Да не си ляга още, да играе с топка в коридора, да му купи втори сладолед – никакъв проблем за таткото, но мама е твърдо против. Правилно ли е това, или родителите винаги трябва да застъпват еднакво мнение?

Детското предаване е свършило, но тригодишната Лили не иска да се разделя с телевизора, а и баткото я подкрепя. „Нали може да погледаме и следващото, много е интересно, молим те, тати, само още малко!” Таткото няма нищо против, но мама отново не е съгласна на другата сутрин да вдига от леглата недоспалите малчугани. Таткото казва „Да”, мама – „Не”, какво да се прави?

Сложен въпрос. Родителите рядко имат еднакви представи за възпитанието, дори да са пораснали в семейства с подобни принципи. Според специалистите децата се възползват от различните мнения на възрастните по отношение на отделните въпроси. Докато мама настоява децата да спазват строги правила на масата, таткото допуска по-голяма свобода. Той смята, че ако непрекъснато се правят забележки на детето, то престава да им обръща внимание и се затваря в себе си.

В друго семейство с тригодишна дъщеря Ани родителите се стремят да застъпват еднакво мнение въпреки различията, които може да имат помежду си. Те съзнават, че родителството е трудно начинание и различията изискват допълнителна енергия. Когато не могат да се споразумеят, те изчакват Ани да заспи, за да потърсят общо решение на проблема. В противен случай родителите се опасяват, че детето ще използва различията помежду им в своя полза.

Психолозите смятат, че не е толкова страшно, когато между родителите има различия относно възпитанието на децата. В днешно време нещата са различни в сравнение с преди 50 години. Тогава възпитанието е било предоставено предимно на майките, а бащите са се намесвали най-често за авторитет. Днес бащите участват активно във възпитанието и настояват да имат решаваща дума. От друга страна, обществото застъпва по много въпроси не само оценките „добро” и „лошо”. Това започва още от бебешката възраст (какви пелени да се предпочитат) и свършва с проблемите на порасналите деца (къде да учат).

Когато децата разберат, че родителите им не са на еднакво мнение, те учат много за бъдещия си живот. Те виждат, че конфликтите не означават край на света, а могат да бъдат решени с разумни аргументи.

Решаващо значение има възрастта на детето. Има голяма разлика, ако то е на две или три години, или на пет или шест. По-малките деца се нуждаят от ориентировка – какво ми е разрешено и какво не. Какво не трябва да правя в никакъв случай, защото може да е опасно. Решаващото правило е, че колкото по-малко е детето, толкова по-важно е родителите да застъпват еднакво мнение. Колкото по-голямо е, толкова по-голяма полза има от различията , които родителите му проявяват в негово присъствие. При опасни ситуации обаче дискусиите не са на място и трябва да се отложат за по-късно. Когато става въпрос за безопасността на детето, важно е да се подкрепя по-строгото мнение на единия родител.

Психолозите съветват при различни мнения да се запазва спокойствие, въпреки че това невинаги е възможно. Важното е родителите да не си разменят обиди и накрая да се постигне съгласие. Това се постига с много разговори и изслушване на другото мнение. Ако компромисът е невъзможен, единият трябва да отстъпи, а това не всеки път може да е същият родител. Понякога мама има решаващата дума, понякога – татко, а понякога любимото детско предаване.