Към настоящия момент думата „ваксина” разпалва бурни дискусии между родителите. Някои претендират за правото да не ваксинират децата си, защото вярват, че това е демократичният избор на всеки индивид. Други обаче смятат, че именно ваксините са в центъра на най-великите човешки открития, свързани със здравето.


Срещнахме се с д-р Жана Тодорова, специалист педиатър в МДЦ „Медива”, София, за да се „гмурнем” в дълбините на тази деликатна тема.

„Ваксините са създадени от велики и проницателни учени. Още преди да бъде разбран механизмът на нашата имунна система, Пастьор е открил как да използва принципите на ваксинацията, за да се подобри здравеопазването. Новите технологии позволяват да се разшири приложението на ваксините спрямо повече болести и при повече хора. Днес ваксините се насочват не само към инфекциозните болести, но и към заболявания, индиректно свързани с тях, като рака, причинен от хепатит В, рака на шийката на матката, причинен от HPV, и т.н.” – така започна нашият разговор с нея.


История на ваксината?
Преди повече от 100 години инфекциозните болести са били широко разпространени и са засягали голяма част от населението на нашата планета. Например в средата на 19-и век ежегодно в света са се регистрирали около 50 милиона случaя на заболяване от едра шарка – вариола. От заболелите около 25–30% са свършвали фатално, т.е. почти всеки четвърти болен е загубвал живота си. Това заболяване ежегодно е вземало повече жертви от която и да е война, водеща се на земята. През 1796 г. Едуард Дженер открива ваксината срещу вариола, а година по-късно броят на заболелите от едра шарка спада до 15 милиона годишно. Стартира се мащабен план на СЗО за ерадикиране на вариолата чрез масово прилагане на имунизацията срещу нея. Тази мисия е успешна и през 1980 г. СЗО обявява заболяването за изкоренено в световен мащаб.


През 1988 г. подобна глобална инициатива стартира и за ерадикиране на полиомиелита – детския паралич. От 350 000 заболели от детски паралич през 1988 г. броят им спада под 2000, а шест години по-късно – с над 99%. Благодарение на това са спасени над 5 милиона души от парализа, които днес ходят, защото са били ваксинирани срещу полиомиелит.

Как действат ваксините?
Използвайки убити, модифицирани микроорганизми или части от тях, ваксините задействат естествения имунен отговор на организма. Този процес води до образуване на антитела, които се борят с инфекцията и осигуряват имунитет. Поставянето на една или няколко дози от ваксината съдейства за създаването на имунологична памет, осигуряваща дълготрайна защита на тялото при среща с микроба.

Тук и сега
Днес съществуват ваксини за защита от над 20 инфекциозни заболявания, въпреки това в европейския регион ежегодно умират около 32 000 деца от ваксинопредотвратими болести. Да не ваксинираме дете, означава да позволим на „болестите убийци“ да продължават да се разпространяват и да вземат жертви.

Борим се срещу…
В Република България децата и бебетата се имунизират срещу 11 заболявания, а именно: хепатит В, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип В, полиомиелит, пневмококова инфекция, морбили, паротит и рубеола. Първите дози имунизации се правят още в родилния дом, преди изписването на новороденото, и продължават при личния лекар, по схема.

Пасивен и колективен имунитет – противопоказания
Новороденото бебе е получило от своята майка трансплацентарно антитела срещу болести, от които тя е боледувала или е била имунизирана. Тези антитела осигуряват на бебето т.нар. пасивен имунитет, който го защитава обикновено до шестия месец след раждането. След това този имунитет рязко спада и детето остава незащитено. Ето защо през първите шест месеца след раждането се извършват основните имунизации чрез една или няколко дози ваксини през определен интервал от време. Когато се поставят всички дози от ваксината, имунизацията се счита за приключила, а детето – за защитено. При някои ваксини се налага и реимунизация, защото с времето имунитетът намалява.
За да се имунизира детето, то трябва да няма временни и трайни противопоказания. Към временните противопоказания са наличие на остро заболяване – температура, кашлица, обриви и други. Изчаква се тези симптоми да отзвучат и детето се имунизира. Към трайните противопоказания спадат някои хронични заболявания и аномалии в развитието на детето. Тези деца разчитат на т.нар. колективен имунитет, за да не се разболеят. Техният брой обикновено е много малък и води до невъзможност за разпространение на опасните инфекции. Колективният имунитет е създаден от имунизацията на голям процент от населението, което означава, че някои уязвими групи (възрастни хора със заболявания, лица с увредена имунна система и др.) могат да бъдат защитени. Този процент обикновено е различен, но е доста голям – например за полиомиелит, рубеола и заушки е необходим 85% обхват, а за морбили и коклюш – до 95%.
Ваксините ни защитават и от самото инфекциозно заболяване, и от усложненията му, които могат да бъдат тежки. При морбили – енцефалит, пневмонии с възможен смъртен изход, хемофилус инфлуенце тип В – менингит с опасност от фатален изход и т.н.

Странични реакции
При поставянето на ваксините може да има реакция от страна на детето. Обикновено това са местни реакции – подуване, зачервяване и лека болка на мястото на приложението. Те обикновено отзвучават за няколко дни и не налагат лечение. Възможните нежелани реакции са посочени при всяка ваксина, но те са изключително редки и не оправдават риска от отказ от имунизация. Моят съвет към родителите е да се информират от своя педиатър за предстоящата ваксина, да водят в пълно здраве децата си на имунизация и заедно със своя педиатър да обсъдят най-добрия момент за поставяне на поредната доза от ваксината.

Дали ваксините не претоварват имунната система на детето?
Имунната система на бебето се среща за един ден с около 10 000 антигена, а всичките 11 ваксини, прилагани в кърмаческа възраст, общо съдържат по-малко от 60 антигена, така че отговорът е, че ваксините не претоварват имунната система. Тя именно така съществува, срещайки се с достатъчен брой и различни антигени и изработвайки антитела срещу тях.

Последици от отказ от ваксинация
Неимунизирането на детето обикновено води до някои санкции, поставени от властите, а именно много често невъзможност децата да посещават детски градини, лишаване от детски надбавки и др. По този начин държавата чрез своите институции провежда политика за обществено здраве и защита на населението от опасни инфекции и пагубните им последици.

Задължителни и препоръчителни имунизации
Освен задължителните 11 имунизации има и други, които са препоръчителни, като имунизацията срещу ротавируснатаинфекция, имунизацията срещу HPV и други.

Липсват задължителни ваксини
Въпросът с временната липса на четиривалентната ваксина за реимунизация на шестгодишните деца, според мен, не е толкова фатален, ако детето е ваксинирано досега по схема и има завършен курс на основната имунизация. Подобно закъснение се наблюдава ежегодно при епидемия от грип или остро заболяване на детето, когато реимунизацията се отлага по здравословни проблеми на пациента. Имаме уверение на МЗ, че в срок от 1–2 месеца ще има налични ваксини.

Разговора проведе Виржиния Николова