Темата за храненето на новороденото и бебето е обсъждана, оспорвана и преразглеждана вече много поколения наред. Много мнения са били представяни и още толкова съвети са били давани за това кое е правилно и кое не. В дългата ми практика като акушерка и майка обаче научих, че най-правилният отговор на въпроса „Как“ е отговорът „Защо“.

Без съмнение, най-важното за оцеляването на едно новородено – било то бебе, коте, мишле или друго живо същество, са начинът на хранене и майчината грижа. Дотук обаче са и приликите: всеки вид има нужда от различно структурирана хранителна формула и режим за правилното осъществяване на уникалните процеси, наречени растеж и развитие. По време на първите 6 месеца от живота на детето например мозъкът почти удвоява своите размери, като осигурява правилните си функции на растеж и развитие в следващите години, за разлика от първите няколко месеца от живота на едно коте или теленце, при които далеч по-важно е да натрупат мускулна и костна маса, за да си осигурят физическото оцеляване. Новородените котета удвояват теглото си до десетия ден, а теленцата – до 40-ия ден. Съставът на кърмата (млякото), произведена от майката, е не само строго специфичен и адаптиран към нуждите на определения вид, но и се променя във времето, за да осигури правилния ритъм на растеж и развитие на кърмачето.

Кърменето, като основен метод на хранене през първите 6 месеца от живота на новороденото бебе, е възможно най-добрият начин за осигоряване на необходимите хранителни вещества, биоактивни фактори, витамини и минерали. Майчината кърма е единствената специално произведена и структурирана храна за новороденото, осигуряваща му също и защита срещу инфекции и подпомагаща имунното съзряване и микробиологичната колонизация на организма му, защото...

Протеин

Количеството и качеството на протеина, един от най-важните хранителни елементи в кърмата, са пропорционални на нуждите от развитие на мускулната и костната маса на всеки вид. Протеинът в майчината кърма е между 0.9/1.3 г на 100 мл, за разлика от 3.3 г на 100 мл в кравето мляко, защото бебето, за разлика от теленцето, расте много по-бавно. Доказано е, че адаптираните млека за новородени, произведени на основата на краве мляко, поради по-високата концентрация на протеин съдържат и по-висока серумна концентрация на леоцин (Leucine) – уникална аминокиселина, стимулираща мускулния растеж, производството на инсулин и IGF-1. Организмът на новороденото обаче няма нужда и не може да усвои такива концентрации на леоцин, вследствие на което често се наблюдава отключване на механизмите на затлъстяване и диабет. Качествените характеристики на протеина в кърмата и на този в кравето мляко също се различават драстично. Казеинът и суроватъчният протеин в кърмата са в съотношение 40:60, докато в кравето мляко съотношението им е 80:20. При новородени, хранени с адаптирани млека, често се наблюдават запек, колики или алергични реакции, които до голяма степен се дължат именно на двойно по-високото количество казеин, чиято молекула е трудно разтворима и трудна за преработка в стомашно-чревния тракт на новороденото.

Лактоферин

В същото време единствено кърмата е богата на лактоферин (Lactoferrin) – гликопротеин, който стимулира и адаптира имунната система, и лизозим (Lysozyme) – ензим, който атакува защитните клетъчни стени на бактериите и осигурява така необходимата защита на новороденото срещу бактериални инфекции. Магическият сънотворен невропептид DSIP (Delta Sleep Inducing Peptide), който не само подпомага и подобрява продължителния и дълбок сън, но също засилва защитните процеси в тялото на новороденото, отново се съдържа единствено в майчината кърма.

Мазнини

Мазнините са основен хранителен елемент, който в същото време играе решаваща роля за развитието на мозъка на бебето. Макар и в еднакви количества – 3.9 г/100 мл в майчината кърма и 4.1 г/100 мл в кравето мляко, те имат почти напълно различен състав.

Мозъкът до голяма степен е съставен от мазнини. При новородените през първите 6 месеца той нараства почти двойно, като голяма част от този растеж е за сметка на малкия мозък – дела, отговорен за физическото развитие и моторните умения. За да се постигне растеж и правилно функциониране обаче, са необходими полиненаситени мастни киселини – омега-6 мастни киселини, арахидонова киселина (АА), омега-3 мастни киселини, докозахексаенова киселина (DHA), а също и линолова киселина, алфа-линоленова киселина (ALA) и ейкозапентаенова киселина (EPA). Тези мастни киселини, както и холестеролът и липазата не присъстват в кравето мляко и поради това в адаптираните млека са включени като добавка, и то в различни количества. Единствено майчината кърма осигурява правилните нива на полиненаситени мастни киселини в зависимост от възрастта и нуждите на развиващия се организъм на бебето. Кърмата също е богата на холестерол (почти напълно абсорбируем), липаза и ензими, спомагащи за усвояването на мазнините. Те играят основна роля в изграждането на лимбичната част на мозъка, която контролира емоциите и дългосрочната памет, а различни изследвания през последните 20 години доказаха, че балансът на мазнините в майчината кърма има значителен ефект върху неврологичното и когнитивното развитие на бебето, а по-късно и на детето и възрастния индивид.

Въглехидрати

Въглехидратите в кравето мляко, адаптираните млека и кърмата също се различават драстично. Основният въглехидрат в кърмата е Beta-D-Lactose (бета-дизахарид-лактоза). Състои се от две прости захари или монозахариди, които от своя страна се разбиват на глюкоза и галактоза. Глюкозата освобождава така необходимата енергия, осигуряваща стабилното развитие и растеж на новороденото, а галактозата стимулира развитието на централната нервна система. Бета-дизахарид-лактозата подпомага и повишава способността на организма на новороденото да абсорбира жизненонеобходими минерали, включително и калций. Освен бета-дизахарид-лактозата обаче в кърмата са изолирани около 130 олигозахарида, съдържащи терминал Гал-(beta 1,4)-Glc и вариращи от 3 до 14 поливалентни единици в молекулата. Съдържанието на въглехидрати достига 2,5 г/100 мл в коластрата (първите 2–3 дни след раждането, когато новороденото има най-голяма нужда от енергия), за да спадне до 1 г/100 мл през следващите няколко месеца, когато скоростта на растеж на кърмачето намалява. Олигозахаридите участват активно и в изграждането на жизненоважните пробиотични бактерии в червата на бебето Lactobacillus bifidus (лактобацилус бифидус), които предотвратяват развитието на инфекции в стомашно-чревния тракт. Докато Аlpha-D-lactose (алфа-дизахарид-лактозата), съдържаща се в кравето мляко, не е в състояние да поддържа здравословната функция на Lactobacillus bifidus в стомашно-чревния тракт на бебето. В сравнение с кравето мляко, кърмата съдържа около десет пъти повече олигозахариди. В някои адаптирани млека се добавят изкуствени олигозахариди, но естествените субстанции на кърмата не могат да бъдат копирани.

Освен бета-дизахарид-лактозата и олигозахаридите обаче, в кърмата, за разлика от кравето мляко, се съдържат и монозахариди, полизахариди и фруктоза, а също и други видове въглехидрати, образуващи уникална и единствена хранителна материя, специално изградена за бебето.

Кърмата е не просто храна. Тя е структура, осигуряваща оцеляването и правилното развитие на новороденото.

 

Текст: Гергана Николова, магистър, акушерка (снимка от предния брой)