Следродилният мастит се появява 6 седмици след раждането при жени, които кърмят бебето. Това е възпалителен процес, засягащ млечната жлеза. По правило инфекцията на тъканите на гърдата не се отразява на майчиното мляко.
Маститът се причинява от различни микроорганизми, които се намират по кожата на гърдите на родилката и по устата на кърмачето. Сред най-честите причинители са стафилококите. Обикновено се засяга едната гърда. За възникването на възпалителния процес определена роля имат и някои благоприятстващи фактори: затруднение в сученето, което води до задържане на кърма, или недостатъчно изпразване на гърдата, наличие на рагади (ранички) по гръдните зърна и пигментираната част около тях, които са входната врата на инфекцията, неправилна и недостатъчна подготовка на гърдите преди и след кърмене, неспазване от неопитната майка и най-близките й на елементарни, но важни хигиенни изисквания. Без да е правило, следродилният мастит се среща по-често при жени, които са прекарали такава инфекция при предишна бременност.
Съществуват две основни форми на заболяването: спорадична – характерна за родилки след изписването им от родилното заведение, и епидемична – инфекцията се разпространява в родилното отделение от болна жена, носителка на най-честите микробни причинители.
Как започва и как протича?
Скоро след като започне кърменето, една от гърдите на родилката става напрегната. Гръдното зърно и ареолата са болезнени при докосване и в началото на кърменето при опитите на бебето да ги обхване с устата. Кърмачката чувства умора и болки в тялото. Засегнатата гърда става по-плътна, зачервена, подута, в определен участък се опипва втвърдяване с различна големина. При развит възпалителен процес майката може да усеща втрисане или да има повишена телесна температура (тя може да стигне до 40 ºС). Лимфните възли в съответната област са болезнени и подути, което предизвиква болки в ръката и ограничава движенията й. От гърдата се отделя гноевидна течност, зърното е разранено. Кърменето се затруднява, става много болезнено, стига се до задържане на кърма, което благоприятства възпалителния процес. Така порочният кръг се затваря.
Лечение
Противовъзпалителното лечение с подходящи антибактериални медикаменти започва още при началните признаци на мастит. Бактериологичното изследване на материал от засегнатата гърда и определянето на микробния причинител дават възможност да се назначи най-подходящият антибиотик. Често към комплексното лечение се включва и физикална терапия.
Най-тежкият етап от развитието на мастита е формирането на абсцес в засегнатата млечна жлеза. При наличие на няколко до множество абсцеси общото състояние на кърмачката се влошава още повече. В този случай спешно следва да се потърси специализирана помощ и да се обсъди възможността за хирургична намеса.
В недалечното минало често се прилагаше обширна хирургична интервенция на засегнатата жлеза и поставянето на постоянни и често сменящи се дренажи, което създаваше голям дискомфорт на кърмачката. Освен лошия спомен след интервенцията оставаха и доста груби ръбци след зарастване на разрезите върху бюста на жената – “паметник”, който постоянно я връщаше към много тежък период от миналото.
Лечението на мастита може да включва някои допълнителни процедури, например локално приложение на топли влажни компреси по 15–20 минути през час-два. Чрез тях се стимулира приливът на кръв към възпалената зона, което ускорява оздравителния процес. При поставянето на пластмасова бутилка с топла вода, увита в хавлия, е необходимо да се вземат предпазни мерки срещу случайното й отпушване. Ако водата залее нежната тъкан, има опасност тя да изгори.
Известно облекчение може да се почувства и при обвиване на възпалената гърда с влажна студена кърпа. Двата вида компреси могат да се редуват. Лекият, нежен масаж на гърдата преди кърмене подпомага по-лесното оттичане на кърмата и предпазва от препълване и напрежение.
Опасно ли е?
Майката не бива да се страхува, че антибиотичното лечение на мастита може да има увреждащ ефект върху новороденото. Много строго се спазва принципът кърмачката да се лекува с най-ефективния антибиотик, който обаче е безопасен за бебето. Младата майка трябва да обръща внимание на упътването към всеки медикамент. В него задължително има и указания за влиянието на лекарството върху бременността и върху новороденото при кърмене.
Бременните жени, които ще кърмят за първи път, безспорно се интересуват има ли предварителни ефективни профилактични мерки, за да не се допусне мастит? А кърмачките, при които са се появили рагади по зърната и начален мастит, искат да знаят как може да се ограничи възпалителният процес още докато е в най-лека степен, и в никакъв случай да не се допусне развитието му до абсцес? В продължение на десетилетия бъдещите майки се съветваха в последните седмици на бременността да обтриват с хавлиена кърпа гръдните зърна, за да загрубеят и така кожата им да се подготви и да се повиши нейната устойчивост след започване на кърменето. Този метод заедно с използването на уреди за изтегляне на хлътнали зърна следва да се прилага внимателно поради опасност от предизвикване на преждевременно раждане.
Успех в профилактиката се постига и чрез физиотерапевтични процедури. Много важна е строгата хигиена – гърдите да се измиват редовно. От значение е сутиенът на бременната и кърмачката да е удобен. За подготовката на гръдните зърна се използват и най-различни мехлеми. Те обаче трябва внимателно да се подбират и да се употребяват само определените за тази цел, защото има мазила, които благоприятстват инфекцията.
След раждането на детето профилактична мярка против възникването и развитието на мастит е стриктното спазване на хигиенните изисквания преди, по време и след приключване на кърменето както за родилката, така и за новороденото. Много важни са ранното третиране на появилите се рагади по зърната и своевременно започнатото антибиотично лечение на началния мастит. От значение са и редовното изпразване на гърдите и спазването на правилата и на ритъма на кърмаческите техники.
Чуждият опит
Швейцарска клиника предлага консервативен метод за лечение на следродилен мастит. Под локална анестезия и ехографски контрол в абсцеса на млечната жлеза се вкарва игла, течността се аспирира, кухината се обработва с антибактериални средства, прилага се и подходящо антибиотично лечение. Процедурите се повтарят през 2–3 дни, докато размерите на кухината на абсцеса, които се следят ехографски, намалеят. От 10 години описаната практика е утвърдена в клиниката като метод на избор.