Често, когато говорим за по-ранно раждане, се концентрираме върху преживяванията на майката и бебето. Така лесно изпускаме от поглед преживяванията на татковците, а за тях то също може да е силно травматично. Каквито и да са чувствата, които вълнуват един „по-ранен“ татко, много възможно е неговите нужди да бъдат оставени на заден план, а всички да се фокусират върху бебето, майката и ситуацията в болницата. През какво преминават „ранните“ татковци?



Истории за едно трудно начало
Да станеш баща е вълнуващо, но и много трудно, когато това се случва твърде рано. Никой не очаква началото на бащинството да започне с грижи, притеснения и незнание какво се случва. След по-ранната поява на дете таткото може да се чувства раздвоен между бебето, жена си, другите си деца и по-широкия кръг от отговорности. Има много фактори, които затрудняват първоначалното изграждане на връзка с преждевременно роденото дете и неговия татко, а тя е много важна както за него и детето, така и за двамата партньори. Важно е всеки член на семейството да бъде зачетен и да се чувства добре, за да бъде цялото семейство сплотено и силно. В началото таткото често поема активната роля в семейството: говори с лекарите, търси информация за различните състояния и усложнения, съпътстващи по-ранното раждане, или поддържа връзка с майката, роднините и приятелите и ги държи в течение какво се случва. В този момент той чувства, че трябва да е силен и подкрепящ, че трябва да е опора, че трябва „да се държи“. В същото време той може да се чувства раздвоен в притеснението си за здравето на бебето (или бебетата) и на майката. Това често води до чувството, че човек губи контрол и че не може да се погрижи за тях, че не може да защити близките си. Всичко това може да накара мъжа да се разкъсва между различните отговорности – у дома (грижа и за другите деца), болницата и работата.


Татковците и болницата
Всички сме чували, че в България татковците рядко пристъпват прага на родилните отделения, още по-малко на интензивните неонатологични звена. От една страна, това отразява някои културни стереотипи у нас за ролята на мъжа по въпросите на раждането, а от друга – следва традицията медицинските специалисти да ограничават контакта на татковците в болничните звена. Истината е, че колкото повече време прекарва един татко в болницата и в контакт със своето преждевременно родено дете, толкова по-добре. Това осигурява запазване на крехката ранна връзка на бебето с неговите родители, която иначе лесно може да бъде нарушена. Времето, което таткото прекарва в болницата, прави майката по-спокойна и уверена, че има на кого да разчита. Това може да се отрази драстично позитивно на нейното психично благополучие и здраве, да укрепи връзката между двамата и между родителите и детето.

Преждевременно раждане и връзка с партньора
Преждевременното раждане може да се окаже истинско изпитание за взаимоотношенията между двамата партньори. Часовете в болницата, притесненията, умората и несигурността пораждат една мрачна атмосфера у дома. Не пропускайте да говорите за това как се чувствате. Единствено споделянето може да разреди напрежението в тези първи трудни моменти и да направи тежестта поносима и за двамата. Но неочакваните трудности могат и да сближат мъжа и жената – ако бъдат възприети като общо предизвикателство, с което двамата трябва да се справят заедно и в което трябва да разчитат един на друг и да си помагат. Не бива да се забравя, че мъжете и жените реагират различно. Често мъжете са по-склонни да не споделят чувствата си, за да не тежат на партньорката си. Жената преживява това като липса на доверие и подкрепа, сякаш на него „не му пука“. Мъжете невинаги знаят как се чувстват жените. В този момент всеки има нужда да чуе, че е добра майка или добър татко, който прави всичко по силите си и това не е малко.


Стрес и следродилна депресия при татковците
За повечето татковци ранното раждане е огромен стрес. Ако таткото се чувства стресиран, разтревожен или тъжен, това може да е придружено и от чувството, че не се справя добре. Татковците могат бързо и неусетно да „прегорят“ и това да доведе до доста тежки емоционални и физически състояния. Добре е да се следи за симптоми като лесна и прекомерна умора, недостиг на въздух, сърцебиене, раздразнителност, обърканост. По света все по-често се говори, че татковците също могат да развият симптоми на следродилна депресия.
По-ранното раждане на дете е плашещо, несигурно, тъжно и самотно. Но въпреки безсънните нощи и трудностите, да имаш дете е също така прекрасно и неописуемо изживяване, в което участват поне трима много важни личности – мама, татко и новият малък човек.

Текст: Михаела Виденова, [email protected], водещ на семинари и онлайн психологически консултации, ни разказва за „ранните” татковци на недоносените бебета. – клиничен психолог, с психотерапевтично формиране по аналитична психология

Фондация „Нашите недоносени деца”