Няма по-силна връзка от тази между майка и дъщеря и в същото време именно тази връзка търпи и най-трудните изпитания през целият ни живот. Дали дъщерята ще вижда в майка си идеалния пример за подражание, или напротив – ще се старае да избяга от стереотипа вкъщи и да подреди своя живот по различен начин, остава на заден план в момента, в който идва новината за първата бременност.

Едни от най-важните и очаквано объркващи периоди в живота на всяка млада жена са именно началото и протичането на първата бременност. В голяма степен тези етапи са предопределени и зависят от това какви са били взаимоотношенията между майката и дъщерята по време на израстването на бъдещата майка. Макар да е доказано, че младите жени, които са имали трудни взаимоотношения със собствените си майки, се нуждаят от значително повече психологическа подкрепа по време на бременността, често дори и тези, които са се ползвали с доверието и са имали пълната подкрепа на родителите си, се оказват във водовъртежа на страха и объркването. Заедно с вечния въпрос: „Ще успея ли да бъда добра майка?“, емоционалната, финансовата и професионалната несигурност, взаимоотношенията майка-бъдеща майка претърпяват истинска метаморфоза. Порасналото дете се превръща в млада жена, а младата жена в майка – промяна, която носи в себе си не само осъзнаването на собствените човешки слабости, но и реалните предизвикателства на майчинството и родителските отговорности.

Връзката майка-дъщеря

Все по-често традиционните разбирания и очаквания в отношенията майка-дъщеря по време на първата бременност водят до разочарования или отчуждаване. Липсата на комуникация от страна на младата двойка в началото на семейния живот и чувството на страх от страна на майката често се интерпретират като отричане или пренебрежение. Очакването, че взаимоотношенията могат да останат непроменени, се оказва невъзможно и нерядко се стига до тежки конфликти. В същото време в младата жена се натрупва гняв от неразбирането къде точно е сбъркала или е предизвикала разочарование. Всъщност реакцията и на двете цели едно и също – запазване на семейната цялост, но в случая майката и дъщерята вече изграждат две различни семейства. Не на последно място идва и фактът, че ежедневието на дъщерята със сигурност е далеч по-различно от ежедневието на нейната майка по време на първите стъпки в семейния живот.

Заедно с трусовете във взаимоотношенията с нейната собствена майка обаче първата бременност поставя пред бъдещата майка повече въпроси, отколкото отговори. В същото време тя трябва и да се докаже не само пред партньора си, но и на самата себе си. Дали младата майка е достатъчно подготвена за изпитанията, които със сигурност ще са много, и тихата помощ на новоповишената баба ще се окаже от изключително значение? Дали и колко помощ обаче младата майка е готова да приеме, остава да реши сама. За майка й единствената правилна позиция сякаш остава приемането на факта, че грешки ще има и макар и болезнено, ще трябва да остави дъщеря си сама да се научи от тях. Може би най-трудното за една майка е просто да наблюдава отстрани. „Това не е начинът, по който аз бих постъпила, но изглежда, може би ще проработи за теб“ е просто поведение, което би помогнало.

Не бива обаче да се забравя и „перфектната буря“ – майка-дъщеря-свекърва

Връзката между майката и съпругата на сина понякога може да доведе до естествена конкуренция. Много психолози обясняват това с факта, че всяка една от тях е водеща жена в семейството си, а оттам и стремежът им за доминиране. В същото време, без значение дали имат еднакви интереси, или работят в напълно различни области, без значение от общественото положение или финансовото състояние, ще им се наложи да се грижат за едно ново човече, и при това добре. Богатият житейски опит на едната и необходимостта от признание на другата, подсилени от естествената женска интуиция, понякога се оказват труден за преминаване кръстопът. Ако обаче в борбата за влияние се намеси и собствената й майка, младата жена често е оставена без никакъв избор. Чий съвет да приеме и чий да отложи, как и къде да изкаже собствено мнение? Неразбраната дилема е в това, че дъщерята инстинктивно се стреми да получи одобрение именно от майка си – човека, който най-често я критикува, стреми се да се хареса на човека, на когото не иска да подражава. Някои психолози свързват този стремеж с вродения ни инстинкт в трудни ситуации да повтаряме познати ритуали. Много млади майки споделят, че често са толкова объркани, че сякаш най-правилното решение е онова, което им се струва най-неправилно.

Решението?

Част от проблемите се крият във факта, че ролята на бабата в съвременния живот се превръща от помощна във второстепенна и малко по малко изгубваме вяра във възможностите й. А може би най-важната разлика е в това, че отношението ни към отглеждането на децата ни се променя: в отминаващите поколения децата са били приемани като естествена част от семейния живот, нашето поколение „взема решение“ да има деца и отглеждането им се превръща в постижение и борба за благополучие.

Както винаги, най-големите конфликти изискват прости решения.

Не давайте съвет, когато не е поискан, и не искайте съвет, когато знаете, че няма да ви хареса. Възрастта не дава правото на критика, а младостта невинаги има необходимата енергия. Нерядко онова, което е предложено като помощ, се оказва проблем, а неизказаните чувства се превръщат в трагедия.

Къде останаха съветите и решенията? В любовта, вярата и доверието!

И все пак няма съмнение, че първичният инстинкт, който свързва майка и дъщеря, е именно този, който свързва и две майки. Макар и на пръв поглед да изглежда, че имат различни мнения и младата майка по-скоро игнорира своята майка, всъщност майчиното мнение, макар и невинаги прието, остава най-важното.