Срещаме ви с Нино Колева. Тя е студентка IV курс в специалност „Акушерка" към Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София. Родена е в град Тбилиси, Грузия. Завършила е средното си образование в родния си град. Паралелно с обикновената гимназия е избрана сред „10-те най-талантливи деца на Грузия", където завършва и музикалното си образование с класическо пеене. Майка й е известна пианистка в Операта в Тбилиси, а баща й е треньор на „Динамо – Тбилиси".

През септември 2014 г. започва да учи акушерство в София. Мечтае за тази професия от съвсем малка. Така се изправя пред едно съвсем ново предизвикателство.

През изминалата година има множество участия в международни и национални конгреси, симпозиуми, конференции, практически дискусии и курсове и се включва активно в научноизследователската дейност на катедрата. Има изключително активно участие с над 20 доклада и 4 постерни презентации в различни научни форуми.

Научните интереси на Нино Колева са в областта на акушерството и гинекологията, сексуалното и репродуктивното здраве, бременността, раждането, пуерпериума и специалните акушерски грижи през тези периоди в адолесцентна възраст. Член е на Студентския съвет на Медицинския университет – София. Има активна роля в доброволчески мероприятия, организирани по повод на различни празници и инициативи на Студентския съвет при Медицинския университет – София 

Нино, през 2016 г. станахте Студент на годината на Факултета по обществено здраве...

Това беше щастлив ден за мен и не само. Защото е една признателност за работата, която съм извършила в Медицинския университет – София. За мен това е много голям приз. Гордея се с него, надявам се, че съм оправдала очакванията и на семейството ми, и на моите преподаватели, които винаги са ме насърчавали, на моите базови инструктори, които с опит и неистови усилия във времена на ограничени ресурси и средства ни учат да бъдем истински професионалисти по здравни грижи. Тук трябва да спомена и ролята на професионализма на целия преподавателски и ръководен състав на Факултета по обществено здраве.

Вие сте изпълнител на първия химн на акушерките, написан специално за тях. Как ви хрумна идеята?

Горда съм, че успяхме да осъществим този грандиозен проект. Идеята беше на преподавателката ми Антоанета Димитрова, когато се бяхме събрали да се почерпим по случай Деня на родилната помощ. И така, случайно или не, химнът се „роди" точно след 9 месеца и успяхме да увековечим акушерската професия в песен – химн. Съпругът ми Димитър Колев – Назар написа текста, а музиката е дело на големия композитор и музикант Костадин Костов.

Незабравим момент беше, когато на официалното представяне още след първите тактове присъстващите здравни специалисти в залата се изправиха на крака. Много от акушерките на конференцията във Велико Търново се просълзиха, докоснати от химна – възпяващ истинските чувства, изпитвани от тях при появата на всеки един нов живот. Няколко месеца след създаването на химна, освен отличието „Студент на годината", получих и Специалното отличие на МУ – София в категория „Изкуство".

Лесен ли е преходът от музиката към акушерството?

Първото ми образование е свързано с музиката. Завърших класическо пеене в Тбилиси. Още тогава мечтаех и си се представях с белия екип. Както пеенето, така и медицината са призвание. Винаги съм обичала да помагам на познати и непознати. Грижовна съм. Може би вълшебството и мистерията на музиката ме подтикнаха точно в тази част на медицината, където има вълшебство и мистика. А това са зачатието, бременността и раждането. Предполагам, че точно това е повлияло да избера акушерската професия. A аз никога не забравям мечтите си.

Вие сте грузинка. Как попаднахте в България?

Случайно, но както казват, няма нищо случайно. Аз съм наследница на аристократичен род, в който браковете по традиция стават по уговорка. Но аз се противопоставих на такъв брак, защото за мен любовта е на първо място. Бях на личен кръстопът, намирах се в Истанбул, когато един млад мъж поиска да се запознае с мен. Тогава много се уплаших. Разбрах, че е поп певец, че току-що е взел участие в международен фестивал и е отличен с втора награда. Той ми остави своята визитка. По-късно майка ми, която е пианистка, сключи едногодишен договор с Пловдивската опера – и така двете се озовахме в България. Тогава реших да се обадя на Димитър и така започна нашата дружба. Оказа се, че той е моята съдба.

Разкажете ни за живота във Вашата страна.

Ако трябва да опиша Грузия с 3 думи, бих казала природа, вино и храна. За повечето българи Грузия звучи някак далечна, неизвестна и малко позната. Късче земя с богата история, уникална красота на природата и пословично интересни хора.

Устремена към Европа, отскоро и без визи, Грузия усилено се старае да заличи следите от близкото минало, белязано от войни, авторитарен режим и безправие. И в много отношения успява.

Празненствата около трапезата са част от типичния грузински начин на общуване, от желанието на хората да се събират и разговарят дълго. По свой собствен идентичен начин грузинците са отстоявали и запазили до днес народните си традиции и стремежа си за свобода и независим дух. В Грузия пиенето на вино е едновременно ритуал и начин на живот. В ритуала има две основни фигури – „тамада" и „мерикипе". Тамадата вдига тостове, обикновено прав, с рог, пълен с вино, а мерикипето сипва вино по чашите. Истински празник за сетивата са огромните „шашлици" от месо, което се маринова цяла нощ, нанизва се на традиционните кинжали и се пече на жар. За любителите на сосовете има „ткемали", а домакинята задължително ще ви препоръча „сациви" – пиле в орехов сос, подправен с традиционната „аджика", в който може да се топи „хачапури" – прясно изпечена питка с масло и кашкавал. Има още много други неща, които европеецът няма съвсем да разбере и дори няма да се досети, че съществуват, но точно те са в същността на грузинския бит и начин на живот.

Каква е ролята на акушерките там и въобще като единица в обществото?

Грузинците са изключително религиозни хора. В Грузия на огромна почит са християнската ценностна система и възникналият култ към Богородица, която според народните вярвания е покровителка на християнското семейство. Нейни представителки на земята са жените, които помагат при раждането. Най-вече жените, които чрез своите умения вземат дейно участие в появата на новия живот. От този факт можете да си представите колко уважавана и авторитетна е професията на акушерката сред грузинския народ. Доказателство за уважението към майката е и огромната емблематична статуя „Картлис Деда" (Майка Грузия), която е разположена на най-високата точка и гордо се извисява над столицата Тбилиси 

Как Вие разбирате ролята на акушерката?

За да може раждането да се развие според физиологията, е необходимо много търпение. Затова и акушерката трябва да умее да изслушва, да чува неказаното и да вижда невидимото, да усеща и да чувства това, което усеща и чувства родилката, да умее да въздейства на емоциите й и да разбира нуждите й. Акушерката е неотлъчна опора на бъдещите родители, достатъчно добре обучена, за да проследява нормално протичаща бременност, да води едно нормално протичащо раждане, да обгрижва жената и новороденото в следродилния период и да им помага при кърменето. Също така полага специални грижи при рискова бременност, при гинекологично болна жена и др. Участва в профилактиката на гинекологичните, онкологичните и сексуалнотрансмисивните заболявания и опазването на детеродните функции на жената от най-ранна възраст. Акушерката задължително трябва да подхожда с емпатия.

Професията ни е морален дълг и човешка отговорност. За да се пази животът, се искат и знания, и умения, и много голяма любов към човека и професията. Уменията се изграждат ежедневно, решенията се вземат ежеминутно. Стремежът е да се достигне съвършенството на природата – такова, каквото човек е пресъздал само в музиката.

Според Вас какъв е процентът на българските жени, които раждат нормално, и на тези, които избират секцио? 

Според данните от Националния регистър на ражданията към Министерството на здравеопазването над 40% от бебетата у нас вече се появяват на бял свят чрез цезарово сечение. Този процент надхвърля между 3 и 4 пъти стойностите, които Световната здравна организация приема за нормални – между 5 и 10 на сто от ражданията да са със секцио.

Аз смятам, че след като няма медицински показания, е добре нещата да се случват по естествен начин. Смятам, че възстановяването след това е по-бързо и жената не е зависима от нищо и никого няколко часа след раждането. Цезаровото сечение е операция с всички негативи, произхождащи от това. Болката от следоперативната рана остава, да не говорим за по-продължителното възстановяване след това. Ако страхът е единствената мотивация за този начин на раждане, повярвайте ми, той също няма да бъде избегнат. Това все пак е операция и човек се притеснява преди това.

Преди края на 2017 година отново бяхте номинирана…

Изключително съм радостна и горда, че за 11-годишната история на Националния приз „Студент на годината” за първи път акушерка е номинирана сред трите най-добри студенти от цяла България в категория „Здравеопазване“, където се състезават заедно студенти от специалностите: „Медицина", „Стоматология", „Фармация", „Обществено здраве" и „Здравни грижи". Оценявам високо присъдената ми номинация и бих казала, че това е една оценка за направеното от мен през тези 4 години като активен студент на Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София. Нека това бъде пример и доказателство за това, че няма невъзнаграден и неоценен труд.

Убедена съм, че тази номинация ще е огромен стимул за нас, акушерките. Като възпитаник на Медицинския университет – София, съм човек, който е това, което е, благодарение на своите преподаватели и на Университета, в който имам честта да уча, защото доброто образование създава личности.

Какво следва от тук нататък в професионален план за Вас?

Със сигурност има още много неща, които да науча, все пак сега „прохождам" в тази професия. Именно за това не спирам да посещавам различни курсове и конференции, чета книги на наши и чужди автори, свързани с женското здраве. Тази година ми предстои дипломиране.

Продължавам активно серията от открити уроци, предназначени за ученици от столицата и страната, които стартираха от столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов", на които се представя професията на акушерката и включват информационен панел, в който тийнейджърите се запознават с опасностите, свързани с безразборния секс, риска от полово предавани болести, нежелана бременност и аборт в юношеска възраст.

Оптимист съм, свикнала съм да мисля позитивно и винаги съм вярвала, че нещата в България и по-конкретно за акушерките ще потръгнат и ще се случи нещо по-добро от това, което се случва в момента. Този оптимизъм се опитвам да вдъхна и на момичетата, които след мен са прекрачили прага на университета и са поели нелекия път на акушерката, за да продължат да учат, да работят и да се развиват с цялата си отдаденост и професионализъм и никога да не губят вяра в доброто. Дано да не греша.

 

Разговора проведе Даниела Граховска