Текст: Антоанета Георгиева

Антоанета е завършила магистърска степен по консултативна психология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност консултиране при проблеми в детско-юношеската възраст. В момента завършва майсторско ниво по позитивна психотерапия. Член е на Дружеството по позитивна психотерапия. Обучавала се е три години в когнитивно-поведенческата школа и една година в психодрама. Притежава специализации по психодиагностика и когнитивно интервюиране. Сертифициран треньор е по емоционална интелигентност към BISEI – Bulgarian Institute for Social and Emotional Intelligence. Създател е на Психологичен център „Хибара", Бургас.

За информация: psiho-terapevti.com

Всеки от нас поне веднъж в живота си е бил свидетел на сцена, в която малко дете се търкаля по земята, раздира се от рев, рита с крака, блъска, удря, след като нещо му е било отказано. Най-често това може да се види в магазина за играчки или в супермаркета. През последните няколко години обаче тези сцени стават все по-редки и това не е поради факта, че децата са се променили и са станали по-послушни, а просто защото родителите им са престанали да им отказват. Вече мама и татко все по-рядко и трудно казват „Не” на децата си и така неусетно създават едни малки „тирани”, които тероризират всички вкъщи и с които родителите им най-често нямат представа как да се справят.

Неуспехът на родителите, които попадат в подобна ситуация, идва от факта, че още в ранна възраст не са поставили ясни граници. Какво означава да поставим граници?

Определянето и поставянето на граници, създаването на добро (социално приемливо) поведение е добре да започнат още в бебешка възраст.

Разбира се, бебетата са доста ограничени по отношение на разбирането на езика, обхвата на вниманието и паметта, затова в тази възраст е добре фокусът да е насочен върху контрола на щетите, вместо да обучаваме детето.

Тук на помощ идват два вида стратегии – разсейване и игнориране. Ако например вашето петмесечно бебе открие, че за него е много забавно да скубе косите на околните, внимателно хванете ръката на детето и я пренасочете към нещо по-подходящо, като играчка, която издава звуци (напр. дрънкалка), и повтаряйте това всеки път, когато детето посегне към косата.

Или когато 7-месечното дете разсипе сока или водата си, вместо да му правите забележка или да му обяснявате, че това не е добре (всичко това ще е безрезултатно), просто игнорирайте поведението му и почистете течността. Разбира се, подобно поведение на детето може да е дразнещо и разочароващо за вас, но е добре да останете спокойни. Детето на тази възраст не желае да ви създава трудности или да ви дразни, то още няма разбиране за последствията, затова такова поведение е напълно невинно. Децата просто изучават света чрез предметите и така научават значението на причината и следствието.

Нека разгледаме основните подходи, които биха помогнали в различните възрасти.

От 8 до 12 месеца

Когато вашето бебе започне да пълзи, време е да помислите за определяне на граници. Децата в тази възраст имат нужда да изследват (те нямат представа какво трябва или какво не трябва да правят), затова, ако не желаете детето ви да докосва нещо, поставете го извън неговия обсег и оставете централно място да заемат по-безопасни неща.Това е най-добрият начин да го задържите да не прави нещо, което не трябва.

Разбира се, много от нас (вероятно защото е по-лесно) просто казваме „Не“, когато детето достигне нещо, което не искаме, но на тази възраст децата не разбират още това, което им говорим. Обикновено обаче по тона на гласа ни те усещат, че „Не" означава нещо различно от "Обичам те", но всъщност не знаят истинското значение на думата „Не”, затова използвайте други начини, като отвличане на вниманието например, за да научите детето, че някои неща са извън неговите граници.

От 12 до 24 месеца

В тази възраст при детето се развиват уменията за общуване, така че вече можете да започнете да обяснявате основните правила (да не пипа камината, да не дърпа опашката на котката…) и може да започнете да използвате думата „Не", но само в крайни случаи – при сериозни ситуации и спешни случаи, например, когато детето ви е в непосредствена опасност. Можете да бъдете сигурни, че детето ви ще се спре веднага, когато използвате думата само в редки случаи.

В тази възраст децата започват да подражават и има вероятност да ви имитират, отправяйки към вас или към околните думите или забраните, които вие често им повтаряте.

Всяко дете се учи чрез игрите, така то развива своите умения. Когато започне да върви, то ще е развълнувано от новооткритата си независимост и разочаровано, че не може да прави всичко, което му се иска. Тази възраст е свързана с чести прояви на упорство и инат, детето на 24 месеца често избухва и затова е много важно родителите да са гъвкави и търпеливи. Децата са различни и имат нужда от различен подход. Някои се успокояват чрез разсейване, на други им е нужна прегръдка, но всеки родител в един момент разбира кое помага при неговото дете. Нито едно дете обаче не се нуждае от сурова дисциплина, затова не бъдете крайни.

Но ако малчуганът, който се тръшка в магазина, не спира да се инати, да вика, привличайки вниманието на всички, по-добре го извадете от ситуацията, без да губите време, докато се успокои, като му кажете: „Не можем да останем в магазина, докато ти крещиш”. Не очаквайте детето да промени поведението си само ако му говорите, просто веднага предприемете действия, така ще покажете границите. Помнете, че вие сте авторитетът, който поставя правилата и границите, и не позволявайте на детето да ви манипулира, затова действайте бързо, без чувство за вина. Вашето дете не страда от границите, а страда от липсата на такива, въпреки че не изглежда да е така.

От 24 до 36 месеца

В тази възраст се развиват социалните умения на детето.

Малките деца разбират прости команди, съпричастност, причина и следствие, така че можете да ги използвате, за да ви помогнат да ги дисциплинирате. Например, ако детето ви вземе молив от друго дете, можете да кажете: „Не е хубаво да вземаш моливи, които не са твои, сега върни молива на детето”. След което дайте друг молив или пастел на вашето дете. Забележете отново, след думите веднага следват действия, защото думите не поставят границите, а действията го правят. Ако кажете на детето „Не е хубаво да вземаш моливи, които не са твои, сега върни молива на детето”, но това остане само на думи, а няма действия от ваша страна, детето ще се научи, че думите на мама нямат никакво значение, т.е. тя казва едно, но прави нещо различно. Затова, когато казвате нещо, непременно го направете, ако нямате намерение да го правите, просто не го казвайте изобщо, защото ще загубите авторитета си пред детето и то вече няма да ви чува.

Разбира се, нито един метод за дисциплиниране не работи постоянно и при всички ситуации. Не съществува универсална рецепта, защото и децата са различни. Но колкото по-постоянни сте в практикуването на тези методи, които поне веднъж са проработили при вас, толкова по-добре детето ви ще започне да разбира границите и това ще го направи по-спокойно и щастливо.