Когато носиш доброто в раницата си

За проблемите, пред които се изправят семействата на деца със специални образователни потребности (СОП) трябва да се говори, защото добрата информираност е първата стъпка към решаването им. В този брой решихме да ви срещнем с Мария Василева. Тя е млада, интелигентна и много усмихната. Освен това е ресурсен учител. Смело решение от нейна страна, биха казали някои. Не и когато професията ти е призвание. В следващите редове Мария ще ни разкаже за проблемите на децата със СОП през гледната точка на ресурсния учител.

С какво се сблъсква един родител на дете с увреждания в България?

В много първоначален момент тези родители се сблъскват с разпада на очакванията си, на мечтите си. Те са си представяли детето по някакъв определен начин или ако не, то не са мислили за варианта, че то може да бъде с увреждане, да „му има нещо“. Това е голяма криза в живота на семейството, изключително труден момент – осъзнаването, че всичко се преобръща, възникването на чувство за несправедливост, на вина. Това отнема време, дори някои семейства се разпадат. Специалистите казват: „Да се осъзнае и приеме проблемът“. След като това се случи, се започва активно търсене на решение.

Ролята на държавата?

Ролята на държавата е подкрепяща. Преди да се стигне до образование, първо е нужна медицинска грижа. Педиатърът или семейният лекар е този, който би трябвало да обърне внимание, ако има някакво нарушение в развитието на бебето. Разбира се, не всяко дете расте по план и таблица, но има индикатори, които трябва да се следят. Лекарите са наясно с това и внимават за ранни симптоми.
Обикновено педагогическите специалисти от детската градина обсъждат много подробно с родителите поведението и развитието на детето.

Ако семейството, осъзнавайки проблема, потърси подкрепа – държавата предлага такава във вид на медицински и социални услуги, консултации с педагогически специалисти – логопед, психолог, различни по вид рехабилитатори, специални педагози и др.

Всяко държавно училище или детска градина може да предостави обща и допълнителна подкрепа на възпитаниците си. Дори и да не разполага с екип от специалисти, то може да си ги „заеме“ от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

Редът е следният: Детето има несъответствие в развитието (например задръжка). Консултацията с лекар е задължителна, най-добре с детски психиатър – правят се тестове и наблюдения, за да се установи има ли необходимост от допълнителни специалисти. Дава се препоръка и се поставя диагноза. С този документ и молба за допълнителна подкрепа се отива при директора на училището или детската градина. Организира се среща с Регионалния екип за подкрепа на личностното развитие. Това е мобилен екип от различни специалисти, които се срещат с родителите и детето в учебното заведение и решават какъв вид подкрепа ще бъде предоставена. След това директорът осигурява необходимите педагози. Процедурата звучи сложно, но е организирана така, че да е възможно най-удобна за семейството. Медицинската документация вече не е задължителна, а желателна. Това е така, защото детските психиатри са твърде малко, те са в по-големите градове и се чака дълго за преглед. А времето тук е изключително ценно и колкото по-рано започне терапевтична работа, толкова по-добре. От подаването на молбата към директора до решението на комисията (РЕПЛР) и започването на работа със специалисти би трябвало да мине най-много месец. Това е една от наистина добрите и бързи практики в системата на подкрепа и приобщаване.

Най-неотложните за решаване проблеми в системата?

В момента системата има своите проблеми и това е една безкрайна тема. Относно приобщаващото образование обаче, в последните няколко години се свърши доста работа, написаха се закони, наредби и документално нещата са уредени. По-важното е друго – много масови учители минаха обучения и квалификация, което улесни работата и подобри качеството на обучение и интегриране на децата със специални образователни потребности. Всичко се случва бавно, но точно в тази насока нещата се развиват добре. Масовите учители са по-спокойни, по-уверени и се чувстват по-пълноценни в работата си с такива деца, в сравнение с преди 6 години, например.

Проблемът с младите педагогически специалисти още е налице. Тяхното задържане в системата е проблем. Те идват, опитват се, но бързо се отказват. Има много път още да се извърви. Въпреки всичко, моята лична прогноза е положителна.

Кои са най-често срещаните проблеми при децата със СОП?

Децата със специални образователни потребности най-често имат проблемите на децата в норма, като изключим тези вследствие на състоянието им. Моят опит е свързан с деца, интегрирани в масова детска градина и училище. Наблюдението ми е в изключително положителна насока – децата в норма приемат тези със СОП, особено в ранна детска възраст. Помагат им, обгрижват ги, внимават с тях, преотстъпват им играчки, дават им предимства в игрите – винаги са добронамерени. Освен ако не са видели или чули различно мнение от възрастен.

Изключително важно е да се знае, че детето със СОП има същите права и отговорности, както всяко дете в норма, което се обучава в училище или детска градина.

Каква е ролята на ресурсния учител?

Ресурсният учител работи с деца от детска градина до последен клас. Неговата най-важна задача е да намери силните страни на детето и през тях да работи за наваксване на пропуските и мотивиране към учебна дейност. Провежда консултации с родители и колеги, обсъжда задачите и динамиката в развитието с екипа. Дълга длъжностна характеристика има той. За децата е „твоята учителка“. „Ето я, твоята госпожа дойде“ или „Твоят юнак днес е решил две задачи за цял час!“ Вероятно ресурсният учител и детето със СОП са си „свои“. И това е така, защото работят индивидуално, имат възможност да изградят доверителна връзка. Естествено, детето има още много свои учители и специалисти, ресурсният учител има още „свои деца“, но разбирането, подкрепата, дори и само тихото присъствие на ресурсния учител са много важни за децата.

Защо реши да станеш ресурсен учител?

Защото ми хареса идеята да помагам на деца. Втората ми специалност е психология, бакалавър. Много ми помага в работата. Така се завъртяха нещата, че все бях професионално около деца, никога не съм си мечтала като малка, не ми е било цел. В университета ми стана изключително интересно, в практиката се ориентирах, премина ми смущението и набързо разбрах, че това са деца. Все още виждам Детето, не увреждането. За мен са чудесни деца, забавляваме се, работим през игра, обсъждаме неща… харесва ми. Когато има напредък, се чувствам удовлетворена и празнуваме всяка малка крачка напред, това е безценно.

Как преминава един твой ден?

Всеки ден имам график, защото съм в различно училище или детска градина. Имам група от 10–12 деца, но те не са на едно място. Ставам скандално рано, всички учители стават скандално рано! Пълня раницата с материали за работа, често нося и лаптоп, и се отправям към детската градина. Там имам забавления и учение, после отивам към училище. Нямам междучасия, обикновено прекарвам времето с децата или подготвям упражнения и работни листове. Понякога влизам в час, сядам до детето и работим заедно, друг път работим индивидуално в кабинет. Пътувам и извън града, в по-малки населени места. Нямам собствен транспорт и тичам по гари и автогари. През зимата е тъмно сутрин. Работният ден на ресурсния учител е 5 часа работа с деца по закон. В останалите три часа пиша документация, ходя на оперативки, пренасям документи, влизам в екипни срещи, говоря с родители. После слагам раницата и по обратния път.

Разговора проведе Кристина Крумова