Текст: Димана Митева-Найденова, психолог, Карин дом
Вечер, когато се приберем след изморителен ден, искаме просто да се отпуснем на дивана с дистанционното в ръка. Образите ни увличат, а проблемите на героите от екрана сякаш изместват нашите собствени и се пренасяме в една друга реалност. Физически сме тук, а умът ни е другаде… На пода децата играят, по-често едно до друго, отколкото едно с друго, и в един момент неизменно се стига до съревнование, дърпане, бутане, понякога дори ритане, скубане, хапане, викове и обидни думи. Ставате, раздразнени от случващото се, но не толкова от страх, че може да се наранят, колкото че са ви отвлекли от интересната развръзка и започвате да раздавате правосъдие – кой е виновен, кой какво е направил и защо, кой какво ще направи, за да се поправи… И ето че на екрана вече текат финалните надписи.
Звучи ли ви познато? Тази сцена вероятно се разиграва всяка вечер в домовете на хиляди семейства. Разбира се, не всичко е точно така – някои семейства са с едно дете, което търси внимание и досажда с въпроси; други предпочитат новините или спортните канали пред филмите. Но картинката е подобна при всички. А има и други семейства – такива, за които телевизорът и компютърът се включват, след като децата заспят, и служат наистина за отмора. С новите технологии може да се гледат вече отминали предавания и така няма нужда да се бърза, за да не се изпусне нещо.
9 месеца препоръчва
Parusan Комплект Блестяща коса-сияйна кожа-здрави нокти
Може би ще ви се стори прекалено, но е факт, че всички външни дразнители ни отвличат от настоящето – тук и сега. За да бъдем продуктивни и успешни както на работното място, така и вкъщи, трябва да се стремим да стоим осъзнато в „тук и сега“. Да избягваме да отвличаме вниманието си с фонови шумове и дразнители като радио, телевизия и други. Да влагаме ум и сърце във всичко, което правим, за да се получи добре.
А несъмнено децата са най-важният ни проект и в същото време най-важният ни житейски урок. Затова не ги оставяйте на заден план, а отделете специално време за тях.
Ако детето е по-голямо и познава часовника, може да оцветите картонен кръг и да маркирате времето за съвместна игра с определен цвят, за да знае то, че това време е само за него. Нека му се наслади напълно, като го оставите то да избере на какво да играете и да следи за спазването на правилата. А правила трябва да има, за да е честна играта. Децата имат силно развито чувство за справедливост, използвайте го!
Играта е чудесен начин на въведете ново правило, което да пренесете впоследствие и в ежедневието на цялото семейство. Чрез играта децата по-лесно усвояват нови знания и умения, учат се да споделят играчките си и да се редуват, играейки с една и съща играчка или на настолни игри със зарче.
За по-малките деца е изключително ценно да играят заедно с по-голямо братче или сестричка, а защо не със съседче или братовчедче, които да им дават пример. Общуването с по-големи деца помага на малчуганите да усвоят по-бързо и лесно кое поведение е приемливо и кое не е, как да манипулират с предметите, стимулира проговарянето и комуникацията като цяло.
Вечер преди лягане четете приказки. Това успокоява страстите от по-буйните игри, създава усещането за сигурност и спокойствие, развива детското въображение и обогатява речника с нови думи. Децата ценят тези мигове на споделено преживяване, а ползите са за всички. След време, вече формирани личности, те ще разполагат с богат речник, което всъщност ще означава и наличие на богат набор от реакции, много способи на действие и изразяване на своите желания и потребности. Едно обгрижвано дете може да изрази с дума, а не с плач или агресия, как се чувства и какво иска. Такова дете може да разбере, когато родителят обяснява защо и как може да стане това, което иска – ако не днес, то утре…
От друга страна, липсата на комуникация и разбиране за чувствата на другия е сред най-честите причини за агресивно поведение от страна на децата. Децата до 3 години виждат света егоцентрично, т.е. те нямат представа за чувствата на другите, за това, че другите могат да изпитват глад, жажда, болка и гняв. За малкото дете светът се върти около него и всичко в света се случва в отговор на неговите действия. Затова много важно е да говорим на децата си от най-ранна възраст и да описваме случващото се наоколо. „Майката на Тони го храни, защото вече е време за обяд и Тони е гладен.“ А светът е толкова интересен, изпълнен с нови предмети, лица и емоции. Назовавайте ги за детето. То ще свикне да чува и различава богат набор от думи и после по-лесно ще ги възпроизведе.
Много важно е, когато родителят е ядосан, да вербализира как се чувства и какво го е провокирало. „Мама много се ядоса, че кака не я слуша, и затова започна да вика. Не се карам на теб…“ Като му обяснявате случилото се, малкото дете се чувства значимо за вас и разбира, че то не е виновно за вашата реакция. Това е и допълнителна възможност да обясните и на голямото дете какво точно очаквате от него занапред…
При конфликтна ситуация като тази, с която започнахме, може да реагирате по много и различни начини. Изборът е ваш. Вие сте възрастните и вашият пример в подобни ситуации съставя модела, по който децата ви ще се научат да действат. Възпитавайте децата с пример, а не с думи! Децата разбират всичко, стига да им го обясним. Те имат потребност да изучават и да си обясняват света в цялото му многообразие.
Не се притеснявайте да говорите с децата си на различни теми! Едни от най-помагащите въпроси в комуникацията с децата по така наречените „теми табу“ (секс, наркотици, конфликти, смърт и др.) са: „А ти какво мислиш за това?“ или „А ти какво знаеш по въпроса?“. Тези два ключови въпроса помагат за изясняване на нивото на познание и разбиране на детето и дават основа за надграждане по дадената тема. Не затрупвайте детето с цялата информация по дадена тема. Тя може да се окаже излишна и нежелана, по-добре е да конкретизирате: „Какво точно искаш да знаеш?“, след което да дадете толкова нова информация, колкото то може да понесе с нивото на разбиране, до което е достигнало.
Общувайте с децата си навсякъде и по всяко време и нека тази комуникация бъде приоритет за вас. Защото колко от вас си спомнят някое предаване или филм, които са гледали преди 3 месеца? А децата помнят всичко. Детският мозък е като бял лист, върху който оставяме следи всеки ден. Нека заедно изпълним листа с пъстроцветни спомени за любов и споделени мигове!
