Бебето започва да се подготвя за пътуването към белия свят от 8-ия месец на бременността. По това време вашият акушер-гинеколог с помощта на ехографския преглед ще ви съобщи каква поза е заело то и ще направи прогноза как евентуално ще протече раждането – по правилата на природата или с помощта на скалпела.

През третото тримесечие пространството за бебето в матката става все по-малко. Тъй като главата му е най-тежката част от тялото, тя се опитва да се спусне надолу. При първа бременност и в началото на раждането при следваща бременност към 37-ата седмица плодът започва да слиза в таза на бъдещата майка. Частта от бебето, която първа влиза във входа на таза, се нарича предлежаща.

Най-добрата поза
През 8-ия месец обикновено бебето заема главично предлежание, т.е. главата му е сгъната напред, така че брадата опира гърдите. Това е най-благоприятното положение, защото размерите на черепа на плода са почти колкото размерите на таза на майката. Ако вашето бебе е заело тази поза, можете да опипате твърда топка в долната част на корема, точно над срамната кост. Ако продължите проучването, можете да усетите и закръглената форма на гърба вдясно или вляво на корема си, докато от другата страна лесно да различите по-енергичните движения на малките крачета. Бебето може да промени страната – да е обърнато с гръб вляво или вдясно, но главата му остава надолу чак до раждането.
Когато процесът започне, чрез вагинален преглед лекарят отново ще провери каква поза е заело бебето. Важно е да се установи дали предлежащата част на плода е слязла (ангажирала се е) във входа на таза. Така ще се уточни и каква е позицията на главата. В зависимост от това дали тилът е напред, назад, наляво или надясно (по отношение на майчиния таз), се определят положение наляво и напред или надясно и назад.


Обикновено това са най-честите пози, които почти винаги известяват, че плодът се придвижва нормално и се очаква раждане по вагинален път.

По-неблагоприятни положения
Понякога главата на плода е отметната назад – дефлексирана. По изключение (само в 1% от случаите) бебето навлиза в родилните пътища с главата надолу, но тя не е сгъната напред към гърдите, а е отметната назад. Ако дефлексията е пълна, плодът е с лицето напред (случва се веднъж на 1000 раждания). Раждането по нормален път е възможно, ако брадичката на бебето сочи към предната част на таза. Ако дефлексията не е пълна, водещата част е челото. Тогава раждането през нормалните пътища е невъзможно. В този случай се налага цезарово сечение.
Бебето може да е седнало по "турски", т.е. с крака, сгънати в тазобедрените и в коленните стави, или долните му крайници да са сгънати в тазобедрените стави и изпънати в коленните стави, така че стъпалата да са почти на височината на главата. В този случай раждането през естествените пътища е напълно възможно.
Някои своенравни човечета до раждането остават в напречно положение (всъщност по-често е косото положение), което може да стигне до раменно предлежание. Това положение може да се дължи на голямото отпускане на маточните стени при жени, които вече са родили няколко деца или големи бебета. Понякога такава позиция заема вторият близнак, който бързо се разполага нашироко след раждането на първия. В този случай акушер-гинекологът, водещ процеса, може ръчно да обърне плода (т.нар. "вътрешна верзия") и раждането да завърши по вагинален път. В други случаи първият близнак може да дойде по вагинален път, а вторият – чрез цезарово сечение.