Из "Календар "9 месеца", 9–12-а гестационна седмица 

Здравейте, скъпи читатели! Моето име е Гергана Едисон. Работя в голяма търговска фирма. През миналото лято сключих брак с дългогодишния ми приятел Емил. След прекрасното ни сватбено тържество пред нас се очерта следната дилема: да започна собствен бизнес, който планувам отдавна, или да поработим върху разрастването на семейството ни. Не беше трудно да вземем решение. Вече и двамата искахме детенце и беше идеалният момент за тази стъпка. За мен семейството винаги е било на първо място и няма нещо, което да ми носи повече радост от времето, прекарано с най-близките ми хора. За щастие, не чакахме дълго до появата на „двете чертички“.

Събитието, което предстои на мен и на бъдещия татко Емил, наистина ще промени изцяло нашия съвместен живот. Всички мои приятели и роднини твърдят, че по-хубаво нещо не може да ни се случи. Радостта е неописуема и все пак човек е най-щастлив, когато дава и получава любов…

Готовност и тревоги

Целият ни свят вече се върти около бебенцето, което очакваме. Готови сме за тази промяна… или поне я желаехме много, защото едва ли някой може да твърди, че е готов да бъде родител, особено за първи път. Сигурна съм, че ще се справим с всички трудности, но ентусиазмът ни не ни дава пълно спокойствие. Тревогите и страховете ни са много... Вече напълно разбирам защо моите родители се притесняват още за мен, макар че съм на 26 години. И в бъдеще притесненията им няма да намалеят, но след няколко месеца ще ги вълнуват повече нуждите на тяхната внучка.

А какви са моите страхове като бъдеща майка?

Разбира се, на първо място ме вълнува нормалното развитие на детенцето ми. Преди всеки преглед и изследвания съм много напрегната, докато не чуя лекарката да казва: „Всичко е наред!“. Този страх едва ли ще го превъзмогна, но поне вече усещам движенията на малката всеки ден. Нямах търпение да започна да различавам лекото побутване ниско в корема. Особено при първа бременност тези движения на бебето по-трудно се разпознават. Но ето, че след 16-ата седмица те започват да се повтарят всекидневно и носят огромна радост и успокоение на всяка бъдеща майка.

Като мама

Когато разбрах, че съм бременна, се притеснявах дали няма да имам тежка бременност като тази на майка ми. Тя е чувствала неразположение и гадене не само в първите месеци и е прекарала много време в болница на системи. Но аз се настроих от самото начало, че при мен 9-те месеца ще минат леко. Гадене и неразположение имах около месец и оттам насетне се чувствам прекрасно. Наслаждавам се на всеки ден от бременността ми и не позволявам на страховете ми да вземат превес. Сигурна съм, че и положителното ми мислене помага всичко да протича нормално и да се чувствам добре.

Замислям се и как ще протече раждането ми. Повтарям си наум, че ще мине леко и спокойно... Но има време до този момент, когато най-сетне ще гушна моята принцеса и ще видя кои черти е взела от баща си и кои от мен. 

Промени в тялото

Не на последно място се притеснявам и за това  как ще се промени тялото ми и дали ще си върна перфектната фигура, която имах. Мисля да не си купувам кантар, огледалото ми е достатъчно. За момента си хапвам от всичко, което обичам, и то доста често. Все пак още един организъм се храни заедно с мен. Разхождам се обаче много и правя йога упражнения, които също имат чудесен ефект.

Емоциите на бъдещия татко

Съпругът ми е на седмото небе от щастие. Постоянно гали коремчето ми и допира ухо да чуе какво се случва. Но по-скоро малката може да го чуе, отколкото той нея. Много грижи полага за нас, макар че и преди беше всеотдаен. Притеснява се, когато ходя на преглед, и веднага след това се чуваме по телефона, за да е спокоен. И все пак бъдещите татковци не могат да преживеят такива силни емоции, каквито изпитва бременната жена. Тяхната подкрепа обаче е от най-голямо значение, затова и да имат известни притеснения, по-добре е да не ги споделят с половинката си. Стресът не е добър съветник за никого, особено за една бъдеща майка.

Промени в отношенията с партньора

Не бих казала, че са настъпили значими промени в отношенията с мъжа ми. Разбира се, бебчето още повече ни сближи. Ние сме от почти 6 години заедно и с времето любовта ни става по-силна и непоклатима. Може би по-драстични промени във взаимоотношенията си усещат двойки, които отскоро са заедно или които не са планували подобна голяма стъпка в живота си. Дори да сте изненадани, че ще ставате родители, не забравяйте – по-хубаво нещо не може да ви се случи!