Защо жените сменят десетки лекари, преди някой да ги чуе?

„Всичко ти е наред“, „Вероятно е от стрес“, „Нормално е да те боли“.

За много жени тези фрази са повтарящ се модел. След месеци или години на болка, умора, хормонални проблеми или необясними симптоми, те често се оказват в безкраен водовъртеж от прегледи, изследвания и смяна на специалисти, докато някой най-накрая не им отдели необходимото време, за да изслуша историите им. 

В тази статия Дияна Карабожикова разказва за инициативата на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” - „Писмо до лекаря, който не ме чу“. Тя има за цел да намали пропастта между пациентите и лекарите.

Болката на жените се поставя под съмнение в много от случаите

Изследвания показват, че жените по-често са възприемани като „преувеличаващи“, „емоционални“ или „прекалено чувствителни“ от медицинските специалисти. В резултат, те често получават по-малко обезболяващи, чакат по-дълго за диагноза и им се предлага подкрепа от психолог, вместо от решение на физическите им проблеми.

Особено засегнати са жени с хронични състояния като ендометриоза, автоимунни заболявания, хронична тазова болка, мигрена, заболявания без „видима“ находка в стандартни изследвания.

Проблемът е, че медицината традиционно е изграждала диагностичните си модели основно върху мъжки симптоми и клинични данни от мъже. За пример могат да се дадат сърдечните заболявания - жените често проявяват различни симптоми при инфаркт и затова диагнозата при тях понякога се пропуска.  

Когато изследванията са „нормални“, пациентката остава сама

Много хронични заболявания не се виждат лесно в кръвни тестове или образна диагностика. Но медицинската система често разчита именно на измеримото.

Така жената чува фрази като: 
„Няма нищо“
„Всичко е в главата ти“
„Трябва да се успокоиш“. 

Следоватено жените започват да се съмняват сами в себе си заради системното игнориране на проблемите им.

Здравната система също има вина

Не всичко се свежда до лични предразсъдъци. Много лекари работят при огромно натоварване, което води до кратки прегледи. Лекарите преглеждат десетки пациенти дневно, имат и административен натиск, както и липса на време за по-сложни случаи.

В такава среда хроничният пациент често се превръща в „труден случай“, който изисква време, слушане и свързване на множество симптоми.

Дори в България много пациенти описват усещането, че са „претупани“ или че никой не иска да търси по-дълбоко причината.  

Защо жените продължават да сменят лекари?

Човек, който страда ежедневно, не търси перфектен лекар. Търси някой, който ще го изслуша, без да го прекъсва, а не някой, който използва стресът като виновник за всички проблеми.
Моментът, в който една жена казва „най-накрая някой ме чу“, не означава, че е открит чудодеен специалист. Понякога означава просто, че за първи път някой е подходил към нея като към човек, а не като към поредния номер в графика.

Промяната вече започва

Темата вече се обсъжда все по-открито. Все повече изследвания анализират половите различия в медицината, а пациентите се чувстват по-спокойни да говорят публично за преживяванията си.
Но доверието се възстановява трудно. Особено след години, в които човек е чувал, че „просто си въобразява“.

И може би най-важният въпрос не е “Защо жените сменят десетки лекари”. А “Защо толкова често им се налага”.

Точно затова и Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” започна инициативата “Писмо до лекаря, който не ме чу”. Нейната идея е всяка жена, която е преживяла неглижиране от здравната система, да напише писмо до този, който е пренебрегнал болката и симптомите й. 

Писмата са абсолютно анонимни и няма да бъдат изпращани до конкретни специалисти. След събирането на историите, момичетата от Фондацията ще издадат доклад, за да се борят за конкретни промени в здравната система, които да доведат до по-добра грижа за женското здраве. 

Освен това, писането има силен терапевтичен ефект. Всяка жена, която дълго е таила болката и срама от преживяното в някой лекарски кабинет, може да излее тези чувства и най-после да се освободи от тях.

Ако някога сте изпитвали неразбиране или неглижиране от здравната система, споделете анонимно своята история. Защото промяната за всички започва от всяка една жена.

Автор: Дияна Карабожикова