Ако вашето дете се страхува от кучета, най-добре е първо да установите на какво се дължи това.

Двегодишното ви съкровище мрънка и стиска ръката ви, когато при разходката срещнете куче, въпреки че никога не е било хапано? Страхът от кучета не е рядко явление при малките деца и за него може да има различни причини. Че косматото четириного може да внушава уплаха, е напълно човешко – страхът от диви животни е дълбоко вкоренен у човека. Колко силно ще се развие този страх, не на последно място е въпрос на темперамент. Някои деца реагират на дразнения по-бързо и по-интензивно от други.

Често обаче паниката е въпрос на отрицателен опит. Не е необходимо това да е сериозно нараняване – може би някога е бил достатъчен енергичен подскок или силен лай, за да се изплаши детето. Или пък то е наблюдавало как някой е бил нападнат от куче. Някои деца могат да се страхуват, ако са слушали красноречиви разкази за ухапване от куче.

Как да се реагира правилно срещу непознати кучета?

  • Запазете спокойствие, поне външно. Ако видимо се изнервяте и напрягате при вида на кучето, тази несигурност се предава на детето. То свързва понятията „куче” и „опасност” и изпитва страх.
  • При среща с непознати кучета проявявайте предпазливост – спрете се на улицата, но не тръгвайте внезапно обратно. Не правете резки движения, оставете ръцете си да висят свободно покрай тялото. Говорете с нормален, спокоен глас.
  • Не гледайте кучето в очите – някои животни възприемат това като заплаха.
  • Ако детето ви изпитва силен страх, клекнете и го вземете на ръце, така то няма да избяга. Бягството може да бъде схванато от кучето като желание за игра. Опитайте се да отвлечете вниманието на детето с нещо интересно.
  • Вземете детето на ръце само ако кучето напада. В останалите случаи тези животни по-скоро проявяват любопитство и искат да подушат какво държите в ръцете си.

Сближавайте тактично детето с животните. Не е излишно да му четете книжки или заедно да гледате филми за кучета. Най-лесно обаче децата преодоляват страха си от тези четириноги, когато се запознаят с някое успешно социализирано куче. За целта е подходящо с детето отдалече да наблюдавате как собственикът и кучето „разговарят” помежду си. Щом малчуганът опознае по-добре езика на тялото на животното и се чувства по-сигурно, той може да се приближи крачка по крачка, но винаги само в присъствието на собственика!