Дори и днес все още по отдалечените села можете да откриете възрастни хора, които не си спомнят точно рождената си дата, но уверено отговарят на въпроса кога са родени: „Било е по Илинден...”, “Преди Димитровден...”, “Тогава се празнувал Гергьовден, затова съм и Георги”... Това показва, че често новороденото „идвало с името си”, ако се роди около някой голям християнски църковен празник, и рожденият му ден съвпадал с имения. По традиция имените дни се празнуват с всеобщо веселие.
Това ги отличава от други аналози в празничната система на европейските народи, където не се празнува „ден на името”. Една от причините за това събитие е, че името на основателя на рода се предава от поколение на поколение и се повтаря сред по-младите. А така името има и свой покровител сред православните светци, които се честват от цялата общност, и това съвпада примерно с общоселските или общоградските събори. Затова се приема, че на имен ден не се кани, а всеки може да честити и да гостува на именика.
Традиционните благопожелания са: „Да ти е живо и здраво името! Да го носят внуци и правнуци!” Като подарък се поднася някаква храна или напитка. В случай че празнуват повече от един именници, всеки приготвя по нещо за общата трапеза, като задължително носи погача и бъклица с вино или с ракия. Ако празникът е в домашни условия, достатъчно е да се почерпи с нещо сладко – локум или халва.
В навечерието на своя празник по-набожните хора задължително посещават храма и си записват света литургия. На другия ден, когато в църквата множеството се събере за празничната служба, всички чуват и повтарят името на празнуващия със съответните благопожелания за щастлив и благочестив живот, изречени от свещеника. Според църковната практика в черквата трябва да се занесе жито, което да се освети, и брашно и обреден хляб – петохлебие. Оставят се вино и олио. От осветеното брашно се приготвят хлябове за следващите празници през годината. Хлябът се раздава на гостите и се слага пред домашния иконостас.
Има специален обичай за тези, които нямат съответствие на името си с някой от християнските светци, а на всяка цена искат да честват имен ден. За тях е отреден 9 март, на който в православния календар се отбелязва празникът на Светите четиридесет мъченици. Тъй като имената на мъченически загиналите за христовата вяра не са известни, прието е, че сред тях всеки може да намери свой светец покровител и да празнува имен ден на празника на 40-те мъченици.
Днес много от тези ритуали са изчезнали. Обикновено именикът черпи с нещо сладко и рядко получава подаръци.
За по-голям празник се приема рожденият ден, като най-весело е на този празник на малко дете, когато присъстват негови връстници и приятели. Напълно допустимо и възможно е, когато детето навършва една година, да се изпълняват и други обичаи, като стрижба или прощъпалник. Така се получава своеобразен център на тържеството, а и традицията се спазва. Няма определен сценарий за рождения ден, но добре е да се има предвид златното правило, че най-щастлив трябва да е рожденикът и празникът да е организиран така, че той да не се натоварва с излишни усилия по посрещане на гостите. Не съществува задължение на рождените дни на децата на всяка цена да се канят и възрастни от рода и от семейството.
По-добре е да има повече деца и детски забавления. Хубаво е рожденикът да е облечен с нова дреха, която му е подарък по повода от близките. Преди да я облече, през отвора за врата към долнището се прекарва железен предмет – да е здраво детето като метала.
.jpg)
