Календар на таткото 
I част



Текст: Ивета Бургаджиева


Сигурно сте ги виждали. Те сменят пелени и слагат лепенки на ожулените детски колене с вещината и сръчността на Гордън Рамзи. На бира с приятели преминават набързо през последните модели коли, използването на нанотехнологии в космонавтиката и новите гафове на правителството, след което обсъждат сериозно и аргументирано средствата за развитие на фината моторика при малките деца, плацебо ефекта на хомеопатията или ефективността на финландската образователна система. На нощното им шакфчe „Нешънъл Джеографик” и „Плейбой“ са затрупани под книги за родителство и емпатично общуване. Признават, без да се притесняват, че най-силният момент в живота им не е победата на България над Германия през 94-а, а чувството да поемат за първи път в ръцете си малкото безпомощно същество, което скоро ще започне да ги нарича „татко”. 



Новите татковци
По-горе ви запознах с един доста схематичен образ на т.нар. нови бащи, но това не бива да ви подвежда. Те се различават по възраст, професия и интереси. Някои от тях са образовани мъже в разцвета на силите си, с добра социална адаптация, престижна работа и ясни цели в живота. Други не са. Разликите между тях са много, приликата основно е една. Те избират да бъдат бащи всеки ден – осъзнато, отговорно и с много търпение. Защото смятат, че ролята на бащата е важна както за детето им, така и за тях самите.

В поредица от няколко материала ще се опитам да ви представя ангажираното бащинство и неговите рицари – съвременните бащи. В нашето общество хората обикновено се възхищават на мъже, които създават могъщи бизнес империи, поставят световни рекорди, правят открития, които удължават и улесняват живота. Аз също. Но в последно време все по-силно се респектирам от ежедневната смелост на мъжете, които решават да се посветят на една далеч не толкова бляскава и печелеща адмирации задача, каквато е родителството. Това са моите Айнщайн, Никола Тесла и Стив Джобс на бащинството. Всекидневни, макар и непризнати нобелови лауреати, рекордьори и изобретатели в свръхтежката категория на отговорното отношение към живота.

Бунтът срещу стария модел
Новите бащи често са разбунтували се синове. Бунтът им може да не е насочен срещу техните собствени бащи, а изобщо срещу начина, по който бяха разпределени ролите и властта в семейството. Само допреди няколко десетилетия повечето семейства все още следваха патриархалния модел, в който йерархията, послушанието и подчинението бяха основни ценности. Домът се управляваше в духа на абсолютна монархия, в която богоподобният баща-слънце има право да разполага с цялата власт, а децата имат право да мълчат. Родителите и особено бащите не демонстрираха чувства и привързаност, защото това разглезва, вместо да възпитава. Мъжът носеше най-вече финансова отговорност за семейството и това много често изчерпваше очакванията към него като баща. Тези отношения години наред създаваха физически и емоционално отсъстващи бащи и отчуждени деца.



Преподреждане на ценностите
Докато проучвах темата за бащинството, попаднах на следното остроумно описание на разликите между двата типа бащи: „За модерните бащи да присъстват на раждането на детето, е нещо много важно; навремето беше важно да присъстваш при зачеването”. За съвременните бащи е важно да са активни участници в раждането на детето, но не само по отношение на физическата му поява, а също и в дългия процес по раждането и оформянето на личността му. Те разбират двете основни измерения на бащинството – качеството и количеството на прекараното време заедно, и затова не искат да изпуснат нито един ценен миг от живота на децата си. Един от татковците, които интервюирах, ми разказа, че скоро след раждането на дъщеря си е решил да намали наполовина работното си време, за да може да прекарва повече време с нея. Само допреди няколко десетилетия, след като ставаха бащи, мъжете обикновено започваха да работят повече, за да печелят повече. Днес ценности като семейство, време и пари се преосмислят и преподреждат. Мъжете преживяват бащинството не само като ангажимент към физическото оцеляване на детето, но и към неговото емоционално благополучие.

Проучванията сочат, че все повече бащи организират живота си (включително професионалните си занимания), като поставят семейството в центъра и около него подреждат всичко останало. Нараства броят на мъжете, които остават вкъщи да се грижат за децата, докато жените им работят. Според американско проучване през периода 2006–2012 г. процентът на тези бащи се е увеличил с една трета. Друго проучване, проведено сред 1500 работещи бащи, сочи, че 30% от тях са готови да останат вкъщи с децата, ако партньорката им изкарва достатъчно пари. 

Освен в отношението си към изграждането на пълноценна връзка, новите татковци са много активни и в грижите по отглеждането на децата. Те преваряват шишета, стават нощем, ако детето плаче, водят го на разходка, тренировка или лекар. След като се приберат вечер, често поемат вечерната смяна от майката, защото разбират, че да стоиш с детето вкъщи, е не по-малко изморително и ангажиращо от това да работиш по проекти в офиса. 

Едно важно уточнение – наричайки ги „нови” бащи, нямам предвид, че исторически те са се появили от нищото и преди тях светът не е познавал мъжете в ролята им на добри родители. Ангажираният баща не е изобретение на модерните времена, но пък именно тези времена му помагат да излезе от възтясната традиционна роля на този, който слага хляба на масата. В днешни дни споделянето на финансовата отговорност между мъжа и жената дава на мъжете спокойствие и възможност да прекарват повече време със семействата си. Татковците имат много повече социална подкрепа да бъдат такива и да правят избори, чрез които могат да изразяват свободно различни части от личността си, а не само онези, които традиционно се смятат за „мъжки”. 

В търсене на нова идентичност 
Редица социално-икономически фактори като растящата финансова независимост на жените, нестабилната икономика и остарелите културни стереотипи принуждават съвременните родители да преосмислят половите роли. Комплексността и динамиката на модерния живот изискват ново дефиниране на самите понятия за баща и майка. Родителите днес разполагат с повече свобода и гъвкавост да намерят тяхната формулировка и да я напълнят със смисъл, но както всяко нещо, това си има своята цена. По-голямата свобода предполага повишени изисквания и отговорности. Към съвременните бащи и мъже има очаквания, както никога преди. От една страна е натискът за връщане на мъжката сила обратно в мъжете, поизгубена през последните десетилетия на еманципация и равноправие, от друга страна, от същите тези мъже се очаква да развиват умения за емоционално общуване, свързване и емпатия, доскоро, а и все още считани предимно за „женски”. 

В „Да бъдеш мъж и баща” Йеспер Юл твърди, че още през 60-те години на миналия век мъжете са чувствали нуждата да бъдат различни бащи, но тъй като не са имали адекватен пример, който да следват, се опитвали да подражават на майките, което ги обрекло на неуспех. Стратегията на съвременните мъже очевидно е по-различна. Вместо да имитират, те се опитват да намерят собствената си идентичност като бащи, преживявайки я в сблъсъка с това, което си мислят, че трябва да бъде бащата. Това са два противоположни подхода към решението на една и съща задача. В единия случай се опитваш да влезеш в перфектно ушит костюм, който изглежда чудесно на витрината, но на теб не ти е по мярка. В другия мъжът сам ушива костюма на своето бащинство, използвайки като манекен собствения си опит и грешки. Заради кривите шевове, неравния подгъв и стърчащите оттук-оттам конци този костюм кара мъжа, дръзнал да го облече, да изглежда понякога като чудак, но това е цена, която той е готов да плати. Съвременните мъже търсят своя индивидуален път към бащинството, опитват се да го разбират и изучават, а не просто да го приемат наготово като нещо, което им се случва. И не се страхуват да прекрояват разбирането си за него, когато старото им отеснее в раменете. 

Отдаденият баща – повече или по-малко мъж?
Не малко мъже се страхуват, че ще се провалят в усилията си да бъдат добри бащи, че няма да се справят с лабиринтите и подводните течения на бащинството, забравяйки, че добрият баща не е този, който знае правилните отговори, а онзи, на когото му пука и може да носи отговорност. Всички знаем колко важно е за мъжете да постигат успехи и признание. Новите бащи се радват да бъдат бащи не просто защото могат да спечелят точки в завладяването на една нова територия, а най-вече защото това им дава преживяване на удовлетворение и пълнота. Те осъзнават, че бащинството променя мъжа по необикновен начин и чрез всекидневните си предизвикателства му помага да развива все по-голяма вътрешна сила, стабилност и зрялост. Чрез децата мъжете откриват, че в живота има нещо по-голямо и по-важно от тях самите.

Тези мъже не възприемат ролята на емоционално ангажиран баща като заплаха за мъжествеността си. Освен физическата сила и финансовите успехи, важна мярка за мъжественост е и способността на мъжа да създава и управлява със сила и интелект създаденото. А какъв по-важен съзидателен акт от сътворяването на дете и особено ангажирането с превръщането му в пълноценен човек? Днес този принос на мъжете се отбелязва все по-често. Къде на шега, къде на сериозно преди няколко години мой колега спечели месечната награда за най-креативен служител не заради работата си, а заради неоспоримото си съавторство в най-творческия проект на живота си – беше станал баща.

Мъжествеността на бащата е по-отговорна, мъдра и грижовна от мъжествеността на не-бащата. Родителството помага на човек да живее по-осъзнато, като преосмисли важните неща в живота си. Един от скъпоценните дарове, които бащинството щедро изсипва в краката на мъжа, е откриването на нови хоризонти в собствената му душа, както и в отношенията му с другите. Светът не рухва, когато Аз-ът приеме предизвикателството да стане част от „Ние”. Напротив, става по-приятно и спокойно място за живеене. 

Благодаря на Боби Гр., Петя, Боби Ст., Боби П., Борис, Стоян, Ивайло, Краси и всички други вдъхновяващи бащи и майки, разговорите с които ми помогнаха да напиша тези материали.