Teкст: Силвия Асенова, логопед
Широко разпространено е вярването, че основната причина за заекването е внезапна уплаха, внезапен страх или продължителен психологически стрес в детството. Не че не е възможно, но от всичко това само едно нещо е вярно: заекването почти винаги започва в детството. Най-често децата започват да заекват във възрастта 2–5 години. Заекването е познато още от древността. Съществуват различни концепции за същността, протичането и методите за неговото отстраняване. То може да се появи изведнъж и постепенно да се засили.
Провокационните фактори са:
Физиологични
• увреждане на нервната система след травма при раждането;
• пушене и пиене на алкохол от майката по време на бременността;
• наследствено предразположение;
• травма на мозъка;
• болести на речевите органи (ларинкса, носа, фаринкса);
• промени в нервната система поради заболяване (рахит, инфекциозни заболявания).
Психологични
• стресови ситуации, психоемоционални шокове;
• загуба на близки;
• невротични реакции: страхове у децата (страх от тъмнина, наказание и т.н.);
• силно чувство на неприязън, ревност;
• желание на детето да привлече вниманието на родителите;
• силен ужас (гръмотевични бури, кучета, сцени на ужас във филми).
Социални
• прекомерна строгост на родителите;
• имитация на заекващ член на семейството или друго дете;
- семейни проблеми и скандали;
• небалансирана диета с прекомерно количество протеини в храната;
• претоварване на детето (ранно изучаване на чужд език или дори на няколко езика; неконтролирано гледане на телевизия, дълги компютърни игри и др.);
• недостатъчно внимание на родителите при формирането на речта, което води до бърза, прибързана реч;
• промяна в местоживеенето, постъпване в детско заведение или прехвърляне на детето в друга детска градина.
Най-характерният външен симптом на заекването са спазмите. Те биват два вида – клонични и тонични. При клоничния спазъм се наблюдава неколкократно ритмично повторение на един и същи звук, сричка или дума. При тоничния се наблюдава по-краткотрайно или по-продължително блокиране на говорните органи, при което речта не може да започне. В повечето случаи спазмите имат смесен характер.
Какво трябва да направя, ако детето ми заеква?
- Направете почивка.
Когато родителите забележат, че детето им заеква, те често си мислят, че трябва да му говорят повече, така че то да започне също да говори повече и по този начин да го коригират. Всъщност обратната стратегия често е по-ефективна. Нека детето да говори възможно най-малко. Много занимания не изискват разговор – рисуване, моделиране, конструиране, редене на пъзели. Такива паузи предотвратяват формирането на страх у детето от неправилно говорене и фиксиране на грешните речеви механизми.
- Говорете гладко.
Всички членове на семейството е добре да говорят плавно и бавно, без да бързат. Подражавайки им, детето също ще говори бавно. Не бъдете нетърпеливи, когато то не може дълго време да произнесе желания звук.
- Обърнете се към детски невролог и логопед.
Най-добри резултати са възможни при съвместните координирани усилия на родители, логопед и невролог. Неврологът ще може да подбере лекарства, ако е необходимо, за да помогне на нервната система на детето да се справи със спазмите. Много важно е родителите да се отнасят към проблема спокойно.
- Установете дневен режим.
За детето е необходимо да му се създаде ясен режим на деня – точни часове за активна дейност, почивка и сън (не по-малко от 9 часа). За да бъде сънят на детето дълбок, вечер може да му се прави релаксираща вана, например с хвойна.
- Създайте спокойна и благоприятна психологическа среда.
Постоянните забележки и възпиращи средства нанасят удар на детето.
- Подпомагайте детето в ежедневната му комуникация.
Детето трябва да слуша правилна реч. Говорете му любезно, бавно и спокойно, докато то започне да имитира темпото на речта ви. Пеенето също помага.
- Укрепване на общото здраве.
Родителите трябва да се грижат за облекчаване на нервното напрежение на детето чрез изключване на шумни компании и умора. Препоръчителни процедури: игри на открито, въздушни вани и др. За да облекчите емоционалното напрежение на детето, по-често правете гимнастика и играйте.
В храната на детето е желателно да преобладават плодовете и зеленчуците. Да се ограничава консумацията на месо и шоколад.
Препоръчва се гледането на филми и програми, които не предизвикват силни емоции. Не е желателно слушането на силна музика, силно включено радио или телевизор.
Не се поддавайте на детските капризи, но и не изисквайте рязко.
Шумните игри провокират заекване. Избягвайте съревнователните игри и посещението на шумни развлекателни мероприятия. Ежедневните разходки на чист въздух са задължителни.
Основни методи за лечение на заекването при деца
Логопедични занимания
Задачата на логопедичната терапия е да освободи говорното напрежение, да елиминира неправилното произношение и да спомогне за формирането на ясна артикулация и ритмична, гладка и изразителна реч.
Дихателни упражнения
Използването на този традиционен метод при заекване на деца прави възможно гласът да стане по-естествен и свободен. Упражненията имат благоприятен ефект върху цялата дихателна система.
Акупресура
Ако зададем въпроса как да лекуваме заекване, трябва да се обърнем към практиката на алтернативната медицина, например да масажираме. Процесът на лечение с акупресура се избира в зависимост от сложността на случая.
Компютърни програми
Ефективни са методите за лечение на заекването при деца, включващи използването на специални компютърни програми, които синхронизират слуховите и говорните центрове на детето. Детето произнася думите в микрофона и програмата автоматично забавя речта за няколко секунди. По този начин детето чува собствения си глас със закъснение и се опитва да се адаптира към него. Речта на детето става непрекъсната и гладка.
Медикаментозно лечение
Медикаментозното лечение е помощно средство в комплекса на основния терапевтичен курс. Ако е необходимо, лечението се допълва с успокояващи отвари и настойки от билки.
