Аз и сестра ми имаме малка разлика, въпреки че я наричам ,,кака", тя всъщност е на моята вълна по всички въпроси. И цял живот е било така - 34 години кака е моята най-добра приятелка, верен другар. Тя не е била твърде щастлива, когато съм се появила на белия свят, защото не е осъзнавала какво се случва и някак е изпитвала бебешка ревност към родителите ни.
Искала е цялата любов само за себе си, но на подсъзнателно ниво, разбира се. Впоследствие ситуацията коренно се промени. Имахме си чудно детство, получихме голяма подкрепа от мама и тати за образованието ни, не сме били лишавани от нищо, а често семейството ни се е намриало в недотам леко финансово положение.
Станахме жени и поехме в различни професионални посоки, но не спирахме да се чуваме и виждаме често. Винаги сме били пример за сестрички, които се обичат и си помагат. Не сме се карали, не сме спорили, бяхме си опора.
Както се случва в живота, кака срещна любовта на живота си, имаше вълшебна сватба, а две години след нея, ако трябва да бъда конкретна - преди седмица, се роди нейното първо дете и съответно моят великолепен племенник! Това събитие преобърна представите ми за щастие и смисъл.
Аз и татко му го видяхме по едно и също време - този миг не може да се опише с думи. Малко човече, родено от сестра ми - съвършено, красиво, мило! Аз летях две седмици, съобщи на Фейсбук как се чувствам, не съм спала от вълнение - станах леля!
Лелята обича като майка, но без да се кара много-много, винаги купува шоколад и любими играчки и не може да изкара дори ден, без да гушне прекрасното си племенниче. Сигурно, ако аз имам син, той ще прилича на момчето на сестра ми. Тази мисъл ме кара да се усмихвам - толкова силно обожавам новия член в семейството ни.
Лелята винаги е на разположение, когато мама е заета или иска да отиде на кино с таткото. Лелята е щура и същевременно е категорична подкрепа за хората, които обича.
Лелята ревнува, защото няма лимит на привързаността ѝ към малчо, но и нещо много важно - лелята е най-щатсливият човек на света! Да бъдеш леля е велико, пожелавам го на всеки, който си има брат или сестра - любовта към племенниците е различна, неповторима и специална. Създава се ценна връзка и тя продължава завинаги!
От по-малката сестра, сега се превърнах във всеотдайна и загрижена за бебето леля - има ли нещо по-хубаво от това?