Младата майка Еми Момчева наскоро е спряла да кърми сина си. Тя се оплаква, че се чувства потисната, лошото настроение е неин постоянен спътник. Освен това е жертва и на нощен тормоз – осеммесечното й момченце постоянно се буди, плаче и търси помощта й... Прочетете нейния разказ. Може би ще откриете, че вълненията й не са ви съвсем непознати.

Напоследък много хора ме дразнят. Особено тези, които нямат деца и непрекъснато малко ехидно ме подпитват как се чувствам с моето дете. Какво да им отговоря? Нямам отговор, който да отнеме по-малко от 48 часа, затова предпочитам да замълча или да се задоволя с двусмислено повдигане на раменете. Въпреки това не мога да си спестя дълбокомъдрото им заключение, че “с дете всичко е различно” (откъде ли са стигнали до този извод?!).


Истината обаче е, че не по-малко ме дразнят и хората с деца. Те пък се отнасят като че ли си станал член на някакво тайно общество, което единствено познава пътя към щастието и удовлетворението. Някои даже ме питат кога ще дойде следващото дете, за да бъде щастието ми пълно.

Ясно е, че в този период не съм в най-доброто разположение на духа. Радвам се, че вината не е в мен, а както ме успокои моята лекарка, в хормоните. Особено след отбиването на детето започна една игра на възход и падение, и то точно когато човек има нужда от нещо, което да го ободри… Освен това се знае, че краят на кърменето, че поставя и край на съкровената връзка между майката и бебето, а при мен – и край на сексапилния бюст. А колкото по-малък е бюстът на една жена, толкова повече тя е склонна да се оплаква от лекомисления си партньор, за когото това е атрибут от първостепенна важност.


Сега идва втората главна причина за лошото ми настроение – нощите. Като слушам и другите майки, май почти при всички бебета се открива един неприятен феномен – те просто не обичат да спят нощно време. А ако все пак бебето реши да поспи, това непременно ще стане на ръцете на мама, която трябва да го люлее безспир, и то без да сяда. Моят син “настоява” четири пъти да изпея любимата му приспивна песен, два пъти да имитирам котето, още два пъти да погаля плюшеното мече. Чак тогава (около 4 ч. сутринта) съкровището ми заспива, и то в леглото си.

Колко дълго ще продължава това? Като слушам една приятелка с четиригодишно момиченце, което всяка нощ отивало при мама и татко в спалнята, май скоро няма да съм пощадена. Как да не се съгласи човек с “доброжелателите” без деца, че с децата всичко е съвсем различно?


Спирам да се оплаквам, защото пак дойде времето да разнасям насам-натам малкото си синче – прелестното мамино ангелче…