Това е началото на едно сериозно журналистическо разследване. Целта е ясна – как може да преВЪРНЕМ добре познатия Мавриков в непознатото момченце Васко. Или пък да разберем как това момченце Васко се е превърнало в Мавриков.  За начало поровихме в архивите и събрахме факти. 


Мавриков е роден в София. Завършил е през 2003 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Елена Баева. Учил е три години и музикален театър. Пее… много, много добре оперно. На зрителите обаче е най-добре познат като „Приятно ми е – Мавриков”, т.е. водещ на рубриката в предаването „Господари на ефир”, където прави разследващи репортажи по наболели проблеми. Участвал е във филмови продукции, между които „Версенжеторикс”, „Принцът и просякът”, „Руслан и Людмила”, телевизионната новела „Пътуване до морето” на режисьора Станислав Дончев (натъкваме се на факта, че режисьорът е негов кум и също така режисьор и на сериала „Забранена любов” ).

Мавриков е щастливо женен и има две дъщерички – Биляна и Йоана.
За това какъв мъж с главно „М”, е вече доказва и в предаването на bTV „Денят е прекрасен”, където всяка седмица застава на страната на всички мъже и смело защитава правата им.
Това знаем за Мавриков.
А за да разберем повече за момченцето Васко, трябва Мавриков да бъде подложен на разпит. Затова: тъмна стая, светната в очите лампа и въпроси, въпроси, въпроси… както той обича да задава!

Ето и пълна стенограма от разпита.

Мавриков, кажи кога е роден Васко?
Роден съм в София през август 1976 г.

Колко време продължи бебешкият период?
Бих казал, че бебешкият ми период продължи доста дълго, като се има предвид, че в първи клас в чантата си носех шише с биберон, пълно с мляко.

На кого е кръстен Васко и в крайна сметка Васил ли е или Васко?
Нещо важно – точното ми име е Васко. Така е решила майка ми, нищо че съм кръстен на дядо ми Васил – нейния баща. “Одрал” съм точно неговата кожа. На нас с него сега прилича и малката ми дъщеря, което много го зарадва. Дядо ми Васко е един много добър човек, строг, но справедлив и много сладкодумен – щастлив съм, че приличам толкова на него.
 
Кога Васко се влюби за първи път?
Бях влюбен в едно момиче със сини очи от моята група в детската градина. Възхищавах се на всичко, което правеше. Натъжих се, когато всеки от нас тръгна по своя път… към първи клас.
Бях в 6-и клас и по време на сутрешната гимнастика, която тогава се провеждаше в двора на училището, видях едно момиче. То беше със слънчеви очила и така си правеше гимнастика. Аз също бях със слънчеви очила. Усмихнах й се. Хареса ми, че бяхме само двамата такива… различни, уникални. След гимнастиката, когато всички класове тръгнаха по класните си стаи, аз я настигнах по стълбите и си казахме „Здравей”. По-късно се срещнахме в двора на училището, продължихме да се срещаме там и една вечер се целунахме за първи път. Връзката ни продължи до края на срока. Изчерпи се от срещи в двора на училището и целувки от 10 минути.
Имам и още една любов – доста драматично и болезнено преживяване. Бях влюбен в едно момиче и един ден видях през балкона, че то седи с приятелка на пейката пред входа. Реших бързо да сляза долу и да се явя пред това момиче в целия си блясък. Извиках на двете приятелки, че слизам. Едно уточнение – онова момиче не знаеше, че го харесвам. Така шеметно се появих, че сигурно ще го помни завинаги. Толкова бързах към него, че преминах през стъклената врата на междуетажната площадка, порязах си лицето и се върнах вкъщи за помощ. Брат ми бързо реагира и веднага тръгнахме на лекар. Е, слязох при момичетата доста светкавично и в незабравим вид… на път за “Пирогов”.

Кога Васко за първи път си имаше работа с… полицията?
В детската градина бях много палав. Когато бях в последната група, един ден бяхме на разходка в Западния парк, но аз избягах. Сам се прибрах вкъщи. Отключих си с ключа, за който вече ми бяха гласували доверие, но оставих вратата отворена. След това бях заспал от умора на дивана и се събудих, когато някой ме буташе по рамото. Беше един чичко милиционер, влязъл през открехнатата врата. Той ме заведе долу пред входа и ме предаде на другарката от детската градина. Тя много беше разтревожена, милата, ама и много ми се кара.

Коя беше любимата играчка на Васко?
Помня една ракета – подарък за Нова година, когато бях на шест. Толкова бях развълнуван, че не заспах цяла нощ от игра с подаръка. На сутринта в 6 ч. баща ми с изненада откри, че съм още на пода в коридора, скара ми се и ме прати да си лягам.

Правел ли е някакви пакости Васко?
Не помня на каква възраст съм бил, но беше лятото, когато Стефка Костадинова скочи 209 см на Световното първенство по лека атлетика. Аз се вдъхнових от този рекорд. На следващия ден нямаше никой вкъщи, нагласих си две табуретки в стаята, поставих една точилка над тях за „летва” и се засилих да скоча като Стефка. Скочих, ама не като Стефка... Точилката хвръкна и счупи носа ми.

Кога Васко за първи път се срещна с агента под прикритие – Дядо Мраз?
Когато бях на шест години, в Новогодишната нощ с брат ми ходехме час по час да отваряме вратата и да проверяваме дали не идват подаръците. В един момент се звънна и нашите традиционно зададоха риторичния въпрос: „Кой ли идва сега?”, а ние отворихме и… видяхме Дядо Мраз. От вълнение аз изгубих ума и дума. По-късно научих, че в Дядо Мраз много успешно се е превъплъщавал вуйчо ми. 

Какво най-много е обичал Васко, преди да стане Мавриков?
Обичах да играя футбол с приятелите си от блока, имахме отбор, който се състезаваше срещу отборите на другите блокове. Обичах да карам колело, имахме си банда, подобна на тази от филма „Банда БМХ”. Бяхме си боядисали калниците, преправяхме вилките и ходехме да караме по неравни терени.
Зимата си правехме писта за спускане с миниски по наклона между блоковете. Вечер сипвахме кофа вода и на сутринта заварвахме лед, по който се пързаляхме със ските. Много ми е любимо да си спомня как с приятелите ми ходехме в парка, палехме огън и си печахме картофи. Струваха ми се най-вкусните на света!
През лятото, като повечето деца, ходех на село при баба и дядо. Най-хубавото беше, че се пътуваше с влак цели три часа. Харесваше ми да гледам през прозореца пейзажите.
Любимите ми детски филми, с които пораснах, бяха „Банда БМХ”, „Неочаквана ваканция” и „Синьо лято”, а от анимационните нямах търпение да дойде „Всяка неделя” и да гледам поредната серия от „Розовата пантера”. След това пък започваше „Лека нощ, деца”, в което много често даваха епизоди от „Ну, погоди!”.
Любима приказка ми беше „Вълкът и седемте козлета” – обичах да седна на дивана, майка ми да ми пусне плочата на грамофона и аз да слушам, слушам… Мили моменти.

Извод от разследването – за да може Васко да се превърне в истински Мавриков, са нужни поне беля на ден, няколко целувки в задния двор на училището, синеоко момиче в детската градина, баба и дядо, мама и татко, влак, грамофон и още много спомени от едно щастливо детство...