Нашата читателка Диана Захова от Враца ни изпрати писмо, в което разказва какви трудности е срещала при кърменето на сина си. Прочетете написаното от нея, защото то може да ви даде кураж в първите дни след раждането...
През бременността изобщо не си представях, че кърменето може да не е най-лесното нещо на света. Мъжът ми и акушерката подкрепяха желанието ми да кърмя, а и аз твърдо бях решила да не прибягвам до заместители на майчиното мляко. Прекрасният ми син обаче беше решил друго. От първия ден той се блъскаше в гърдата ми с отворена уста като малко птиче и жално приплакваше с набръчкано от напрежение челце. Акушерките от всяка смяна се стараеха да му помогнат да захапе правилно зърното, окуражаваха ме да опитвам различни начини. Каквото и да прилагах,
моето бебче не можеше да засуче
Езикът му пречеше – синът ми се опитваше с върха му да докосва устните си, така че дори когато гръдното зърно и ареолата бяха правилно поставени, той не успяваше да засуче.
На втория ден акушерките започнаха да се тревожат, че бебето изобщо не поема храна. Обясниха ми, че е гладно и ме попитаха дали още настоявам да не му се дава шише със заместител на кърма. Потвърдих, че държа на това, но амбицията ми започна да отслабва. Знаех, че е обичайно след раждането бебетата да намаляват теглото си, но синът ми изглеждаше гладен, жаден, като че ли изморен от опитите си да избяга от свят, в който беше постоянно гладен.
Вечерта една акушерка ме накара да изцедя кърма в шише. Опитах се, но успях да изстискам само малко. Момчето ми я изпи и аз бях щастлива.
Мечтаех да се приберем вкъщи. Бях сигурна, че там, без акушерките да се опитват да натикат зърното ми в устата на бебето, ще успея да се справя. Щях да съм по-спокойна, майка ми щеше да ми помага и всичко щеше да се нареди.
На втория ден след прибирането ни от родилното – петия ден от раждането, бях напълно обезкуражена. Надеждите ми, че успехът ще дойде вкъщи, не се оправдаха. Синът ми се мъчеше да налапа зърното, плачеше и пъшкаше, преди накрая изтощен да заспи. Сърцето ми се късаше. Майка ми предложи
да изпомпвам кърмата
Това беше най-логичното решение, което до този момент не ни беше дошло на ум.
Таткото купи помпа и шишета с биберони, препоръчани като най-добрите заради наподобяването на гръдното зърно. Когато най-после успях да отместя езика на бебето, който препречваше пътя му към биберона на шишето, и наблюдавах как гълта изпомпаната от мен кърма, се почувствах добрата майка, която заслужаваше моето прекрасно дете. То веднага започна да спи по-спокойно и да наддава и изтощителната до момента процедура започна да става успешна.
И така, когато синчето ми беше гладно, аз му предлагах шишето с изпомпана кърма, след което отново изпомпвах, за да съм готова за следващото хранене. По цял ден и дори през нощта изпомпвах и го хранех. Гърбът ми се схващаше от неудобната поза, при която извършвах манипулацията, и установих, че каквото и да правех, болките ме тормозеха. Но бях щастлива, че кърмата ми беше достатъчна, за да задоволи нуждите на бебето, а и моето решение да го храня само с кърма се осъществяваше.
Когато синът ми стана на една седмица, отидох да се консултирам със специалистка по кърменето. Докато бяхме при нея, момчето ми непробудно спа. Тя ме посъветва преди всяко хранене
да го слагам на гърдата
и да пробвам дали ще започне да суче. Така според нея бебето щяло да усети неповторимата връзка, която кърменето създава между мен и него. През следващите две седмици изпълнявах съветите на специалистката и въпреки че храненето отнемаше повече време заради опитите да накарам сина ми да суче, бях щастлива, че той расте.
Когато момчето ми беше почти на един месец, подготвих всичко, както дотогава, и го сложих на гърдата, за да наблюдавам как ще пъшка около гръдното зърно. Окуражавах го с обичайното подканяне и слагах зърното в устата му. Този път обаче се случи нещо необичайно – изглеждаше, че
синът ми започваше да суче
Не можех да повярвам – толкова пъти ми се беше струвало, че кърменето ще потръгне, че вече бях загубила надежда. Сега обаче чух как бебчето ми поглъща ритмично, макар и твърде бързо. Когато свърши и веднага заспа, знаех, че наистина успяхме.
През следващите няколко дни за всеки случай държах помпата близо до мен, но вече нямаше нужда да я ползвам. Чувствах се толкова прекрасно, че най-после станах кърмеща майка!
След две години родих втори син, с който също имах проблеми при засукването. Наложи се и при него отначало да ползвам помпата.
Въпреки трудностите и досега смятам, че кърменето е естествено и нормално преживяване за майката. Научих много за него от момчетата ми. Сега съм сигурна, че ако с мъжа ми сме благословени да имаме още деца, ще съм заредена с добра и успешна стратегия – изпомпване и опитване, опитване и изпомпване.