Неповторима джаз певица и още по-неповторима актриса. Това е Милица Гладнишка. С прадядо изследовател в Африка и майка, която до днес остава единствената тромпетистка в България, Милица Гладнишка пленява с огромен талант и несравнимо чувство за хумор, познато ни от българския ефир. Родена е на 3 юни 1976 г., учи куклен театър, оперно и джаз пеене. Покорила е десетки сцени – театрални, музикални и телевизионни. Но каквото и да кажем за нея, все ще е недостатъчно, затова ето накратко какво споделя тя сама за себе си...

scan0006

Първият ми спомен е как баща ми ми показва разрушената наполовина сграда в Скопие след голямото земетресение през 1976-а, когато съм се родила и аз. В ръката си държа една малка кукличка и се впечатлявам от тази огромна сграда, разполовена на две от земната стихия.

Като дете бях много впечатлително, много любопитно момиче, което много фантазира. И до ден днешен е така. За мен всеки предмет е одушевен, всяко животно може да говори, на всички места се крият духове и вълшебни същества. Пленява ме красотата почти на всичко. Това е нещо, което много ми помага в живота – да го гледам, сякаш е избухнал в повече цветове.

Семейството ми е шантаво. Баща ми например рисуваше карикатури, измисляше си истории тип „Индиана Джоунс“. Как с негов приятел са ходили в джунглата и за малко да ги изяде крокодил, а след това показваше на мен и децата в махалата портфейл от крокодилска кожа (изкуствена, естествено) и ни разказваше, че са убили крокодила и са си направили портфейли. Майка ми – Виолета, е човек с огромни познания, огромно търпение, визионер, изключителен човек. Баба ми – човек с голямо въображение, любов към българската култура, към поетите ни. Голямо семейство – луда работа. Сестра ми също е надарена с много таланти, с много фантазия, много борбена личност и разбира се, е най-добрата ми приятелка.

scan0009

Старите приятели са адски много. Не се виждаме, но знаем в сърцето си, че сме близки и можем да разчитаме един на друг. Липсват ми, но знам, че винаги са насреща.

В училище бях много добра ученичка. Винаги петици и шестици... Бях в седми клас, когато получих първата двойка, и много се гордеех с това. В гимназията срещнах много готини хора. Правехме си шоу и може би оттам се насочих към театъра. Преди това свирех на пиано, но от нашето училищно шоу започна любовта ми към сцената.

thumbnail 2

Театърът като отправна точка... Не театърът ми е бил отправна точка, а книгите, историите, томовете с Шекспир, които имахме вкъщи и от малка ги четях. Те ме захраниха с любовта към театъра. Не съм си представяла, че ще бъда велика актриса или че ще играя само в театъра. Нещата, които ме движат, са главно преживяванията ми заедно с героите от пиесата или от книгата, от операта или от филма, без значение какъв вид е изкуството, в което се срещат тези истории. Затова и до ден днешен прескачам от жанр в жанр. От едно към друго изкуство, като изключим танца. Там съм пълно дърво.

 Музиката е най-великото творение на човека. Този сбор от звуци, подредени в хармония, напластена, и изобилие от музикални инструменти е нещо невероятно. Можеш да видиш в природата всевъзможни, фантастични комбинации от цветове, дизайн на форми и картини, всичко това го има в природата. Но симфония, рок парче или джаз – това го няма в природата. Има хор на птички, ромолене на вода, но няма това величие, което постигат Бах, Моцарт, Шопен. И затова мисля, че музиката, която всъщност резонира във всяка моя клетка, е големият разказвач и художник, който ме запленява всеки път. Трудно ще ми е без музика.

Киното e магия, която, за да се случи, ти трябва да преминеш през много изпитания. Точно като в игра. Трябва да преодолееш ранно ставане, липса на храна, продължителни снимки. Отделно да изковеш образа си, да тренираш някакво бойно изкуство, езда или каквото се изисква от теб, за да бъдеш пълноценен. Да се обърнеш психически, така че да усетиш живия образ в твоето тяло, в твоя ум, за да може през очите ти да излиза истината в тази реалност, която се създава на снимачната площадка. Чувството е невъобразимо.

DSC 7868

Сцената за мен е мястото, от което аз черпя енергия. Мястото, което може да ме излекува, да ме съхрани, да ме спаси. Баба ми почина – пях на сцената, майка ми почина – пях на сцената. Трудно е, но така ти се лекуваш, защото спираш да мислиш за лошите неща.  Сцената за мен е още и енергийната връзка с хората. Те са моят истински и най-голям заряд.

Популярността дава и взема. Слава Богу, хората ме обичат. Те оценяват това, което правя, и го харесват. Усещам тяхната любов. Правят ми много подаръци – дали ще са домати, сладки, палачинки, кафе, дрехи, ръчно изработени бижута... невероятно щедри са хората и аз винаги съм им благодарна. По принцип аз съм човеколюбец и смятам, че е хубаво да се подхожда с уважение и любов към хората. Ако успеят да оправдаят твоето уважение и доверие, още по-добре.

Изкуството да живееш за някои хора е сложно, за други – просто. Зависи доколко си надраснал комплексите си, страховете си, желанията си. Това, което ме води през живота ми досега, винаги е било удоволствието в работата.

Щастлива съм, когато хората около мен са щастливи, когато слушам музика, чета книга, когато видя доброта и загриженост у хората. Много важно е да уважаваме живота. Щастлива съм и когато играя видеоигри, голям кеф! Не може да си щастлив непрекъснато, затова често казвам, че няма вечно щастие, има само рядко.

208844 4344285573736 1760836718 n

Искам да имам нови, очарователни и интригуващи проекти занапред. Да срещам нови, добри хора.

Бъдещето си представям по най-различни начини, зависи в какво настроение съм – черно, цветно, блестящо, красиво, грозно... Аз работя, действам, пък да става каквото ще. Не планирам десетки години напред. Не си представям огромни проекти, оставям нещата да са по-простички.

В кариерата ми предстои работа по нова пиеса с Алексей Кожухаров. Сега излезе „Последният човек“ на Веселка Кунчева, по романа на Оруел, в който аз играя Големия брат. Получи се едно страхотно представление. Тежко е, но въпреки това си заслужава да влезеш в този свят, който може би ни очаква, но всички се надяваме, че няма да се случи.

titanichno

Глазурата за коледните бисквитки е проста – Любов! Ако няма любов, какви коледни бисквитки?

Разговора проведе Кристина Крумова

Снимки: София Вълкова