Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов са психолози и психотерапевти. Те са създатели на Психологически център "Аз и Ние".
Занимават се с индивидуално консултиране и психотерапия, работят със семейства и групи. Мариела Михайлова е психодрама терапевт. Води психодраматични групи за деца от 4 до 9 години и за възрастни. Людмил Стефанов използва в работата си системен подход.
Възможно ли е психологическо безплодие?
Мариела Михайлова: Естествено, че е възможно. Връзката между тяло и психика е всеизвестна. Но и не бива да се абсолютизира. Преди да се разглежда тази хипотеза, е необходимо да бъдат направени съответните изследвания, за да е ясно дали причините не са физиологични и да се потърси адекватно лечение.
Могат ли стресът и емоционалното неразположение да причинят безплодие?
Людмил Стефанов: Да, може да се говори за стресова дисфункция на яйчниците и за психогенно безплодие. Когато жената е под постоянно напрежение, независимо дали то е свързано с работата, или със семейните отношения, когато има емоционални проблеми, това може да повлияе на нейната физиология и да възпрепятства зачеването на дете. Колкото и да звучи парадоксално, огромното желание за забременяване също е стрес и често се оказва блокиращ фактор. Големият психотерапевт Милтън Ериксон работил с една семейна двойка без каквито и да било трудности в брачните отношения. Жената се чувствала обичана и нямала никакви физиологични проблеми, но няколко години желаната бременност не настъпвала. В края на последната терапевтична сесия Милтън Ериксон попитал съпрузите: „Добре, вие нали се обичате?”, „Да, много се обичаме“ – отговорили те, „Ами тогава защо не се любите просто ей така – за удоволствие! Приберете се вкъщи и нищо не си говорете по пътя!”. Скоро след тази интервенция жената забременяла.
Кои са психологическите фактори, свързани с безплодието при жената?
Л. С.: Тези фактори могат да бъдат както индивидуални, произтичащи от нейния личен живот, така и системни, свързани със семейната система, от която тя произхожда. Когато жената не може да забременее и затова няма физиологични причини, можем да кажем, че на подсъзнателно ниво в душата ѝ действа програма, която се противопоставя на приемането на плода. В индивидуален план причината за това може да бъде силна агресия, насочена срещу съпруга, страх и неувереност по отношение на бъдещето на връзката, разрушителни чувства като гняв, ревност, обида, презрение. Страхът от проваляне на един успешен бизнес също подсъзнателно може да раздвоява жената и желанието ѝ за дете да се окаже недостатъчно. За много жени тревогата от това как ще се отрази бременността на външния им вид, дали след това ще бъдат привлекателни за партньора, също има силно въздействие. От школите по семейна терапия вече знаем много и за действието на системни фактори, които са свързани със значими семейни събития. Тези фактори са изследвани от много терапевти и особено в практиката на Берт Хелингер. Ако в предишни поколения в рода е имало жена, която е загубила живота си при раждане, това може да доведе до силен страх, който блокира репродуктивните способности на някои жени от следващите поколения. Абортите, направени от собствената майка или баба, също упражняват особено силно несъзнавано влияние върху психиката на жената. Ще посоча един пример от практиката на Берт Хелингер. Казусът се отнася до брачна двойка, в която и двамата партньори се чувстват щастливи заедно, репродуктивното им здраве е извън всякакво съмнение, но жената не може да забремее. В хода на работата се оказва, че нейната собствена майка е абортирала осем деца, заченати след раждането ѝ. А връзките между децата в семейството са изключително силни. Много психоаналитици пишат, че детето може да усети присъствието на плода още преди самата майка да е получила потвърждение от обичайните прегледи и тестове. Аз лично имам такъв случай в практиката си. Така че в детска възраст душата на младата жена е била силно повлияна от съдбата на нейните братя и сестри, които са станали жертва на аборта. „Как можем изобщо да си помислим, че след всичко, което е преживяла в детството, тази жена ще се реши да забременее?” – коментира Берт Хелингер.
При поставена диагноза „безплодие“ често партньорите, най-вече жената, изпадат в шок.
М. М.: Да, така е. При такава диагноза партньорите преминават през различни етапи, които много наподобяват етапите на траур при загуба на близък човек. Тези етапи са: 1. Шок. 2. Отричане. 3. Гняв към партньора, към съдбата, към лекарите. 4. Изолация. 5. Вина – към партньора, към родителите. 6. Депресия – естествена последица от затварянето и чувството за вина. Депресията е свързана и с гнева – Фройд я определя като гняв, насочен към себе си. 7. Приемане, адаптация.
Кога трябва да се потърси психолог и защо е важно да обърнем внимание на душевното си здраве?
Л. С.: Какво означава душевно здраве? Може би най-краткият отговор е, че колкото по-наясно сме със самите себе си, толкова повече сме душевно здрави. Така че подкрепата от психолог е нужна на всеки един от нас, когато се чувстваме объркани и ни е трудно да открием истината за това, което определя живота ни в настоящия момент. А случаят с психологическото безплодие е точно такъв. Жената има желание да забременее, физиологично всичко е наред, но някаква тайнствена сила ѝ пречи. Както вече казахме, тази сила идва от несъзнаваното. От друга страна, безплодието е сериозна причина да се изострят отношенията в партньорската двойка. А изострените отношения също са повод да се потърси професионална подкрепа. При тази подкрепа можем да открием неочаквани неща. Можем да разберем, че трудностите със забременяването не са причина за кризата в нашия брак, а по-скоро са следствие от емоционални и системни фактори, които подкопават желанието ни да имаме деца точно в този момент или точно с този партньор.
Вие питате можем ли да се опрем на силата на живота и да продължим напред. Това, което ни откъсва от силата на живота, отново е нашата неспособност да се свържем с истината и любовта. Една външна професионална подкрепа в моменти на тежки загуби може да ни свърже с нашата автентичност и да ни помогне да преодолеем трудностите.
Разговора проведе Виржиния Маровска
Занимават се с индивидуално консултиране и психотерапия, работят със семейства и групи. Мариела Михайлова е психодрама терапевт. Води психодраматични групи за деца от 4 до 9 години и за възрастни. Людмил Стефанов използва в работата си системен подход.
Възможно ли е психологическо безплодие?
Мариела Михайлова: Естествено, че е възможно. Връзката между тяло и психика е всеизвестна. Но и не бива да се абсолютизира. Преди да се разглежда тази хипотеза, е необходимо да бъдат направени съответните изследвания, за да е ясно дали причините не са физиологични и да се потърси адекватно лечение.
Могат ли стресът и емоционалното неразположение да причинят безплодие?
Людмил Стефанов: Да, може да се говори за стресова дисфункция на яйчниците и за психогенно безплодие. Когато жената е под постоянно напрежение, независимо дали то е свързано с работата, или със семейните отношения, когато има емоционални проблеми, това може да повлияе на нейната физиология и да възпрепятства зачеването на дете. Колкото и да звучи парадоксално, огромното желание за забременяване също е стрес и често се оказва блокиращ фактор. Големият психотерапевт Милтън Ериксон работил с една семейна двойка без каквито и да било трудности в брачните отношения. Жената се чувствала обичана и нямала никакви физиологични проблеми, но няколко години желаната бременност не настъпвала. В края на последната терапевтична сесия Милтън Ериксон попитал съпрузите: „Добре, вие нали се обичате?”, „Да, много се обичаме“ – отговорили те, „Ами тогава защо не се любите просто ей така – за удоволствие! Приберете се вкъщи и нищо не си говорете по пътя!”. Скоро след тази интервенция жената забременяла.
Кои са психологическите фактори, свързани с безплодието при жената?
Л. С.: Тези фактори могат да бъдат както индивидуални, произтичащи от нейния личен живот, така и системни, свързани със семейната система, от която тя произхожда. Когато жената не може да забременее и затова няма физиологични причини, можем да кажем, че на подсъзнателно ниво в душата ѝ действа програма, която се противопоставя на приемането на плода. В индивидуален план причината за това може да бъде силна агресия, насочена срещу съпруга, страх и неувереност по отношение на бъдещето на връзката, разрушителни чувства като гняв, ревност, обида, презрение. Страхът от проваляне на един успешен бизнес също подсъзнателно може да раздвоява жената и желанието ѝ за дете да се окаже недостатъчно. За много жени тревогата от това как ще се отрази бременността на външния им вид, дали след това ще бъдат привлекателни за партньора, също има силно въздействие. От школите по семейна терапия вече знаем много и за действието на системни фактори, които са свързани със значими семейни събития. Тези фактори са изследвани от много терапевти и особено в практиката на Берт Хелингер. Ако в предишни поколения в рода е имало жена, която е загубила живота си при раждане, това може да доведе до силен страх, който блокира репродуктивните способности на някои жени от следващите поколения. Абортите, направени от собствената майка или баба, също упражняват особено силно несъзнавано влияние върху психиката на жената. Ще посоча един пример от практиката на Берт Хелингер. Казусът се отнася до брачна двойка, в която и двамата партньори се чувстват щастливи заедно, репродуктивното им здраве е извън всякакво съмнение, но жената не може да забремее. В хода на работата се оказва, че нейната собствена майка е абортирала осем деца, заченати след раждането ѝ. А връзките между децата в семейството са изключително силни. Много психоаналитици пишат, че детето може да усети присъствието на плода още преди самата майка да е получила потвърждение от обичайните прегледи и тестове. Аз лично имам такъв случай в практиката си. Така че в детска възраст душата на младата жена е била силно повлияна от съдбата на нейните братя и сестри, които са станали жертва на аборта. „Как можем изобщо да си помислим, че след всичко, което е преживяла в детството, тази жена ще се реши да забременее?” – коментира Берт Хелингер.
При поставена диагноза „безплодие“ често партньорите, най-вече жената, изпадат в шок.
М. М.: Да, така е. При такава диагноза партньорите преминават през различни етапи, които много наподобяват етапите на траур при загуба на близък човек. Тези етапи са: 1. Шок. 2. Отричане. 3. Гняв към партньора, към съдбата, към лекарите. 4. Изолация. 5. Вина – към партньора, към родителите. 6. Депресия – естествена последица от затварянето и чувството за вина. Депресията е свързана и с гнева – Фройд я определя като гняв, насочен към себе си. 7. Приемане, адаптация.
Кога трябва да се потърси психолог и защо е важно да обърнем внимание на душевното си здраве?
Л. С.: Какво означава душевно здраве? Може би най-краткият отговор е, че колкото по-наясно сме със самите себе си, толкова повече сме душевно здрави. Така че подкрепата от психолог е нужна на всеки един от нас, когато се чувстваме объркани и ни е трудно да открием истината за това, което определя живота ни в настоящия момент. А случаят с психологическото безплодие е точно такъв. Жената има желание да забременее, физиологично всичко е наред, но някаква тайнствена сила ѝ пречи. Както вече казахме, тази сила идва от несъзнаваното. От друга страна, безплодието е сериозна причина да се изострят отношенията в партньорската двойка. А изострените отношения също са повод да се потърси професионална подкрепа. При тази подкрепа можем да открием неочаквани неща. Можем да разберем, че трудностите със забременяването не са причина за кризата в нашия брак, а по-скоро са следствие от емоционални и системни фактори, които подкопават желанието ни да имаме деца точно в този момент или точно с този партньор.
Вие питате можем ли да се опрем на силата на живота и да продължим напред. Това, което ни откъсва от силата на живота, отново е нашата неспособност да се свържем с истината и любовта. Една външна професионална подкрепа в моменти на тежки загуби може да ни свърже с нашата автентичност и да ни помогне да преодолеем трудностите.
Разговора проведе Виржиния Маровска
.jpg)
