Родителите не осъзнават колко важно е да казват на децата си, че правят нещо добре. Някои се опасяват, че децата свикват с хвалбите и са горчиво разочаровани, когато не ги получават всеки път. Психолозите успокояват, че честната похвала не може да се предозира. Чрез признание на постигнатото децата развиват самочувствието си и се стараят да постигнат успех. Похвалата мотивира и помага на детето да не се отказва, ако нещо не му се удаде веднага. Затова природата се е погрижила центърът на похвалата в мозъка да реагира на похвалването, като отделя естествения стимулатор на настроението допамин. Той се грижи за чувството на гордост и за куража да се продължава със започнатото.

Похвалата е лекарство
Похвалата е нещо като лекарство, за щастие, и най-силният импулс за учене при децата. Затова не е чудно, че 11-месечното бебе, въпреки подгъващите се крачета, се опитва да направи първите крачки, когато таткото насърчително протяга ръце към него.


Най-късно след първия рожден ден децата искат да разберат с какво може да накарат родителите да ги похвалят. Когато едногодишната Маги помага при прибирането на кубчетата, тя внимателно наблюдава дали мама ще я похвали, или ще иска сама да разтреби.

Оставете критиката за по-късно
Специалистите твърдят, че похвалата е пътеводител, който показва на детето правилния път. Колкото по-малки са децата, толкова по-важни са положителните сигнали на възрастните. Чрез тях децата се учат да разбират по-добре заобикалящия ги свят и своето място в него.


Учени са изследвали реакциите на мозъка към похвала и критика и са установили, че до деветата година кората на мозъка, отговорна за ученето, реагира предимно на похвалите. Едва към 11-ата година мозъкът узрява, за да може да възприема правилно укорите.

Не преувеличавайте!
Това, от което децата не се нуждаят обаче, е постоянното автоматично хвалене. До основното училище те често не разбират от някои постоянни похвали какво са постигнали наистина и за какво ги хвалят. Родителите трябва да се въздържат от преувеличени похвали. Най-добре е да опишат кратко какво смятат за постижение, без да вмъкват евентуални упреци, които носят негативно послание. Похвалата може да окрили малките, но трябва да се дозира. Дори двегодишните могат сами да регулират кой пръв в групата ще се вози на количката и кой пръв ще получи кофичката в пясъчника. Ако родителите непрекъснато ги хвалят, децата свикват и не обръщат особено внимание. Друга опасност изтъкват американски изследователи. Според тях прехвалените от родителите деца изпитват страх да не допуснат грешка и да ги разочароват. Така малката Леа, непрекъснато наричана от баща си истинска художничка, изведнъж отказва да рисува.
Затова психолозите съветват родителите да хвалят малките предимно за усилията и за издръжливостта им, отколкото за майсторство. По този начин на децата се оставя възможност да допускат и грешки, от които да се учат.