Активизиране на детската реч чрез игри

Дишането е рефлексен процес на постоянна промяна, на вдишване и издишване, който включва различни органи. Със специални дихателни техники е възможно не само да се повлияе на човешкото здраве, на вътрешната енергия на тялото, но също и да се постигнат определени състояния на съзнанието. Трябва да знаем, че ако упражненията се изпълняват неправилно и продължително, може да се получи главоболие.

Много хора смятат, че за правилното произношение на звуковете са необходими само правилна артикулация и трениране на артикулационните органи. При нарушена артикулация обаче често се забелязва и нарушено речево дишане.

Речевото дишане се отличава от т.нар. физиологично дишане. При речевото дишане издишването е малко по-продължително от вдишването. Вдишването при говорене е кратко, интензивно и по-дълбоко, отколкото обичайното дишане, и се извършва през устата. Количеството вдишвания при речевото дишане е 7–10, а при обикновеното 14–20 пъти в минута. За да говорим ясно, е необходимо да произнесем част от фраза или цяла фраза на едно издишване. Паузите при речевото дишане се правят при вдишване. Те не бива да бъдат много кратки или пък много продължителни, в противен случай речта се накъсва и става неясна.

За да проверите речевото дишане на вашето дете, го наблюдавайте. Ако забележите някой от изброените признаци, това би могло да е сигнал за нарушено речево дишане:

             Когато детето говори, речта му става по-тиха към края на фразата.

             Когато детето говори, се наблюдават бързи, кратки „задъхвания“ в средата на фразата или в думата.

             Детето диша често и речта му се накъсва от чести издишвания.

             Детето говори „носово“.

Можете да разпознаете носовото произношение по следния начин: притиснете с пръсти носа на детето и го накарайте да произнесе няколко думи. Предложените думи не трябва да съдържат звуковете М, Н, Б. Ако детето има носово произношение, ще усетите с пръстите въздушните тласъци в ноздрите му.

 

Развиване на дишането

Необходимо е да се сформира у детето силно, плавно и продължително издишване от устата. Трябва да се научи да контролира времето за вдишване, изразходвайки въздуха икономично при издишване.

Допълнително се развива и способността да направлява въздушната струя.

Параметрите за правилно издишване през устата са:

             Издишване плавно, а не на тласъци.

             При издишване устните не трябва да се свиват, а бузите да се издуват.

             По време на издишване през устата не трябва да се допуска издишване през носа. Ако детето издиша през носа, може да му се притиснат ноздрите, така че то да усети откъде трябва да излиза въздухът.

             При пеене или при разговор не трябва да си поема въздух с помощта на чести, кратки вдишвания.

При изпълнението на игрите за дишане имайте предвид, че те бързо уморяват детето. Използват се за много кратко време, редувайки се с други игри. Те ще помогнат на вашето дете да се научи плавно да издиша през устата и да направлява издишната струя.

 

Игра „Пеперудке, полети“

За играта са необходими 2–3 пеперуди, изработени от хартия. Всяка пеперуда е завързана и прикрепена с тънка лента към по-дебел шнур или дървена пръчка. Доближете пеперудите до лицето на изправеното дете.

Възрастният предлага на детето да си поиграят, казвайки: „Виж какви красиви и разноцветни пеперуди! Нека проверим дали те умеят да летят“. Възрастният подухва пеперудите. „О, виж, те полетяха, сега опитай ти. Коя пеперуда ще отлети по-надалече?“. Детето духа пеперудите.

При тази игра е необходимо да следите детето ви да стои изправено, пеперудите да са на нивото на лицето му, при издишване да не повдига раменете си, да духа на една издишна струя, без да поема въздух, да не издува бузи, а устните да бъдат леко изнесени напред.

Играта се изпълнява за не повече от 10 секунди, за да не получи детето главозамайване.

 

Игра „Листенца, полетете“

Изработват се малки листенца от хартия, наподобяващи листата на различни дървета, които поставяме на стол и предлагаме на детето да ги духне.

 

Игра „Сапунени балони“

Това е изключително интересна и забавна игра за децата. Те могат сами да правят балони или да „издухват“ направените от възрастния.

 

Игра „Плуващи свещи“

Тази игра също е харесвана от децата. В началото на разстояние 30 см, а по-късно до 40–45 см. Показваме на детето как плавно, продължително и силно духаме. Във водата може да се сложат корабчета, направени от плътна хартия, гумени играчки, листа от растения.

 

 Игра „Футбол“

С моливи

Възрастният и детето застават един до друг, поставят се по един молив пред детето и пред възрастния на разстояние примерно около 20 см и двамата се опитват да духнат моливите си към предварително направени картонени врати.

 

С топчета от памук

При тази игра се изработват две картонени врати, наподобяващи футболни врати, като чрез духане на топчето всеки играч се старае да вкара гол във вратата на дрругия играч.

 

Правилно съчетание на вдишване и издишване

Добре развитото речево дишане обезпечава правилното произношение на звуковете, на думите, на изреченията. Например, за да може детето да се научи да изговоря много от звуковете (с, з, ш, ж, р), то трябва да направи достатъчно силно издишване през устата, а за да произнесе по-дълги фрази, трябва да се научи да прави осмислени паузи, по време на които да вдишва кислород. И така, речевото дишане е правилното съчетание на вдишване и издишване при произнасянето на думи и изречения.

 

Активизиране на речта на неговорящи деца на възраст между 1,5 и 3 години

Темата за ранното развитие на децата е особено популярна в днешно време. От децата на 6–7-годишна възраст все по-често се изисква не само да говорят чисто и правилно и да имат богат активен речник, но и да могат ясно да изразяват мислите си, съставяйки разкази и преразкази, да умеят да направят звуково-буквен анализ на думи, да пишат печатни букви, а понякога и да четат. Известен е фактът, че именно във възрастта до 7 години се развиват много от психичните функции.

В ситуацията, когато активната реч отсъства при 1,5– 2,5-годишно дете, родителите, сравнявайки го с негови връстници, започват да се безпокоят и си задават въпроса: „Необходими ли са логопедични занимания, или трябва да се изчака?“.

Понякога те чуват за съществуващи представи, че момчетата проговарят по-късно , че детето мълчи, мълчи и когато стане на 6 години, проговаря или пък че някой от родителите е имал същия проблем, но щом е тръгнал на училище – всичко се е оправило.

Според мен, ако отсъства речта при дете на 1,5–3 години, е необходима консултация със специалисти – психоневролог, оториноларинголог, психолог, логопед, както и да бъдат направени медицински изследвания. Наблюденията на специалистите и обективните данни от медицинските изследвания ще позволят да се уточнят характерът на нарушението и степента на неговата сложност и ще може да бъде изготвена адекватна програма за развитие на самото дете. В ранна детска възраст различните нарушения по своята външна изява още не са диференцирани и често имат сходни прояви, но нарушението в развитието на речта в една или друга степен съпровожда всеки проблем.

 

За да се затвърди навик, е нужно повторение

Малчуганите обичат да повтарят едно и също действие, движение или дума отново и отново. Такъв е механизмът на обучение: за да се затвърди един навик, са нужни повторения. Колкото навикът е по-сложен, толкова повече време и по-голям брой повторения ще са необходими. По този начин детето ще се чувства уверено и спокойно.

 

Текст: Силвия Асенова, магистър логопед