Стане ли въпрос за кърмене, обичайните въпроси на младите майки са: „Как да имам достатъчно кърма?“, „Как да разбера дали бебето ми се е нахранило?“… Фокусът все е върху началото на процеса. Но ние ще насочим погледа ви по-напред във времето. Към момента, в който идва време кърменето да приключи. С отбиването също идват немалко въпроси. Зададохме ги на д-р Анета Попиванова, педиатър неонатолог, председател на Националната асоциация по кърмене, ръководеща кабинета по кърмене към СБАЛАГ „Майчин дом“.


„Трудно е да се каже кога е оптималното време за отбиването. Кърменето е избор и на майката, и на бебето и може да продължи дотогава, докато е приятно и за двамата. Но важно е да се знае – захранването не означава отбиване! Захранването с твърда храна по препоръка на Световната здравна организация е добре да става след шестия месец (макар също да е индивидуално), но кърменето е добре да продължи и след това. Хубаво е детето да се кърми поне една година! Има майки, които кърмят и през втората, че и през третата година. И в това няма нищо лошо, притеснително или вредно.


В България често майките са подложени на натиск. Все още битуват представи, че след като детето е захранено с твърда храна и има зъби, няма смисъл и не е редно да се кърми. Но това не е така! Доказана е ползата на кърменето за имунитета на децата.
Моментът на отбиването трябва да дойде, когато майката и бебето са готови. И все пак водещият фактор трябва да е майката. Да, има и деца, които сами приключват кърменето, но те са рядкост. В много случаи идва момент, в който майката иска да спре кърменето, но продължава заради желанието на детето. По-големите сучещи деца приемат гърдата не толкова като източник на храна, колкото като „тяхното място“, което винаги е там, което им дава спокойствие.

Когато майката реши, че е време за отбиване, главната роля е нейната. Важна е ролята и на семейството. Универсална рецепта няма, но има много подходи, с които преходът да стане постепенно. Добре е, когато майката определи кога ще е краят на кърменето, малко по малко да спре с дневните кърмения. Да не предлага на детето гърда след ядене или между храненията. Да останат само сутрешното и вечерното кърмене. Подходяща възраст за тази промяна е например краят на първата годинка. След това месеци наред, дори година и повече може да се продължи с тези две кърмения.
А когато тя реши, че е време за отбиване, трябва да намери начин да отмести вниманието на детето в друга посока. Кърменето постепенно да се замести с други ритуали. Тук може да се намеси и бащата. Може например той да започне да слага детето да спи, за да се отстрани мама от полезрението.
Освен това, ако детето досега е спало в леглото на родителите или близо до него, сега може да се използва моментът то да се отдели в свое креватче, в своя стая. Да свикне с мисълта, че то вече е по-самостоятелно.
Могат също малко по малко да се въведат нови ритуали преди сън. Например: вечеря, баня, приказка, топло краве мляко. Може в леглото на детето да се слага любима мека играчка или пък някоя дреха на майката, с която то да се чувства по-спокойно.
Може също майката да замине някъде за 3–4 дни. След връщането й, ако детето пак иска да суче, майката трябва да е убедена в решението си, а не да се люшка в поведението си и нещата да се проточват. Но вариантът с раздялата действа, ако вече броят на кърменията е намален. Ако майката дотогава е кърмила 4–5 пъти на ден, рязката промяна ще се отрази зле както на детето, така и на гърдите на майката.
В крайна сметка какъвто и начин на избере майката, важно е тя да го следва постепенно и последователно.“

Ето и три лични истории за отбивания

Отбиване по калъп
Ани, майка на Петър (7 год.), Никола (4 год.) и Боян (2 год.)
„Като автор на статията, се възползвам от привилегията да започна със своята история. И трите си деца кърмих приблизително по година и половина. Изцяло на кърма бяха до края на шестия-седмия месец. Толкова ми беше лесно, че ми се щеше да отложа момента на лъжичките и купичките колкото мога. След това постепенно започнах да замествам дневните кърмения с „човешка“ храна. В края на първата годинка оставих две кърмения „бонус“ – преди сутрешната закуска и след вечерята. Така сутрин можеха да изтърпят, докато приготвя закуската, а вечер се укротяваха и се настройваха за сън. Така ги кърмих, докато всеки от тях ставаше на година и половина.
По това време с първия си син почувствах, че му е времето. Че някак не бива вече да го държа в света на бебетата. И първо изцяло замених закуската. Ставах по-рано и директно от леглото го слагах на масата. Той беше лаком, та не се разсърди никак. Вечерното кърмене го оставих за накрая. Последните няколко дни го кърмих по-кратко и една вечер, вместо след кърмене и гушкане, го сложих в леглото само след гушкане. После не се е случвало той да нервничи или да иска да суче. Може би и на него му беше дошло времето.
Когато отбивах втория си син, замених вечерното кърмене с гушкане и песничка – така пак си имахме минутка-две само за нас преди лягане. Така постъпих и с третия. Схемата беше отработена. Него кърмих най-дълго – година и седем месеца.
След като отбиех всяко от децата, ми беше тъжно – беше свършил един прекрасен етап от живота ни. Но и се радвах – моите момчета растяха… А накрая направо не можех да повярвам, че след 4 години и половина кърмене и две години и половина бременности вече разполагах изцяло с тялото си.“

Лютото отбиване
Гергана, майка на Мартин (2 год. и 8 мес.)
„Бях решила да храня Марти възможно най-естествено. Кърмех го по всяко време, нощем – също. Когато стана по-голям, започна сам да търси гърдите ми. След ядене веднага се нагласяше да суче. Когато някой му се скараше, така се успокояваше. А когато аз му се скарвах, използваше сученето да се сдобрим. Усетих, че кърменето започна да ми тежи, когато беше на около година и половина. Както си вървим по улицата, той започваше да ме бута към някоя пейка, за да седнем да суче. Ако откажех, започваше да се тръшка, да крещи… И аз се съгласявах, за да прекратя истерията му.
Когато реших да го отбия, първо пробвах да замина за 3 дни и да го оставя при баба му. Но когато се върнах, той от вратата ме дръпна за блузата, заведе ме до дивана, блъсна ме да седна и легна странично, нагласявайки се да суче.
Беше навършил 2 години, когато прочетох, че имало горчив безцветен лак, с който се мажат палчетата на децата, за да не ги смучат. Намазах с него зърната си. И подейства! Марти пробва да суче, но веднага каза „горчи“. След известно време отново пробва, но пак направи кисела физиономия. И това беше!
По-късно, след месеци, се е случвало да пробва дали има мляко, но с доволна физиономия казваше: „Няма, М го изпи!“.

Късното отбиване
Мирослава, майка на Мария (12 год.) и Стоян (9 год.)
„Мария е родена през 2003 г. Нямаше много информация, нито интернет вкъщи. Кърмех под строг 3-часов режим, нощем – не. Замествах хранения от 3-тия месец… Изобщо – желязна дисциплина! Някъде към 6-ия месец на дъщеря ми вече не познавах друга кърмеща майка. Дори и личната лекарка настояваше, че трябва да я отбивам. Но на мен ми беше много по-лесно – така и не се научих да ползвам „разтворими храни“, шишета, мерителни лъжички… А и кърмейки, я приспивах вечер. И изкарахме така около година, когато, явно под напора на „общественото мнение“, взех да разреждам вечерните кърмения (единствените останали) през ден, през два, докато естествено си отпаднаха. Решението да я кърмя около година може би е било донякъде повлияно и от майка ми, която ме е кърмила също толкова време. Мъчно ми беше, като свърши, даже си поплаках.
Стоян беше ревливо и трудно за гледане бебе и кърменето беше денонощен утешител. Не успях да въведа никакъв режим, бях нещо като биберон в продължение на години. Алергията му към белтъка на кравето мляко съвсем затрудни нещата. При това положение въобще не съм опитвала да го отбивам. Чувах разни смущаващи думи от хората (не и от най-близките) как ще се отрази на психиката на този мъж залепянето за гърдите на майка му, ама... кърмех си. Тръгнах на работа, когато беше на две години и половина, но вечер, щом ме видеше, веднага се залепяше за мен. Нощем също го кърмех. На 3 год. тръгна на детска градина и пак го кърмех вечер и нощем, но започна да се еманципира от мен, да пораства някак. Сещаше се все по-рядко за кърмене, докато в един момент, беше около 3 год. и 6 мес., установихме, че вече не може да суче – отучил се беше. Месеци след това идваше при мен, слагаше главичка на гърдите ми и слушаше сърцето ми, свикнал беше с това туптене. За този край на кърменето вече не ми беше кой знае колко мъчно – очаквах го, писнало ми беше донякъде. Единствено се притеснявах, че няма какво да замени този универсален утешител и лечител…“

 

Текст: Ана Кашкавалджиева