Ще ви запознаем с Кристиян Постаджиян – преподавател и автор на магистърска програма „Рекламен мениджмънти визуален брандинг” в НБУ,рекламист и баща. Защо ви срещаме с него? Защото е човек с усет и подход към преподаването не само в университета, но и на семинарите, които организира, защото е идеен в работата и в проектите си, защото е баща на две прекрасни малки деца. И има какво да научим от него… Като какъв се определя той самият?„Иска ми се да се определя с една дума, но ще използвам повече – добър, надявам се, татко и рекламист”.

Кристиян, ти си автор на магистърската програма „Рекламен мениджмънт и визуален брандинг” в НБУ. Кога и как се роди тази идея?

С колеги често сме обсъждали необходимостта образованието в рекламата да се развива и да се създаде професионализиране на пазара. В сферата на рекламата имаше дълъг период, в който една голяма част от хората, работещи в тази индустрия, не бяха учили реклама, не се занимаваха професионално с нея, при което в общи линии отлежаваше идеята за създаване на магистърско ниво на една действително силна програма в тази област. Радвам се, че както в лицето на колегите ми в НБУ, така и в лицето на различни наши партньори от браншови организации, големи и малки агенции срещнах съмишленици. Те носеха тази идея в себе си – връзката между университет и бизнес, като през годините успяхме да я превърнем в работеща практика, която, надявам се, се оценява добре и от студентите.

Като баща на две деца, намираш ли прилики във възпитанието на студентите и възпитанието на децата ти? Все пак един преподавател преди всичко дава пример…

Изключително интересен ми е този въпрос. Опитвал съм се да търся връзка, признавам си. Истината е, че университетският преподавател вижда човека в много напреднала фаза от неговото развитие. И в този ред на мисли смятам, че докато ролята на преподавателя е да разкрие на студентите един друг аспект от света, то ролята на бащата е изобщо да разкрие света пред своите деца. Определено има база за сравнение. Много често в работата си като преподавател използвам метафори, не обичам да теоретизирам или да звуча сложно, когато обяснявам нещо на моите студенти. По същия начин се опитвам да комуникирам и с децата си.
Лично за мен като човек, не като баща или преподавател, изводът е, че ние, хората, трябва да обръщаме много сериозно внимание на факта, че още от първите си дни човекът започва да гради себе си като личност, като сложен механизъм и околният му свят е наистина от голямо значение.
Спомням си преди години една много интересна история. При известен психолог отишли родители, които искали да се погрижат за доброто възпитание на детето си. „Какво ще ни посъветвате?”, заинтересували се те. Психологът ги попитал: „Колко голямо е вашето дете?”. Родителите казали: „На три месеца”. Тогава той отговорил: „Вие вече ужасно сте закъснели”.
Така че това е един процес, който тръгва от най-ранна възраст и може би никога не свършва. Съдя и по себе си – аз все още ежедневно научавам страшно много неща от децата ми, от студентите. Може би живеем в такива времена, в които трябва да бъдем отворени към света и да се усъвършенстваме непрекъснато.

Какво означава понятието „успешна реклама”? Рекламното послание ли е основата?

Със сигурност рекламата е комплекс от много неща, които трябва да се случат. Аз не харесвам определението „добра” или „лоша” реклама. Но винаги съм казвал на моите студенти, че лично за мен добрата реклама преди всичко е ефективната реклама. Всяка една реклама обслужва определени бизнес цели на конкретен клиент, на конкретен бизнес и този факт трябва да бъде достояние на всеки човек, който по някакъв начин се занимава с реклама. Всички ние като потребители гледаме много реклами – смеем се, забавляваме се, но това невинаги означава, че тези реклами са ефективни. И все пак успешната реклама е тази, при която са изпълнени конкретни бизнес цели.

Национална асоциация за профилактика на малтретирането и изоставянето на деца (National Association for Prevention of Child Abuse and Neglect – NAPCAN) пусна социална реклама, която е много поучителна. Накрая завършва с изреченията „Children see. Children do”. Като експерт как оценяваш това послание?
Да, тази кампания изпълнява много добре бизнес целта си. Всяка реклама продава. Под „продава” нямам предвид само чисто финансовата част. Да създадеш модел на поведение също е продажба – убедил си другите да променят нещо в себе си. Кампанията безспорно е пример за ефективна реклама, защото те кара да се замислиш и в крайна сметка продава посланието си – децата правят това, което ти правиш.

Синът ми Боян научи репликата „Айде де“ от мен, докато шофирам. Не се бях замислял, но очевидно съм я използвал пред него, докато карам кола и попадам в задръствания. Сега всеки път, когато той я използва, аз дълго се обяснявам защо не трябва така. Трудно ми е, но да ми е за урок. Така че посланието на тази реклама е много точно –дори случайно изпусната реплика или поведение, което дори не е типично за самия теб, но е провокирано по някакъв начин, реално е модел на поведение.

Повечето малки деца, когато чуят или видят реклама по телевизията, обикновено затаяват дъх… Твоите как реагират на рекламния блок?

Аз се опитвам да обясня това с наследената любов към рекламата и се надявам да не е типично за всяко дете… Истината е, че рекламата е много динамична, а децата обичат динамиката в живота. Ако трябва да бъда откровен, моите деца все още гледат предавания без реклама, защото са се фокусирали предимно върху различен тип анимационни филмчета. Но определено има една такава тенденция. Аз си я обяснявам с цветността и динамиката на рекламата. Тъй като там нещата се случват много бързо – за 30 сек, което няма как да не привлече децата.

Момченцето ти се казва Боян и вече е на 3 год. А момиченцето – Диана, и е на 1 год. и 6 мес. Как се справят с технологиите?

Синът ми вече използва моя iPad, въпреки че като се замисля, той отдавна не е мой… Започна да използва технологиите, когато беше на 7–8 месеца, а дъщеричката ми – още на 6-месечна възраст. Изключително бързо научиха тъч скрийн функциите, дори в момента много се ядосват на по-старите телефони с копчета. Аз лично съм имал дилема пред себе си дали в даден момент трябва или не да се намесвам по-активно и да регулирам използването на тези технологии. Смятам, обаче, че децата трябва малко или много да следват поколението, в което се раждат, и не е редно да ги ограничаваме прекалено много.
Ако коментираме обаче достъпа до интернет, там е голямата отговорност, която тепърва ми предстои. От значение е правилното селектиране на съдържанието, с което децата се сблъскват. От най-ранна възраст трябва да ги учим какво може да се случи в интернет и как трябва да отсяват информацията. Липсата на каквато и да било критичност към текстовете, които прочитат, е проблем не само за децата, но и за възрастните. Невъзможността за отсяване на новините е трудност, която аз наблюдавам и в работата ми със студентите, особено току-що излезлите от училище. Ако не можеш да отсееш информацията, която получаваш, и да я оцениш за себе си, това води до големи трудности след това.
Ако трябва да дам един пример, проблемът за катастрофите по улиците не е това, че някой е изобретил колата и ни я е предоставил, а неразумният начин, по който ние шофираме. И при технологиите е така – проблемът е в начина им на използване, а не в съществуването им.

Коя е най-ефективната стратегия при отглеждането на твоите деца?

Това е изключително сложен въпрос, на който не съм открил отговора, но го търся. Всеки човек сам за себе си открива правилен подход, два часа по-късно разбира, че това, което е открил, не е правилно, след още два часа има съвсем различно виждане по въпроса и т.н. Днес децата се отглеждат динамично, разбира се, моят опит е много скромен и съм сигурен, че тепърва ще разбирам истините на това какво е да си родител. И все пак смятам, че правилната стратегия е да бъдеш близо до децата си и да комуникираш с тях. Когато има непрекъсната комуникация, голяма част от проблемите няма да се появяват или поне ще се разрешават навреме. Естествено, това е само едно предположение, в следващите 10–15 години ще си дам равносметка дали съм прав, или не. Но поне за момента общуването вътре в семейството ми се струва нещо много важно, дори в тази крехка възраст на децата ми.

Остава ли ти достатъчно време за общуване с малките?

Като работещ човек, занимаващ се със страшно много неща, имам проблем с времето, но правя всичко възможно общуването ни да не прекъсва. Например в семейството ми аз изпращам децата в детската градина. Осъзнах, че това е много удобен момент, в който мога да изградя правилен модел на поведение, започвайки деня с усмивка и изпращайки децата ми с усмивка. Опитвам се да се държа позитивно и слава Богу, поне на този етап децата ми посещават детската градина с радост. Затова смятам, че обемът време не е най-важното, а качеството на самото прекарване.

Какво е посланието ти към читателите на списание „9 месеца”?
Усмихвайте се и предавайте усмивката на своите деца, защото, когато те са усмихнати, няма по-голямо щастие за родителите.

Разговора проведе Даниела Граховска
Снимки: Photo studio Nana