Ще ви запозная с Христо Стоянов. Млад мъж, на 30 години, уеб специалист, който вече е и баща на прекрасна дъщеря. Успешен в работата си и отдаден на семейството си, той е от онези млади хора, за които обикновено си задаваме въпроса: „Как се справя толкова успешно с работата и със семейството?”. Ето какво ни разказа той за тайните на успеха…



Христо, разкажете повече за себе си. С какво се занимавате?
Преди да ви разкажа за себе си, бих искал да ви благодаря за поканата да гостувам във вашето списание. Преди да се роди дъщеря ми, когато чуех думата „бебе” или търсех информация за малчуганите, веднага ми изплуваше в съзнанието асоциацията с „9 месеца". Страхотно е, че сега попадам при вас!

Що се отнася до мен, работя в немска компания, която има фабрика в България и по-специално развивам техния блог, фейсбук страница и други активности покрай дигиталния им маркетинг. След приключване на работния ден веднага се прехвърлям към другата ми работа, а именно поддръжката на двата ми сайта: lifehack.bg и kingsman.bg. Това са заниманията ми свързани с работата, останалото ми време е запазено за семейството.

Какво означава на 30 години да сте успешен в това, което правите?
Означава куп неприятности, като: повече работа, повече отговорности, по-големи очаквания от страна на хората, които следят това, което правя, и все по-малко време за близките ми хора. Хубавите неща май са доста по-малко. Но удовлетворението често притъпява негативната част на нещата.

А как се постига?
Банално и изтъркано, но това се дължи на нещо, което много хора подминават с лека ръка – става въпрос за постоянството. В началото не разбирах нищо, но с течение на времето не се отказах, а продължих да опитвам. Всички, които бяха около мен, лека-полека се отчайваха и зарязваха това, което в началото смятаха, че ще направят супер успешно.
Все си мисля, че има два типа хора: едните „падат” два-три пъти и на четвъртия просто им писва и се отказват. Другите „падат” постоянно, но някак си проявяват един особен вид дебилизъм, който ги кара да се изправят всеки път, въпреки всичко. В тази връзка някой беше казал, че не е важно колко силно удряш, а колко удара можеш да понесеш. Смятам, че на това се дължи успехът на онова, което правя.

Обяснете ни, от първо лице, какво означава IT/уеб специалист.
Признавам, че този въпрос е сериозно предизвикателство за мен. Като образование аз съм завършил именно информатика, но така и не станах IT специалист. По-скоро се превърнах в нещо като уеб такъв. Всъщност и двете понятия са доста комплексни в наши дни и могат да означават много неща. При мен това означава дигитален маркетинг, при други колеги може да е доста по-различно.

В българските университети и като цяло в България обучават ли се добри кадри? Какви са Вашите наблюдения?
От опита ми в икономическия университет и от наблюденията ми сега мисля, че е чиста загуба на време и на пари за студентите и родителите им. Единствената полза, която виждам в образованието, е създаването на социални кръгове от хора, с които общуваме. Това изгражда по един страхотен начин личността, но що се отнася до образованието, то е пълна нула. Разбира се, подобно генерализиране не е много справедливо от моя страна, но добрите примери са много малко.

Вие от кого сте се учили?
Лично аз съм се учил сам, без да имам нужда да уча в университет. Почти всички лекции ги пропусках, а изпитите си винаги ги вземах най-малкото след една поправка. Това, което знам сега, го научих доста по-късно – просто седнах, разрових се, питах и четох. Помогнаха ми доста хора със съвети, насоки и т.н., но това, с което свързват името ми, се дължи основно на мен самия.

Скоро станахте баща. Как подредихте приоритетите си?
Ами обърнах ги обратно. Сега първо мисля за дъщеря си, за вниманието, от което има нужда, и едва след това мисля за работата Преди това беше точно обратното. Всъщност преди това нямах дъщеря! Но слава Богу, имам прекрасна съпруга, която наистина много ми помага и благодарение на нея все още мога да си позволя да имам и други приоритети.

Младите бащи помагат ли в грижите за децата си? А вие?
Откакто станах баща, чувам най-различни истории от майки, станали „случайно" достояние на моя слух. Едни се оплакват, че мъжът им в нищо не помага, други не спират да се хвалят колко много се грижи за детето им. Мисля, че истината е някъде по средата. Смятам, че, ние, бащите, трябва да сме като стълб, основа, на която да се крепи майката, защото в крайна сметка „носещата стена" е тя самата и за да не рухне, трябва да стоим плътно до нея.

Как кръстихте детенцето си?
Кръстихме я Деа! Избрахме това име, защото искахме да звучи красиво. Име, което, като го изрече човек, да го свързва с красота, изящество и в същия момент да не е претенциозно. Името Деа ни дойде на ум още през първите месеци и колкото и да мислихме други имена, то си остана. Сега, като погледна дъщеря си, разбирам, че тя си е точно Деа – малката ми богиня.

В сайта Ви www.kingsman.bg представяте наръчник за оцеляване на новия татко. Вие как оцелявате?
Трудно... но оцелявам. Аз, като абсолютно „зелен", се справям някак си, но като се замисля, че по-голямата част от тежестта се пада на съпругата ми, спирам да се фокусирам върху трудностите.
Що се отнася до наръчника, може би изглежда, че съм го писал сам, но и тук съпругата ми оказа сериозна подкрепа. Да, аз помагам с каквото мога, но истинската грижа я е поела майката, както, предполагам, се случва и в повечето семейства.

Коя е любимата Ви фраза?
„Tи мoжeш дa имaш пoвeчe тaлaнт oт мeн, мoжe дa cи пo-yмeн oт мeн, нo aĸo ce ĸaчим нa бягaщaтa пътeчĸa зaeднo, мoгaт дa ce cлyчaт само двe нeщa: или ти щe cлeзeш пpъв, или aз щe yмpa нa нeя, докато не се откажеш… Toлĸoвa e пpocтo!"
Уил Смит

Разговора проведе Даниела Граховска