Този календар е подготвен със съдействието на Ива Атанасова.

Дневникът на Мама 2010:
Прекрасно е! Сигурна съм, че съм бременна и тази новина ме изпълва с радост. Със съпруга ми планирахме бебето, и то стана от първия път. Дори не съм очаквала, че ще забременея толкова бързо и че след 9 месеца ще съм майка. Копнеех за бебе, но не вярвах да се случи като с магическа пръчка. Може би затова радостта ми е примесена с учудване и малко страх. Мензесът ми закъсняваше повече от 10 дни. Купих си тест за бременност и двете чертички бяха доказателство, че малкото човече вече расте в мен. Толкова е вълнуващо и същевременно непознато за мен. Убедена съм, че бебето е резултат на огромното ни желание да станем родители. Най-добрата ми приятелка Дарина беше с мен, когато направих теста. С нея винаги сме били заедно и сме споделяли всички важни моменти през годините. Тя знае как да ме подкрепя и как да съпреживее и радостните, и тъжните ми дни. Ето защо разчитах на нея да ми държи ръката, докато чаках да излезе резултата. Не сгреших. И двете бяхме толкова щастливи, когато разбрах за бременността. Сякаш самата Дарина щеше да става майка. Прекрасно е да споделиш това чувство с някой толкова близък.


Бъдещият татко също много се зарадва на новината, когато му съобщих. Това беше негова голяма мечта и сега тя е осъществена. Знам, че ще е прекрасен баща и съм доволна, че е до мен, за да ме подкрепя.

Седмица след положителния тест за бременност си записах час при лекаря. Той потвърди това, което вече знаех – след 9 месеца ще държа в обятията си малко бебче. Докторът ме прегледа на ехограф, каза ми колко тежи моето малко съкровище и ми назначи изследвания на кръв и урина. Резултатите бяха готови след няколко дни. Всичко беше наред. Успокоих се, че бебето се развива нормално.
Съобщихме новината на свекъра и свекърва ми. Те бяха много щастливи, защото вече искаха да имат внуче.

Чувствам се прекрасно. Бременността ми протича леко. Знам, че през първите месеци на повечето жени в моето състояние им се гади, повръщат, имат болки в гърдите или са много раздразнителни. За щастие аз почти не усещам промените, които настъпват в организма ми. Бебето кротува в корема ми и по нищо не чувствам разлика. Явно ще минат няколко месеца, преди напълно да осъзная, че съм бременна.
Опитвам се да разнообразявам менюто си. Няма да променям драстично диетата си, защото не искам да си причинявам неудобства. Ще се опитам през 9-те месеца да се храня здравословно. Така малкото ми бебче ще получава всичко необходимо, от което се нуждае. Не спазвам съветите на бабите да хапвам за двама. Не искам да кача прекалено много килограми, защото знам, че това не е добре както за детето, така и за мен.
Забелязвам, че след като разбрах за бебето, станах много емоционална. Може би това се дължи на хормоните, които бушуват в организма ми, или на майчиния инстинкт, който започва да се заражда. Сякаш изведнъж пораснах и започнах да се замислям сериозно над всяка стъпка, която предприемам. Вече не действам импулсивно както преди. Опитвам се да се пазя колкото може повече.
Започнах да чета за бременността и отглеждането на детето в дебелите книги, както и в Интернет форумите. Бързо обаче се отказах от онлайн общуването. Прочетох много страшни и неприятни мнения на някои потребители. Уплаших се от темите, които видях. Първоначално се бях ентусиазирала, че там мога да получа интересна и полезна информация, но после разбрах, че не е така. В тези форуми всеки може да пише каквото поиска, да си измисля и да плаши другите. Стреснах се. Не знаех какво точно ми предстои, а някои от нещата, които прочетох бяха ужасяващи. Раждането е още много далеч и няма смисъл още отсега да чета колко болезнено и неприятно ще е то.
Оказа се, че около мен има много суеверни хора, които постоянно ми дават досадни съвети. Казват, че не трябва да си боядисвам косата, настояват да си вържа червен конец на ръката, да не купувам дрехи на бебето и ме предупреждават да внимавам на кого съобщавам новината. Опитах се да ги избягвам, защото те допълнително внасят напрежение в ежедневието ми. Искам бременността ми да протече спокойно и с усмивка.