните политики или политиките, които оказват влияние върху демографското развитие на нацията, както на равнище Европейски съюз, така и във всяка страна-членка на ЕС.
Проект № BG05SFOP001-2.009-0129-C01 "Партньорство за ново възраждане в демографски аспект" се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
