Когато през 1997 г. става част от “Антибиотика”, Савина е убедена, че името на знаменитото дамско вокално трио е съдбовно свързано с житейския й път – целият род по майчина линия е лекарски. Пловдивски род с родопска жилка. По баща пък роднините й са метеоролози и геодезисти. Като малко момиченце Савина мечтаела да стане едновременно и лекарка, и певица. Избирайки музикалната кариера, тя реализира несбъднатата мечта на майка си Снежана, която цял живот е работила като медицинска сестра, без да успее да осъществи артистичните си заложби.

Обожавах да бия инжекции на куклите си. Имах една голяма плюшена маймуна Пепи. Тя винаги беше мокра, понеже непрекъснато я подлагах на “лечение”. А когато й слагах система, направо подгизваше и се налагаше да я сушим. Предписвах й антибиотици! Мама не ме съветваше да ставам сестра като нея, понеже лекарите много “командерят” сестрите, така че в крайна сметка се насочих към пеенето.

Още от прохождането си Савина жънела овации с танци и умели имитации на Маргарита Хранова. Братовчедка й свирела на акордеон, а Савина танцувала и пеела. Костюми, прически, театри... За всеки празник семейството имало гарантирана музикално-артистична програма. Заради органичната си непоносимост към детските ясли и детската градина Савина често без колебание симулирала, че е болна. За по-малко от час след като я оставяли в градината, телефонът у тях иззвънявал и тревожен глас призовавал майката незабавно да отиде и да вземе дъщеря си “... на легло с бъбречна криза”. Термините, чути и прихванати от тригодишната Савина вкъщи, безотказно работели пред персонала в градината: “Боли ме, имам бъбречна криза, викнете майка ми!” Номерът обаче не винаги минавал – например когато си нарисувала с флумастер пъпки по лицето “а ла шарка”. Друг път с часове притискала чело в радиатора, след което успявала да убеди майка си, че е с температура и ходенето на детска градина можело да се размине – поне за ден...

Аз съм едно от първите български момиченца, които имаха кукла Барби. Истинска Барби, при това в розов гащеризон. Куклата ми Соня пък беше със специална плоча, която се слага откъм гърба: от едната страна плаче, от другата се смее. Имаше и специално вградено маркуче, чрез което се напишкваше, като я стиснех.

Савина никога не е губила стремежа си към свобода и това понякога изправяло на нокти грижовните родители. Колкото и да били нащрек, когато я разхождали в парка “Заимов”, Савина все измисляла как да се изплъзне и да се изпари. Веднъж я намерили в компанията на авторитетен милиционер, който обаче отказал да върне детето. То му било казало, че “мама и татко ме изоставиха”.

Роднинският съвет решил момиченцето да бъде кръстено на баба Славка – майката на таткото Венцислав. “Славина ще е”, решила майката Снежана, но при изписването от родилния дом баба Славка се вторачила в бебето и казала: “Буквата “л” ще й тежи”. Така останало Савина. Кривите крака на Савина като бебе били голям дерт за майка й, която се опасявала, че момичето ще бъде грозно. Не било луксация, но крачетата имали формата на буквата “О”. Днес от това няма и следа – две списания последователно обявяват Савина за най-красивата жена в България, наред с Наталия Гуркова и Елена Петрова.

Дъщерята: Чудех се на големия корем на мама
Освен че пее в училищния хор, от деветгодишна Савина играе в единствената тогава школа по модерен балет в Двореца на пионерите, което й отваря пътя към голямата сцена. Завършила е VІІ гимназия в София и “Туризъм” в Нов български университет. През 1997 г. с двама балетисти участва в конкурс за двойник на Мадона, където я забелязват за бъдещата дамска формация “Антибиотика”. От този период започват големите й успехи на музикалното поприще…
С брат ми Иво сме различни по характер, но много се обичаме. Той ми е като мениджър, откакто се захванах със самостоятелна кариера. Помня го още преди да се роди – бях почти тригодишна и често се вслушвах как рита вътре в големия корем на мама. В първи клас шокирах мама с въпроса: “Ами ако докато съм в час, изведнъж ме хванат родилните болки, какво ще правя?!” Тя едва успяла да ми внуши, че този момент едва ли ще настъпи толкова скоро.

Майката: Към бременността подходих с любопитство
Снежана е от Пловдив. Работи като медицинска сестра, когато се запознава със софиянеца Венцислав, който по това време отбива военната си служба в Града под тепетата. Стават съпрузи. Снежана ражда дъщеря си в Пловдив под зоркия поглед на сестра си, известен акушер-гинеколог.

Когато разбрах, че нося бебе, престанах да работя, за да го опазя. Савина е дълго чакано дете. Бях в деветия месец, когато с мъжа ми решихме да прекараме почивните дни в Пловдив. Тайно вярвах, че ще родя детето си именно там, понеже всички в болницата ми бяха колеги и приятели. Така и стана – Савина проплака в пловдивска болница седмица по-рано от очакваното. Като я хвана акушерката, първата реплика беше – ах, какви красиви устни има това момиченце! Тогава вече знаех, че един ден ще е на сцената.
Децата ми са пролетни бебета: тя се роди през май, а брат й през април. По време на втората бременност бях много по-смела. Ходех из града с корема напред и носех почти тригодишната Савина на ръце. Веднъж една възрастна жена ме спря и ми каза: “Булка, пусни детето!” Отговорих й, че дъщеря ми се е изморила да ходи и сърцето не ми дава да я пусна… По това време Савина беше влюбена във Васил Найденов и непрекъснато ме тормозеше да й пея “Под мостовете не шумят реки”. Знаеше, че ще има братче и в писмо до Дядо Мраз поиска да се казва Иванчо. Предстоеше да отида в родилния дом и разказвам на Савина как след няколко дни бебето ще се роди и как тя и татко й ще дойдат да ме вземат от болницата. Тя се оглежда и ми шепне: “Мамо-о, а не може ли тайничко вместо с татко, да дойдем аз и Васил Найденов? И букет “каралфили” даже ще ти донесем!”
Като гледаше естрадните концерти по телевизията, все й се искаше Васил Найденов и Маргарита Хранова да се оженят! Първата й среща с него беше на един концерт в Панаирното градче – специално излезе на сцената да му връчи букет и беше много впечатлена.
Горда съм от успехите на Савина, но не и изненадана. Всъщност тя се е метнала на мен – не като медик, а като артист, понеже и аз на младини играех в самодеен театър и пеех в Градския хор на Смолян. “Вие ще се гордеете с нея, по очите й познавам” – навремето предрече една случайно срещната възрастна жена.
Първата дума, която изрече Савина, не беше “мама”, а “това-онова”. Тя беше едно интересно дете.

“Една”
След “Антибиотика” (1997–2004) първият сингъл от самостоятелния проект на Савина е “Една” – музика и аранжимент: Графа, текст: Любо от “Те”. Стоян Радев е режисьор на клипа, в който участват танцьори от “Амарант Денс Студио”. Още три песни от самостоятелната кариера на Савина са по първите места в класациите: “Кажи дали”, “По-бавно” и “Дискретно”.