Текст: Виржиния Маровска

Предложих й да се видим в едно кафене. Аз лично мислех да си поръчам чаша вино, все пак става дума за любов. Но Тя не се съгласи. Искала въздух. И се разположихме на пейка в парка. Брр, хладничко беше.

В: Здравей, Любов. Първо бих искала да те попитам нещо много важно. Да не би твои сестри да са Вяра и Надежда, ти част от... тризначките ли си?

Л: Здравей! Ако ме питаш дали съм руса, дали съм от Благоевград и дали обичам телевизионните изяви – отговорът ми е не. Но пък за вярата и надеждата бих казала, че те са неразделна част от мен.

В: Прекрасно, в такъв случай продължавам по сценарий. Я ми кажи какво си ти тогава, Любов?

Л: Аз съм новият ден, аз съм светлината, която поглъща мрака и тъгата, аз съм вечна.

В: На колко години си всъщност? Изглеждаш запазена, имаш ли тайна?

Л: Нямам конкретна възраст, веднъж съм на 90, след това на 7, доста често и на 25.

В: Интересно, довечера ще помисля сериозно върху този отговор. Може би медитираш?

Л: Не, по-скоро пътувам. От дом в дом, от сърце в сърце. Зараждам се в сърчицето на нероденото и в това на майка му. Докосвам младежите, които протягат ръка към старците.

Миналия ден погалих жена, която прибра малко измръзнало коте и се погрижи за него. Знам, че ще му намери дом.

В: Виж там вдясно! Онова дете предложи от бонбоните си на скитника, който се е сгушил между стари картони и парцали. Ти имаш ли нещо общо?

Л: Това е проява на любов, нали? Да, това съм аз.

В: А на мен кога ли ще ми предложат годежен пръстен? Прояви се и се постарай, сериозна съм!

Л: О, скъпа, теб съм те планувала за края на годината, не бързай. Заета съм, знаеш, а и никога не бързам, защото съм истинска.

В: Имаш ли постоянен адрес? Как да те намерят хората, които са отчаяни?

Л: Намирам се в чистотата на приятелството, в трепета на влюбените, в грижата за семейството, в ласките към животинките. Ще ме намерят там, където ме потърсят. Ако отварят прозореца на душите си и не допускат съмнение и страх, аз ще остана завинаги. Ще остана, за да ги топля, да ги радвам, да ги карам да се усмихват и най-вече – да прощават.

В: А откъде идваш, от нашата планета ли си? Какво е семейството ти?

Л: Дойдох от хаоса на Вселената. Познавам галактиките, Космоса и Земята. Бог е любов и аз се родих горе – на небето. Люлка ми бяха белите облаци, а безкрайното синьо – уютен дом. Свързана съм с Вярата и Надеждата, всички заедно оставяме след себе си мир, радост, благоденствие.

В: Благодаря ти, Любов, за това интервю. Благодаря ти, че те има на света. Пожелай нещо на читателите на списание „9 месеца“…

Л: Бъдете здрави, никога не спирайте да копнеете за щастие, не се отказвайте от мечтите си! Правете всичко с много любов, обичайте семейството си, децата си и непознатите хора. Подавайки ръка, вие вече сте посели семето на доброто, което, щом поникне, ще ни дари с вкусни плодове!