Бременността продължава 40 гестационни седмици (всяка по 7 дни), или 10 лунарни месеца, или 9 календарни месеца. През цялата бременност органите и системите в организма на жената се променят в различна степен и с различно темпо.


Този календар е подготвен със съдействието на Цветина Тодорова.
Гардероб: Мами

Мама 2009:
Чувствам се спокойна и доволна. Въпреки че наближава краят на бременността ми, не се притеснявам, дори напротив. Вече излязох в отпуск по майчинство – 45 дни преди раждането, и имам повече време за себе си. Това обаче има и своите негативни страни, защото скучая. Липсва ми динамиката на ежедневието в работата, макар че имам какво да правя.


Радвам се, че резултатите от последните ми изследвания  са чудесни и очаквам с нетърпение да се срещна с моето бебче. Притеснявам се, че за тези месеци съм наддала повече килограми от необходимото. Досега съм качила 17 кг, а бебето също е по-голямо от това, което пише в книгите. Акушерката ми казва обаче, че като се има предвид колко съм висока, не бива да се безпокоя. Успокои ме, че мога да кача още някое и друго кило. Мъничето ми обаче е с около 700 г по-тежко от нормата. Все пак има време до раждането и се надявам всичко да си дойде на мястото.
Бебето още не се е обърнало с главата надолу, както се очаква. През последната седмица обаче то постоянно се мърда, много е активно и предполагам, че в най-скоро време ще застане в правилната позиция за раждане. Досега ходех веднъж месечно на преглед с ехограф, но след като влязох в 9-ия месец, ще отскачам до болницата всяка седмица. Лекарите са категорични, че очаквам момченце. Акушер-гинеколожката ми каза пола на детето още в 4-ия месец. Оттогава при всеки преглед “фактът”, че е момче винаги се потвърждава. Лекарката ми има 20-годишен опит и напълно й се доверявам. С бъдещия татко вече обмисляме име на бебето. Най-вероятно ще го кръстим Цветан. Бях намислила друго име, но и това ще подхожда на бъдещия ми син.

Малкото ми момче рита много активно следобед и вечер. Струва ми се, че рано сутрин повече спи. За щастие нямам никакви проблеми. Единственото ми притеснение е, че коремът ми вече тежи много. Сега се грижа да съм спокойна и ведра, защото това е важно за бебето. Чистя и подреждам у дома, но не се натоварвам. Храня се пълноценно. Сутрин обикновено хапвам плодове и пия сок, на обяд менюто ми се състои от повече въглехидрати, следобед – кисело мляко, а вечер обикновено си приготвям нещо с месо, но ограничавам хляба. Предпочитам риба или пилешко. От курсовете на “9 месеца” научих някои много хубави упражнения за стягане на тазовото дъно. Все още обаче не съм започнала да ги прилагам, въпреки че знам колко са полезни. Имам достатъчно воля и спортен хъс. Тренирах във фитнес залата до втория месец на бременността, но бъдещият татко беше много против и се отказах. Смятам да наблегна на упражненията за възстановяване на фигурата след раждането.
Очаквам Големия ден с нетърпение. Вече съм избрала болницата, в която ще родя, но смятам да посетя и Дните на отворените врати, организирани от “9 месеца”. Все още не съм приготвила чантата, която ще ми е необходима за родилното отделение. Направила съм списък с нещата, които са ми нужни, и в най-скоро време ще ги събера. Опитвам се да не мисля за раждането и болката. Убедена съм, че всичко ще протече съвсем естествено и без притеснения. Чувствам се напълно готова за този момент и ще отида уверена. Искам да кърмя бебето си, защото това е естествен начин на хранене.
Щастлива съм, че бъдещият татко ми оказва много голяма подкрепа и ми е опора. Винаги е до мен, когато се притеснявам за нещо. Опитвам се да не капризнича и той е много мил с мен.
Доставя ми удоволствие, когато някой ми отстъпи място в автобуса или ми направи някакъв жест, защото съм бременна. Обикновено жени ми влизат в положението. Все пак обаче не очаквам нищо нито от възрастните, нито от по-младите. Просто живеем в по-различен свят.
Вече направих покупките за бебето. Имам ваничка и термометър, а в гардероба съм подредила и бебешките дрешки.