Помните ли „Войната на таралежите”? Сюжетът се развиваше в началото на 80-те, когато един господин – другарят Ташев, искаше да превърне едно игрище за баскетбол в гараж за личния си автомобил. А едни деца си отвоюваха място за кошовете. Цялата тази история бе поднесена с щедри порции смях, на моменти и през сълзи. Като в живота. Не знам за вас, но аз имам чувството, че напоследък „Ташевци” постигат незапомнен реванш, особено в периферията на София. Минете през който и да е квартал и ще преброите повече незаконни гаражни клетки, отколкото са люлките, пързалките и катерушките по детските площадки. При това, докато бетонните заслони се множат,


общината така и не насмогва да подмени
амортизираните съоръжения за игра
… връстници на героя Ташев. Днес и едните, и другите заемат места, които не им се полагат. Уродливи паметници на липсващите първи (че и втори) седем години безопасна игра.

Когато на празното място пред блока ни вместо детски кът изникна поредната гаражна клетка, отговорът на районната администрация беше, че нямали подемна техника за незаконните постройки. След спада на раждаемостта в първите години след промяната кой да предположи, че разрасналият се квартал, ако не от нови, ще има нужда поне от наличните си детски кътове. Че „тя – работата, е изпусната в цяла София”, чухме още преди две години от тогавашния градоначалник. И че площадките са приоритет на новия кмет, също чуваме. И гледаме по телевизията – мине се не мине някоя седмица, откриват  кога ремонтиран стар, кога чисто нов обект. Разчетът за тази и за следващата година предвижда 57 площадки на по 40 години да бъдат сринати и построени наново. Средства ще се търсят и за още. Колко е обявеното дотук, преценете сами, при положение, че само в район „Младост” има 178 площадки. Вярно, в това число и нови, но все пак София има 24 района. И криза има. А  една площадка по европейските стандарти излиза колкото един законен гараж плюс нов автомобил. Както е тръгнало, тази пред нашия блок, дето й се надяваме, май ще остане за друг път. Освен ако по почина на мнозина съкварталци не си организираме и ние нещо „на парче”. Например люлка в тревата. С това обаче рискуваме и ние, като съседа с гаражната клетка, да изпаднем в нарушение, при това на още по-строги разпоредби, понеже съоръжението ни е предназначено за деца.
И все пак как стои въпросът, ако се решим
да не чакаме заветната
детска площадка наготово
а да си я изградим сами? Преди да започнем това дело с наши средства, първо трябва да определим терена. Да не е близо до натоварени улици или паркинг. Да не е твърде слънчево и да няма течение. Ще трябва да профилираме и по възраст – за децата от 3 до 12 години се изисква площ от минимум 200 квадратни метра, докато за най-малките и 50 стигат. Ако условията дотук са налице, ред е на собствеността – следва да изясним дали земята е общинска, или е на съкооператорите.  И в двата случая, за да не сме голословни, добре е своевременно да разполагаме с архитектурен проект. Ако той бъде одобрен, заедно с още куп технически документи и с промяна в градоустройствения план, бъдещата площадка ще бъде узаконена. Ако обаче се окаже, че върху нея има реституционни претенции или пък част от съседите са против, тя ще си остане само едно запитване на хартия.

Докараме ли го до оборудване на детския кът, ценоразписът може и да не се окаже
първата ни грижа
С десетките придружаващи условия и подробности изискванията за качество и безопасност могат както да ни амбицират, така и да ни откажат. Решим ли да стигнем докрай обаче, гарантирано ще се обогатим с инженерни, че и с градинарски познания – в наредбата за реда и условията за устройството и безопасността на детските площадки, която ще е наръчникът ни в начинанието, има най-строги изисквания, включително и за сянката на дърветата. Например, ако тя е от жълта акация, този вид се води отровен и следва да се изкорени. Позволен е (пак с уточнения) жив плет около така желаната от всеки родител ограда, която поне теоретично да държи настрана бездомните кучета. Предвидено е също, че стопаните на площадката могат да пристъпят към поетапното й оборудване, т.е. да инвестират на порции. За начало: пясъчник за най-малките, който трябва да е минимум 10 квадратни метра; люлка, пързалка, катерушка или пък беседка за тийнейджърите. Поне половината от съоръженията на площадката трябва да са достъпни за деца с увреждания и от трите възрастови групи.
За „ударопоглъщащата” настилка (когато не е синтетика или истинска трева) изискванията за фракцията на пясъка могат да прекроят окончателно представите ни за ситно и едро, за меко и твърдо. Контролът, освен от страна на стопаните, се извършва от Комисията за защита на потребителите. Колкото до бумагите и  досиетата, които ще трябва да водим, не е лошо да си предвидим едно цяло таванско помещение или мазе, стига да е сухо.
Признавам си – при все че и аз съм майка и държа на безопасността на детската площадка, след първия ми досег с наредбата наръчник се замислих колко ли много ентусиасти ще изоставят плана си, още преди да са я прочели докрай… Впоследствие, като сверих идеята ни за разположението на люлката пред блока, установих, че сме на верен път. И стига да го нямаше гаражът на съседа, бихме могли да проектираме и цяла площадка за деца от 3 до 12 години.
Пък знае ли човек, през пролетта общината обеща да осигури спонсори за градинки пред блока. Току-виж посредничи за публично частно партньорство и за детски площадки. Не съм експерт, но на този етап това се очертава и като един от малкото добри ходове, при това в полза на родителите и децата. Цитираната наредба не е просто за справка на ентусиастите. Заедно със сега действащите общи положения в Закона за устройство на територията от 2014-а изискванията й стават задължителни и повсеместни. Тоест
декември 2013-а е крайният срок
в който всички общински и частни детски площадки в България трябва да заприличат на новите, дето напоследък ни ги показват по телевизията. Включително и тези в детските ясли и градини. В духа на традиционния умерен скептицизъм, ако и половината от сегашните се оправят, пак картината в София ще е много по-различна. Паралелно с това обаче нека разкарат незаконните гаражни клетки, че пречат. Все пак, колкото и да са се променили времената, София явно още е на „Ташевци”.

Богдана Радева