Кога любовта се превръща в контрол и как да отгледаме самостоятелни деца, без да ги лишаваме от подкрепа? Мадлен Алгафари и Ивайло Кунев представиха различни гледни точки по време на събитието „Мама. Татко. Детето.“, организирано от платформата за детегледачки Nanko.
Къде е границата на днешното родителство?
Новите родители са изправени пред непрекъснат избор - да бъдат строги или либерални, да предпазват децата си или да им позволяват да грешат, да следват познатите модели на възпитание или да потърсят различен подход. Но възможно ли е в стремежа си да избегнем грешките на предишните поколения да изпаднем в другата крайност?
Това беше една от темите в събитието „Мама. Татко. Детето.“, което се проведе в първата половина на септември в Hyperspace, София. Организатор на срещата беше платформата Nanko, а в дискусията участваха психотерапевтът и писател Мадлен Алгафари, експертът по лидерство, автор и консултант Ивайло Кунев и, като изненада за всички гости на събитието, към разговора се присъедини и Сиана, будна ученичка от 9-ти клас.
Вместо традиционна лекция с универсални съвети за възпитанието, срещата предложи открит разговор за свободата и контрола, родителските страхове, семейните роли, личните граници и правото на детето да прави самостоятелен избор.
“Необходимо е родителите да погледнат отвъд собствената си роля и да осъзнаят как страховете, чувството за вина и наследените модели на възпитание влияят върху отношенията им с децата”, акцентира психотерапевтът Мадлен Алгафари.
Баланс между свобода и отговорност
Има ли тенденция някои родители да компенсират крайностите, преживени в собственото им детство, като преминават към противоположния модел на възпитание? Според участниците в дискусията - да и е важно в родителството да няма нито прекомерната строгост, нито предоставянето на неограничена власт на детето са здравословен подход.
По време на срещата „Мама. Татко. Детето.“ вниманието беше насочено и към способността на възрастните да признават собствените си грешки. Вместо да се стремят към образа на безупречния родител, те могат да покажат на децата си как се поема отговорност, как се поднася извинение и как се променя поведението след допусната грешка.
Разговорът постави и въпроса дали родителите действително чуват децата си, или понякога слушат единствено за да потвърдят вече взетото от тях решение.
Ивайло Кунев: Родителят строител или родителят градинар?
С различна перспектива към възпитанието се включи Ивайло Кунев, който представи метафората за два родителски подхода - на строителя и на градинаря.
“Родителят строител” има предварително изграден план за бъдещето на своето дете. Той знае какви умения трябва да развие то, какви успехи да постигне и в каква посока да се развива. В стремежа си да осигури възможно най-доброто бъдеще обаче рискува да превърне детето в проект, чието развитие трябва да отговаря на определени очаквания.
“Родителят градинар”, от друга страна, се стреми да създаде благоприятна среда, в която детето да открие и развие собствените си способности. Той осигурява подкрепа, сигурност и необходимите граници, но приема, че детето може да има различни интереси, характер и житейски стремежи.
Метафората постави въпроса доколко родителите са готови да приемат, че бъдещето на децата им невинаги ще съвпада с онова, което самите те са си представяли.
Дискусията засегна и отговорността на възрастните да подготвят децата за самостоятелен живот, без да вземат всяко решение вместо тях.
Кой взема решенията в семейството?
Сред обсъжданите теми бяха изборът на спорт, училище и бъдеща професия, правото на родителя да проверява телефона на детето и границата между необходимата подкрепа и прекомерната намеса.
Особено внимание беше отделено на хиперпротекцията - стремежът на възрастните да предпазват децата си от всяка трудност, разочарование или грешка.
Разговорът обхвана също разпределението на семейните роли, прегарянето на родителите и обществените очаквания към образа на „перфектното семейство“.
Различните позиции на Мадлен Алгафари и Ивайло Кунев показаха, че една и съща ситуация може да бъде разглеждана през различни перспективи и невинаги предполага един-единствен правилен отговор.
Детският глас също беше част от разговора
Сред участниците в събитието беше и Сиана, която представи детската гледна точка към отношенията в семейството.
Нейното участие допълни основното послание на срещата - когато обсъждаме възпитанието, е важно не само да говорим за потребностите на децата, но и да чуваме как самите те възприемат отношенията с възрастните.
Това постави въпроса за доверието в семейството и за способността на родителите да приемат мнението на детето дори когато то се различава от собственото им.
Начало на още разговори за съвременното родителство
След събитието Илияна Желязкова от Nanko определи срещата като първа стъпка към бъдещи разговори за семейството и отношенията между родители и деца.
„Мама. Татко. Детето.“ не предложи универсална формула за възпитание, а насочи вниманието към въпросите, които всяко семейство трябва да обсъди според собствените си отношения, ценности и потребности.
Сред тях остава и един от най-съществените - как да дадем на децата си достатъчно сигурност и подкрепа, за да могат един ден уверено да поемат по своя собствен път.
“9 месеца” и “Дарик” са медийни партньори на платформата Nanko.
.jpg)
.jpg)
